- Просто е - каза момчето. - Искат да ни използват. Затова поставят чудовища в нас. Забелязала си как потискат силите ни извън тренировъчните полета. Вероятно във външния свят те биха били силни оръжия.
- Но тези чудовища не са покорни. Искат да ни превземат. И когато това се случи, няма връщане назад. Затова се отървават от тях. Не ти трябва чудовище, което не можеш да контролираш.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико гледаше надолу с отегчен поглед. Мислеше че имаше друга причина поради която поставяха чудовища в тях и тайно се надяваше това, че се опитват да ги използват не е отговора който търсеше. Всъщност, тя не знаеше дали на това момче беше разбрало за всичко, както и дали наистина това беше причината, но може би той имаше някои добри налучквания. Обаче, Затсуне не беше съгласна с едно нещо. Тя смяташе че беше родена чудовище и може би това я правеше различна от останалите. Отказа да приеме факта че някой друг е поставил чудовище в нея защото приемаше себе си за такава каквато е, ако дяволът в нея я правеше по-силна, Мико беше напълно наред с това. Следващия момент в който направи очен контакт с момчето, на Мико погледа беше изпълнен с решителност. Тя каза следното: -Мико не е като останалите. Мико смята, че е специална и това прави Мико по-силна от всички. И някак си, Мико се чувства, че няма никакъв шанс да загуби!
Е, това беше мелодраматично. Но по някакъв начин, Мико трябваше да излее тези бушуващи в главата й като торнадо чувства и го направи. Мико вече разбра онова което искаше да знае и честно казано до някъде тя беше благодарна за онова, което научи. Затсуне нямаше да позволи от тук нататък на никой да я използва, може би чрез успешното преминаване на изпита, Мико щеше да избегне куршума. -Готов ли си!? По-добре се пази, защото нещата ще загрубеят! - въпреки заплахата й обаче, Мико не се беше фокусирала към момчето, което означаваше че този път няма да скочи срещу него и да го нападне безразборно. Всъщност, изглеждаше сякаш тя не го смяташе вече за враг. Имаше необикновена промяна в атмосферата наоколо и скоро нещо щеше да се случи. Мико имаше усещането че е време да настъпи същинския етап от изпита.
- Готов съм - той фокусира погледа на Мико отново. - Само един от нас ще излезе от тук и без това. Но все пак исках да знам какъв човек ще използва моя шанс, ако умра.
- Но изглежда не мога да си позволя да изгубя - каза той и внезапно аурата му стана осезаема, криейки заплашителност, която Мико можеше усети на инстинктивно ниво. - Не и от кукла на учените тук.
Мико вече го бе усетила, но способностите им бяха отключени. Очите на опонента й грееха в червено. Нещо повече.
- "Entrance of Hell".
Следвайки думите му, червена вълна светлина, изхождаща от него, се разпространи в цялата стая. Тя не причини нищо на Мико.
Целия вид на залата се промени - камъните, колоните, високият купол над тях се оцветеха в нюанси на червеното. Като че ли Мико се намираше в друг свят. И този свят имаше излъчване, което постепенно се промъкваше в същността й, изпълвайки я с ужас.
Колкото до противника й...
Момчето, с което тя говори по-рано, се бе променило драстично. Бледата му кожа бе посивяла. Около коленете и китките му се бе образувала черно-сива броня, която завършваше превръщайки дланите и стъпалата му в подобие на лапи на звяр. Като че ли за да довършат образа, бронираните лапи имаха необикновенно издължени нокти.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико забеляза как пространството около нея се изкривяваше и вече можеше да прецени колко силна беше жаждата за кръв на опонента, понеже именно това се изразяваше в огромното количество аура, която той освободи при трансформирането в своята демонична форма. Въпросът беше дали Мико беше заплашена до толкова, че да покаже своята истинска същност наяве!? Нямаше причина да го прави, нали!? Въпреки ужаса, който й внедряваше опонента тя не биваше да позволява този страх да я обземе, понеже веднъж това станеше ли, вече беше загубила битката. Така че въпреки че тялото й беше настръхнало Мико се опита да прикрие това нейно чувство. -За Мико няма значение срещу какъв опонент ще се изправи, стига да е на достатъчно добро ниво за да може да се нарече предизвикателство. Дали си провален експеримент, или все още не си изгубил волята си, това са излишни детайли които не засягат Мико в момента! Така или иначе Мико планува да елиминира ВСИЧКИ чудовища които застават на пътя...едно...по....едно!!!
Както и да е, тази форма му подхождаше по-добре. Мико усещаше че имаше нещо гнило в това момче през цялото време и въпреки човешкия му вид да не го издаваше особено, сега Затсуне наистина смяташе, че имаше причина поради която да го смята за враг. Въпреки смесените чувства от страх и вълнение, Мико трябваше да запази самообладание, за да не изгуби фокуса си. Тя загря, ритайки с краката си във въздуха, и след това зае бойна поза, като с жест показа на своя опонент да напада. Освен че трябваше да си вдигне гарда тук, Мико трябваше и да се пози все едно имаше очи на гърба защото не знаеше от къде ще я удари демонът. За сега щеше да ползва инстинктите си докато не намери някаква стратегия с която да го победи, но първо трябваше да проучи на какво беше способен. Колкото до нейната демонична форма, Мико се въздържа от това да я използва, тя се беше научила да използва вътрешните си сили само в краен случай и поради тази причина запази търпение. Търпение и самоконтрол - на това щеше да разчита Мико в тази битка, ако й се отдаде изобщо!
Поглъщащо червените очи на противника й не реагираха на предизвикателната й реч и той нападна без забавяне. Мико успя само да регистрира с поглед стягането на крака му преди той да се засили към нея. Тя не получи шанс да се защити. Въпреки че се опита да заеме направи защитна реакция, тя се чувстваше така сякаш силите й бяха изпити, изненадата от което стана по-голяма причина да бъде хваната неподготвена от всичко останало. Той успя да влезе в достатъчно близко разстояние че да я удари с бронирания си юмрук в гърдите като с чук. Тялото й беше отхвърлено на над десет метра разстояние, отскачайки от земята преди да се приземи окончателно.
- Не трябва да подценяваш един Цербер в неговото владение - каза момчето с по-дълбок и празен глас от преди.
- Казваш, че искаш да елиминираш всички чудовища - момчето започна да скъсява разстоянието помежду им, крачейки към падналата Мико - Но как смяташ да го направиш, ако не можеш да се справиш дори с пазителя на портите на Ада?
Мико: -60 живот. Счупени ребра.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико се прикрепи с лявата ръка през ребрата при падането на земята но докато беше още застанала на кълбо, тя изкашля два пъти за да си възвърне регулацията на дишането и да може да поема въздух, въпреки че все още чувстваше болката докато вдишваше и издишваше, но това не биваше да я травматизира много. Тя надигна главата си към опонента и издиша в пепелта пред нея сякаш правеше своя taunt, погледа й все още беше фокусиран върху него. Нямаше право на провал отново. Трябваше внимателно да анализира ситуацията. Това обикновено не беше в стила на Мико но тя планираше да спечели тази битка използвайки ума си. Въпреки че не се изискваше особен интелект да прецени, че трябва да избягва да бъде ударена от бронираната част на тялото му. Имаше друго нещо което не беше наред и то е, че Мико почувства сякаш силите й бяха изпити, това беше нещо което не биваше да я изумява следващия път ако не искаше да бъде ударена отново, може би тази способност която той демонстрира беше само моментна, което значеше че Мико не трябваше да си губи времето. Тя нямаше да се остави да бъде подценявана от него. Мико понечи да се изправи от земята, опонента й беше достатъчно арогантен за да скъсява дистанцията между двамата, а Затсуне беше специализирана в близък бой. Момичето се прихвана за бедрото на единия си крак с цел да стане на краката си по-бързо, но също така тя се опита да не покаже слабост, даже напротив - удара който изяде по-рано всъщност я съживи. Веднъж щом стъпи на краката си, Мико веднага щеше да се затича към него. Изглеждаше сякаш демонът беше зает да приказва но Мико беше спряла да го слуша, в момента беше съсредоточена върху това да го повали. Инстинктивно вече имаше идея в кои точки беше слаб нейния противник и това бяха неговото тяло, както и главата му ако Мико успееше да го удари в нея, което за сега още не се вписваше в нейната стратегия. Планът на Мико беше внезапно да се изстреля с пълна скорост към момчето, за да използва и тя моментът на изненадата. Когато му влезе в близък обсег, тя щеше да скочи във въздуха набирайки инерция през това време, оттласквайки се от земята с единия си крак, и веднага изпъвайки хоризонтално другия си крак без да прави излишни маневри, за да може по-ефективно и по-бързо да го уцели, правейки един завъртащ се ритник от ляво-надясно, насочен към mid section-а на демонът, като Мико смяташе да му счупи костите също при своята атака заради това използваше своята подсилена сила. Затсуне мислеше че като използва игралния план на "Цербера" срещу него и го нападне когато най-малко очаква, щеше със сигурност да улучи, но ако планът й не беше сработил успешно и опонента й направи опит избегне атаката, което беше целта на Мико, тя щеше да използва ловкостта си за да направи засилка с кракът който беше изпънат по-назад след приземяването й за да извърши след това ефективен висок ритник с който Мико щеше да уцели демонът право в главата ако се беше свил при опита да избегне завъртащият ритник който тя щеше да направи по-рано насочвайки го към коремът му, накрая щеше да последва още един нисък завъртащ се ритник с пълна мощност по противоположната посока на часовниковата стрелка, този път без Мико да скача, а с цел да препъне своя противник целейки се в краката му, и ако с това Мико беше успяла да свали опонента си на земята, вече беше лесна плячка за нея, веднъж щом като целта й беше на земята, тя щеше просто да го хване за двата крака и използвайки пълната си сила да го преметне, и да го тръшне няколко пъти в земята около нея. Разбира се всичко това щеше да стане ако завъртащият ритник на Мико успешно хване опонента неподготвен, Дирк я беше научил да използва атаки с широк обхват с цел да накара противниците си да се предпазват от онова което идва към тях което обикновено са серия от атаки, Мико използваше онова което беше научила и вече даваше най-доброто от себе си! Евентуално, Мико не свали гардът си нито за момент и щеше да направи защитно действие ако не се реализира игралния си план. Не е за изключване и този вариант, но Мико беше по-концентрирана върху това да нокаутира демонът успешно, особено след като я вбеси, въпреки че този път не показваше прилив на ярост понеже това също можеше да е знак на слабост ако изрази гнева си, евентуално щеше да го направи когато й се отдаде възможност. Но сега, особено след като атмосферата наоколо беше напълно различна, Мико просто се впусна в течението опитвайки да си върне бойния дух!
Мико даваше всичко от себе си, въпреки че усещаше колко е отслабнала откакто бе започнала битката. Въпреки това обучението на Дирк се отплащаше и тя успя да направи раундхаус кик към средата на противника си, въпреки че това сега й се струваше като постижение. Противникът й, който обаче я гледаше с изгарящо червените си очи не потрепна до последния момент, когато вдигна лявата си ръка пред себе си и блокира ритника, улавяйки крака й с бронираната си лапа. И не беше сякаш бе проявил изключителна скорост за да го направи - движенията му бяха нормални за някой минал бойно обучение, но нищо особено. Мико беше тази, чийто движения бяха забавени и отслабени.
- Не го ли осъзнаваш? Безсмислено е да се биеш така. Сега сме в ада. Тук човек няма шанс.
Имаше нещо странно в думите му. Той ги изказа с укор, а не арогантност или насмешка. Почти сякаш не искаше да победи толкова лесно. Но в момента тя бе напълно уязвима в неговите ръце. Той дръпна левия й крак към себе си и тя изгуби равновесие, падайки по лице на земята. Той стоеше зад нея и всеки момент можеше да счупи гръбначния й стълб или да счупи черепа й.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мико се надигна подпирайки се с дясната си ръка върху земята, тя беше безразсъдна и попадна клопка. Ритникът й не се оказа толкова ефективен колкото самата тя си представяше и по този начин подценяваше демонът, което по принцип не беше планът, по този начин просто се връзваше на номерата му и продължаваше да му дава повод да си въобразява, че е по-добър от нея. Тренингът й обаче не блесна особено тъй като движенията й бяха отслабнали, съдейки по думите на противника й, може би това беше защото се опитваше твърде упорито да се бие без да използва демоничната си способност, Мико беше разбрала това доста преди той да си отвори плювалника отново, но нарочно задържаше назад... Дирк беше нарекъл да "го" използва само в краен случай, но изглежда тук Мико щеше да се наложи да наруши правилата тъй като беше по спешност. А и нямаше много време, трябваше да действа бързо! Мико използва своята демонична сила, не можеше да си позволи да бъде унижавана, така че се веднага след това се съвзе от сблъсъка и се опита да отбегне каквато и атака можеше да бъде открита по нея, бързо търкаляйки се далеч от директния обсег на противника, Затсуне се търкулна два пъти и след това използва рамото си за упора, като по този начин щеше да скочи от земята и изпълнявайки странично салто да се приземи на краката си изправяйки се. Веднъж щом като стъпеше с ходилото си, Мико щеше да локализира къде се намира опонента й, и да се оттласне от земята, изстрелвайки право към него с пълна скорост напред. Тъй като беше в демонична форма, движенията на Затсуне, както и бързината й би трябвало да са се подобрили, и тя щеше да изпробва дали тази теория беше вярна със следващата й атака. -ХА-а-а-а-а........ - наддаде момичето боен рев преди да ултилизира атаката си, с навлизането в нейното демонично състояние, Мико изгуби вече всякакво търпение и яростта й се върна обратно, тя престана да се държи все едно беше спокойна и все едно едва ли не използваше умът си. Мотивът на Мико беше "мускул над ума" и тя винаги използваше инстинктите си, вместо да действа разумно. Демонът беше споменал че Мико беше "кукла на учените", но тя всъщност има нейни собствени идеали които следва и вярваше, че те ще я отведат към победа, вместо да се връзва на приказките на останалите. Наистина нямаше на кой друг да разчита освен на себе си. Какъв щеше да бъде всъщност ходът на Мико този път!? Разбира се, нищо по-различно от предния, още преди опонентът й да е разбрал какво се случва тъй като Затсуне се премести от пътя по-бързо отколкото нормален човек може да премигне с окото си, тя щеше да направи към него ритник-полумесец използвайки десния си крак, насочен отново към mid section-а му, само че този път използваше подсилените си способности и не само че използва тласъка от земята за предимство, тя вложи и сила, толкова мощна, че да "разсече въздуха" с вълната създадена от следващия ритник който щеше да дойде на демонът като гръм от ясно небе. Комбо-то на Мико нямаше да приключи до тук, обаче, тя повдигна гардът си, знаеше, че този път опонентът й ще се опита да избегне вместо да я блокира напълно. За това тя щеше да продължи да го притиска, след ритникът й полумесец, тя щеше да използва бързината си за да застане зад него, и да направи завъртащ се ритник, но този път разликата беше, че завъртащият й ритник няма да бъде само един, а два последователни, първия беше залъгващ, вероятно с цел да контрира задаваща се опасност, втория обаче идваше отдолу-нагоре, и щеше да уцели опонента право в главата, както и, да се надяваме, да го изпрати към въздуха, от където Мико щеше да го довърши, но първо нека да разберем как щеше протече баражът от атаки, които Мико щеше да отправи срещу него точно след светкавично-бързото й отстъпване.
Веднага щом Мико влезе в "Демоничен режим", започна да възвръща самообладание. Сякаш до момента беше била в летаргия, тя възприемаше заобикалящият я пъклен пейзаж като своя територия. Не само него - тя видя и противника си с чисти очи. Демон като самата нея.
- Значи си била способна да го направиш - каза той. - Наистина не исках да убия беззащитното момиче, което дори не иска да бъде тук.
Мико обаче не даде пет пари за приказките му и го нападна с последователност от бързи ритници. Тя не просто се чувстваше нормално в момента, но беше дори по-силна заради демоничната сила на способностите й. Десния й ритник може би хвана неподготвен противника й, или просто той нямаше способността да го отбегне, защото беше отхвърлен от на два-три метра. Мико не му даде възможност да се възстанови и го нападна отново, връщайки го на земята с единия удар, а с втория сякаш се опита да го закове в нея. Последният обаче той успя да контрира, кръстосвайки лапите си. Петата на Мико се удари мощно в бронята им и шока от болката, която й причини това, даде шанс на противника й да улови наранения й крак и да я извади от равновесие, докато той самия се изправяше.
Сега позициите им бяха обърнати и Мико беше онази, в чието тяло можеше да бъде пробита дупка от падащия юмрук на противника й. Мико усещаше ужасна болка в петата си и трябваше да вземе това предвид, когато решеше да се изправи.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
За миг Мико си помисли че тактиката й беше успешна, но прекаленото самочувствие за малко да й коства сигурна загуба и позициите отново бяха преобърнати. Ситуацията обаче беше наистина лоша, тъй като противникът на Мико успя да рани единия й крак или по-скоро тя сама си го причини при опит да го ритне с всичка сила, за нейно нещастие не уцели там където трябва, а в бронята му, която се оказа доста стабилна и Мико от сега нататък трябваше да го има в предвид, че ако опонентът й успее да я удари с нея беше свършено. За това, Затсуне знаеше, че не бива да ползва рискови движения, всъщност в момента нямаше как да го направи тъй като тя беше паднала по гръб, а той се готвеше да я удари. В очите на Мико този път можеше да се разчете знак на отчаяност, тъй като наистина нямаше идея каква беше правилната постъпка. От тук нататък Мико действаше само по инстинкт. Единственото нещо което знаеше, е че трябва да избягва директен удар със бронята му която сякаш бе издялана от "солидна стомана". Мико се надигна от земята, подпирайки се с лакътя на едната ръка, и усети ужасна болка в петата на кракът с който се опита да изрита "Церберът", Затсуне сви краката си назад изправяйки се така, че да се подпре на земята със здравия си крак, изпъвайки го назад, а с другия крак беше стъпила с коляното на земята. След това, за да се опита да избегне директни щети, Мико щеше да се оттласне от земята със здравия си крак с цел да набере инерция в същото време в което се "изстреля" настрани и на милиметри от опасността, свивайки се по такъв начин, че "Церберът" да не я удари, тук Мико отново използва тактика която беше научила от Дирк, и тя беше - ако иска да избегне директна атака, да го направи напреки от ударът който опонентът й нанася, точно това се опита да направи и Мико, целта й беше да избегне юмрука на опонента си и в същото време да застане зад него, така че за сега тя направи всичко възможно той да не успее да й нанесе щети със следващия си ход, и ако всичко се получи както трябва, Затсуне лесно можеше да предвиди какво щеше да стане, всичко което Затсуне трябваше да направи е да не стъпва изцяло на наранения си крак а само да използва пръстите си за упора. Веднъж опонентът й обърнеше ли се обратно към нея и отново направи опит да я нападне, ако преди това успешно бе избегнала неговата атака, тя щеше да скочи, правейки опит за задно салто, последвано от мощен вертикален ритник който най-вероятно щеше да нацели "Церберът" право в главата което беше едно от слабите му места, с което се надяваше да го нокаутира, но ако и контрата й не беше успешна, Затсуне щеше да измисли нещо с което да го постави на мястото му завинаги и да се използва от възможността, всичко от което имаше нужда Мико, беше противникът да й остави оупънинг.
Мико успя да се претърколи навреме, изправяйки се веднага след това. Противникът й направи небрежен, по нейна преценка, удар към мястото където тя трябваше да бъде с малко закъснение. Нещо не беше в ред с него, но тя трябваше да използва възможността, която той и даде, а това беше да нападне дори по-рано отколкото беше планирала. Това й казваха повишените й бойни сетива и тя просто последва. Ахилесовата й пета беше повредена до толкова, че най-добрия начин да атакува беше да използва своето дясно коляно, което тя заби в тила му преди тя той да получи възможност да се извърне. Удара й беше последван от звук на пропукване. И двамата паднаха на земята, той по корем, тя настрани.
Може би адреналинът не позволяваше на Мико да го забележи, но с "момчето" се случваше нещо странно. Косата му бе започнала да губи цвета си, побелявайки постепенно. Това, което бе по-важно за нея в момента обаче сигурно беше, че има възможността да се възползва от падналия си на земята противник.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
Мъртъв ли беше!? Тази мисъл премина през ума на Мико когато забеляза че косата на противника й побеля. Освен това й се стори, че беше прекалено лесно да го повали, за което Затсуне не можеше да бъде сигурна дали са добри или лоши новини, тъй като той не беше особено добър в ръкопашен бой в нормалната си форма, също. Момичето знаеше само едно, ако наистина беше успяла да рани опонента й до краен предел, той щеше да се превърне в звяр и да загуби контрол над себе си, за чиято информация трябваше да му бъде благодарна, всъщност, защото сега знаеше какво трябва да направи, и че трябваше да се възползва от възможността си да го елиминира, понеже той не беше наистина мъртъв, по-скоро Мико трябваше да предотврати трансформацията му в чудовище, понеже беше ли се превърнал в звяр, същинския тест за Затсуне щеше да бъде да го сломи. Мико знаеше, че кракът й беше адски зле и може би няма да го използва за момента, но това не означаваше че всичко за нея е приключило, доколкото я засягаше, дори да се наложи да използва зъби и нокти, Мико щеше да намери начин да спечели тази битка. Затсуне се надигна на ръце, дишайки тежко, понеже се размина с малко в последната схватка, въпреки това, тя запази спокойствие и прибегна към действие, тръгвайки да пълзи към опонента, сякаш беше котка. От там тя щеше да застане в победоносна за нея позиция, а именно - над "демонът", като щеше да се изправи само на колената си, и след това да почне да го налага в главата със серия от мощни юмруци и лакти в ММА стил, докато не го разкървави. Комбото й щеше да приключи веднъж след като хване опонента си за косата с двете си ръце и тресне главата му в пода със всичка сила, и когато направи противника си на кървава каша, тя щеше да нанесе един последен, нокаутиращ юмрук, който вече щеше да премери с такава сила, че да му изравни главата със земята. Ако и това не беше достатъчно и "Церберът" наистина се превърне в....."Цербер"....или нещо "по-призрачно".....като например "призрачно куче" или нещо от сорта...Мико смяташе че щеше да бъде в безопасност, тъй като можеше да се задържи върху гърба на опонента си и от там да измисли начин как да го изтощи и следователно да го отстрани напълно, но едва ли щеше да се стигне до там, не и ако Мико използва цялата си сила за да избегне бедствието което имаше вероятност да се зададе, всичко зависеше от това колко справедлива бе съдбата спрямо Затсуне.
Ученият наблюдаваше как момичето налагашбезмилостно своята жертва дълго след като тя бе издъхнала. Той въздъхна разочаровано.
- Ти ли даде стимулатор на Рио? - попита го някой, изкарвайки го от моментната му зашеметеност.
- Защо трябва да си толкова заобиколен винаги, Дийтхелм? - каза Джуничи без дори да трепва при обвинението.
- Ако съм дори на йота по-директен би трябвало да те докладвам на борда на директорите - отговори Дийтхелм.
- Но няма да го направиш - каза със саркастична усмивка Джуничи. - Цениш своите подопечени твърде много за това.
- Не ме предизвиквай - каза с по-скоро назидателен, отколкото заплашителен, тон Дийтхелм и се изравни до компютърния борд с подопечения си. - Едно непредвидено пробуждане може да ни навреди повече отколкото да ни помогне. Особено в ден когато демонстрираме резултати на спонсорите ни.
- Признай си, просто беше уплашен за момиченцето си, нали - каза Джуничиро и се обърна, обръщайки гръб на мониторите.
- Какво би могъл да имаш предвид с това?
- Знам че си нагласил изкуствено срещите, така че момичето да не срещне някой твърде силен за нея - в тона на Джуничиро нямаше и капка съмнение в собствените му думи. Дийтхелм не отговори нищо и той продължи. - Защо би го направил? Може би щеше да се пробуди под стреса на ситуацията.
- Очевидно не е готова за това - каза Дийтхелм със серизоно изражение без на свой ред да отхвърля обвиненията. - Ако премине сега ще изгуби себе си. Никога не би могла да контролира онова, което е в нея, със сегашните й способности.
- Тогава може би просто заслужава да умре - каза Джуничиро напълно сериозно. - Знаеш, че не бива да се привързваш към тези хлапета.
- Загубата й не би допринесла с нищо положително към целите ни - каза Дийтхелм след кратко забавяне. Обърна гръб на Джуничиро и напусна отделението му.
Мико не знаеше колко дълго бе продължила да налага противника й, но в един момент силите й просто свършиха и тя беше принудена да спре. в коленете й беше останала само кървава каша, но кръвта по юмруците й не беше само от там. Тя бе наранила сериозно собствените си ръце в процеса. В залата се чу звук който се използваше за да обяви край на изпитание, което вероятно означаваше, че е готова да напусне това място.
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~
След като вече знаеше че си беше свършила работата, Мико можеше да си отдъхне, за сега. Когато приключи с безмилостната си серия от удари, тя се отпусна назад. Затсуне усещаше, че щеше да мине известно време да й се оправи кракът, но направи добре, че не го използва последния път, иначе сега изобщо нямаше да има силите дори да се изправи, а кокълчетата на пръстите й я боляха само заради силата с която нанесе юмруците върху опонента си преди малко. Не знаеше какво можеше да направи ако той се беше превърнал в звяр, така че трябваше да бъде успокоена, че това нямаше да се случи, или поне докато тя не е тук, защото в момента от "Церберът" не беше останало нищо освен локва кръв и за него нямаше начин как да се завърне, освен ако някой учен не го беше възродил с "прераждане на чудовище", все едно това някога щеше да се случи... Но Мико не съжаляваше изобщо за онова което стори, всъщност дори усещаше някакъв прилив на енергия, не беше сигурна от къде идваше, но се почувства по-силна отколкото беше преди, което беше добро нещо. Имаше достатъчно самоувереност в себе си, че вече можеше да се изправи на крака, въпреки че не позволи на вълнението й да се нарани още повече, а направи това действие леко и предпазливо. След това, тя бавно се насочи към "порталът" от където би трябвало да излезе от изпитната зала, в този момент Мико просто се насочваше към изхода по инерция, докато не свикне отново да използва кракът си отново, както бе необходимо. Нямаше идея какво я очакваше отвъд изпитната зала, но не я вълнуваше изобщо, важното беше, че тя успя да постигне своята цел и премина изпита успешно, или поне така мислеше.
.svg)
