EX Story 1: "The Ghost of a Silent Night

[Miko Zatsune]

Мико остана тиха за няколко секунди. Погледът ѝ се задържа върху чаената повърхност, преди спокойно да поклати глава.

- Това е невъзможно.

Тя не го каза остро и не прозвуча като упрек. Просто като нещо, до което бе стигнала след всичко, което бе изгубила през последните месеци.

- Ако такава сила можеше да решава всичко... нямаше да седим тук сега.

Пръстите ѝ леко се плъзнаха по ръба на чашата, докато погледът ѝ за миг се изгуби в пламъците на камината.

- Мисля си... онези терористи във влака изглеждаха доста опасни.

Гласът ѝ стана по-тих, сякаш си припомняше откъслечни картини.

- Особено онзи... с бялата коса и меча. Сблъсках се с него на покрива на влака.

Тя въздъхна едва доловимо, без да откъсва очи от огъня.

- Ако някога ще се изправям срещу хора като Разпутин... ще ми трябват хора като тях. Не защото са чудовища... а защото са достатъчно силни, за да се противопоставят на чудовища. Ще бъде трудно да им спечеля доверието, но може би не е невъзможно. Не мога да намесвам Генерал Ямура, сенпай, и "татко" в тази каша, ще се наложи да измисля собствен план.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се замисли:

- А може би просто не е достатъчна и трябва още или правилното силно същество да бъде заключено. А що се отнася за белокосият мъж чакай беше висок с бяла коса и голям меч? Видях го на гарата и после в Киото в болницата след което помагаше с това да спрем демонът ти. Сигурна ли си че е бил от тях? Действията му ми се струват нелогични. Най-малкото очаквах да ме нападне заради смъртта на партньорката му от влака. Хмм това е доста странно. - той потънна в мислите си. Но бързо бе изваден от казаното последно от момичето:

- Хей за Разпутин имаш магиите ми. Имам сметки за уреждане с него след като прогони духа на ковача от мен.

[Miko Zatsune]

Мико го изслуша, без да го прекъсва. За момент погледът ѝ се задържа върху чашата, преди да се върне към него.

- Оценявам го. Наистина.

Тя леко кимна, приемайки думите му, но след това поклати глава.

- Но първо трябва да се погрижим за себе си. Още не знаем какво се случва тук, а и двамата едва се измъкнахме от онзи звяр. Ако тръгнем да преследваме по-големи цели сега, само ще допуснем някоя още по-голяма грешка.

Мико замълча за миг, след което погледът ѝ се насочи към празния ръкав на кимоното ѝ.

- Трябва да станем по-силни. Да разберем какво можем и какво не можем да направим... и чак тогава да решаваме как ще си уреждаме сметките с онзи Разпутин или който и да е друг "терорист".

Тя отпи малка глътка от чая, но след това сякаш нещо ѝ хрумна. Погледът ѝ се насочи към входа на хана, където по-рано бе забелязала малкия дух.

- Ами духът?

Мико се замисли за момент, преди да продължи.

- Ямура-донно ми е казвал, че това е дух, който носи късмет на дома. Може би... знае нещо за това място. Дали можем да го помолим за помощ? Или поне да разберем дали е усещал нещо необичайно в планината?

Тя остави чашата си и се изправи бавно.

- Може би първо трябва да поговорим с него, преди да правим каквото и да било друго.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан кимна удобрително за всичко което тя каза и добави:

- Да затова съм тук. В тази планина има рядък минерал който ми трябва да изготвя за оръжие. А що се отнася за след това ще се наложи да мина през Токио. Има нещо там което може да повиши силата ми повече и след това не мисля че ще има кой да седи на пътя ми.

- Що се отнася за духа тъй като и без това без Ямура-сан сме доникъде може да си пробваме късмета, но знай че духовете не са като нас. Те виждат и възприемат света по друг начин. Това е нещо, което научих от приключенията ми в гората. Трябва да сме внимателни с тях.

Той даде знак на белокосото момиче да го последва и се запъти към духа.

[Shen Lee]

- Заформяш нови приятелства, и то с терорист?

Глас добре познат на Мико, и не толкова познат на Зертариан, изкара двамата от уютната им дискусия. Те се обърнаха към стълбището по което слизаше възрастен мъж на среден ръст облечен във фина премяна на ритуален онмьоджи. Зертариан си спомняше този човек от погребението на баща си... а и не само. Джинзо Ямура беше легендарна фигура в сферата на магическия свят, известен като "Рикугоу, пазителят на шестте посоки". От онва, което знаеше, в днешни дни той вече рядко се показваше на публични места, но все още не бе предал титлата си на Небесен генерал на наследник.

Джинзо Ямура

Един от Дванадестте небесни генерала, титла: "Рикугоу"

- Не се притеснявай, просто старческа шега - мъжът се усмихна иронично. - Не тая лоши чувства. Би било по-странно, ако един младеж не направи нещо необмислено толкова скоро след загубата на родител.

[Miko Zatsune]

Мико замълча в момента, в който чу познатия глас. Погледът ѝ се насочи към стълбището, а когато видя Ямура, изражението ѝ стана по-сериозно. Тя не каза нищо веднага. Само го наблюдаваше, докато слизаше по стълбите, а думата „терорист“ остана за момент в мислите ѝ.

- Ямура-донно...

Гласът ѝ беше спокоен, но в него нямаше предишната непринуденост. Мико хвърли кратък поглед към Зертариан, след което отново се обърна към Ямура.

- Не знаех, че сте тук.

Тя сведе поглед за миг, сякаш обмисляше думите му.

- А що се отнася до него... не знам дали мога да го нарека приятел.

Последва кратка пауза.

- Но ми помогна, когато имах нужда от помощ. И след всичко, което се случи... не смятам, че е редно да го съдя само по това, което съм чула за него.

Мико остана на мястото си, без да прави опит да се приближи. Погледът ѝ отново се върна към Ямура.

- А за останалото... ще ви изслушам.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан наблюдаваше генерала пред него с известна доза притеснение но накрая събра кураж и каза:

- Признавам, че съм правил грешки но с хора от различни организации като Илюминати или Акацки на свобода и скрити почти навсякъде е възможно да бъда твърде скептичен... дори и към имперски пазач... особенно ако нося мощна реликва.

- Но признавам грешката си и любопитсвото което имах към меча който исках да върна. Особенно като на какво бе способен. Все пак демоните могат да са невиждан източник на сила. Сила която да подсигури ред.

Зертариан млъкна преди да е казъл нещо което не трябва. Все пак плана който кроеше - да заключи демоничен крал в себе си сигурно би му издействал смъртната присъда тук на място от самият генерал.

- Но не съм тук за глупави изпълнения. Напротив опитвам се да разбера какво става в планината, особенно след като ни подгони огромен звяр от там до тук.

[Shen Lee]

Ямура изслуша обяснението на Мико и кимна в одобрително съгласие.

- Способността да намираш другари е безценна за един екзорсист.

Небесният генерал отправи поглед към нещо в далечината на пейзажа отвъд прозорците.

- Това неестествено време... Въпреки, че сърцето му се крие в планината, последствията могат да стигнат по-далеч. Това може да не е причината, поради която сме тук, Мико, но не можем просто да си затворим очите.

[Miko Zatsune]

Мико изслуша думите на Ямура мълчаливо. Погледът ѝ неволно се насочи към прозореца, отвъд който се простираха заснежените планини. В съзнанието ѝ отново изплува онова странно усещане, което я бе съпътствало, когато се опитваше да се вслуша в духовния поток на мястото. Имаше нещо познато в него. Не самият студ, нито тежестта, която сякаш проникваше отвъд плътта ѝ. По-скоро нещо, което бе усещала и преди, но колкото повече се опитваше да си спомни, толкова повече връзката се изплъзваше от мислите ѝ.

- Ямура-донно... мога ли да ви попитам нещо?

Мико обърна глава към него. Изражението ѝ остана сериозно, а в гласа ѝ се долавяше известна несигурност.

- Когато се опитах да усетя духовния поток в планината, почувствах нещо странно. Енергията сякаш носеше... скръб. Сякаш нещо е било изгубено и след него е останала само празнина.

Тя замълча за миг, опитвайки се да подреди мислите си, преди да продължи.

- Но имаше и нещо друго. Самото усещане ми беше познато. Не мога да си спомня откъде, нито с какво да го свържа. Колкото повече се опитвам, толкова по-далечно ми се струва.

Пръстите ѝ леко се свиха върху плата на кимоното ѝ. Мико не беше сигурна дали ставаше дума за спомен, за нещо, което бе усещала чрез магията си, или за нещо съвсем различно.

- Случвало ли ви се е да усещате нещо подобно? Има ли нещо в тази енергия, което би могло да ми помогне да разбера защо ми се струва толкова позната?

[Zertharian Natsuki]

За момента Зертариан не искаше да казва нищо което можеше ненужно да привлече вниманието на генерала към него а и Мико бе тази, която бе видяла какво става в гората така че той остави засега диалога между тях двамата и наблюдаваше внимателно и концентрирано двамата души пред него опитвайки се да анализира Генерала като що за човек бе и какъв е той като възгледи.

[Shen Lee]

- Този феномен без съмнение е свързан с духовно присъствие в района. Духовете не са хора, но са способни на емоции също като нас. Тяхната духовна не е ограничена от физическо тяло и заради това е много по-лесно тя да бъде повлияна от външни или вътрешни фактори. Дух, който изгуби контрол над емоциите си може да претърпи сериозна промяна или дори да се трансформира в нещо напълно неразпознаваемо.

- Силите на тези същества са манифестация на самата им същност. Докато си анализирала природата на феномена, вероятно си усетила ехо на причината за сегашното състояние на този нещастен дух.

[Miko Zatsune]

Мико изслуша обяснението на Ямура, без да го прекъсва. Думите му постепенно ѝ помогнаха да подреди усещанията, които я бяха объркали в планината. Ако духовната енергия действително отразяваше същността на своя притежател, тогава онова, което бе доловила, може би не беше просто следствие от студа.

- Ехо на причината...

Тя повтори тихо думите му, замисляйки се. В съзнанието ѝ отново изплува усещането за тежест и дълбока скръб, което бе доловила сред духовния поток. Не приличаше на обикновено присъствие. Енергията сякаш бе застинала в едно и също състояние, неспособна да се освободи от нещо, което я измъчваше.

- Когато се опитах да я усетя, имах чувството, че тази енергия носи скръб. Не просто тъга... а сякаш нещо е било изгубено и е останало само усещането за липсата му.

Мико сведе поглед за момент. Не можеше да каже дали това бе спомен, който самият дух бе оставил в енергията си, или просто отражение на състоянието му. Но чувството ѝ бе останало достатъчно силно, за да не го пренебрегне.

- Не успях да разбера повече от това. Това момче до мен се опита да ми помогне, като ми позволи да използвам неговата енергия, за да се настроя по-добре към духовния поток. За кратко успях да възприема присъствието по-ясно, но така и не успях да се докоснем напълно до самата енергия.

Изражението ѝ се втвърди леко при спомена за онова, което последва. Опитът им не беше преминал така, както се надяваха. Колкото повече се опитваха да се доближат до това присъствие, толкова по-ясно осъзнаваха, че то не е нещо, с което могат да си позволят да експериментират безразсъдно.

- В един момент разбрах, че ако тази енергия започне да ни въздейства по-силно, последствията може да са опасни. Не знам какво би могла да причини на духовната ни същност, ако останем изложени на влиянието ѝ твърде дълго.

Мико отново погледна Ямура. В очите ѝ имаше любопитство, но и предпазливост. Тя искаше да разбере какво се случва в планината, ала не желаеше отново да се хвърля към непознатото, без да разбира рисковете.

- Възможно ли е силна скръб или загуба да доведе до подобна промяна в един дух? И ако това е причината... има ли начин да му помогнем, без да позволим на състоянието му да повлияе и на нас?

[Zertharian Natsuki]

Зертариан ги изслуша внимателно и не можа да се сдържи преди да каже:

- Извенете но ако разбирам правилно духовете са силно подвалстни на емоции? Моля поправете ме ако греша Генерал Ямура-сан. Мико ти каза, че тя изпитваше силна тъга? На скръб? Значи е горски дух от много древен период с много сила, който е загубил нещо ценно. В такъв случай има ли как да осъществим контакт с него и да се опитаме да му помогнем със тъгата и скръбта? Учението ми за жалост покрива офанзивни и обездвижващи магии но не и комуникативни така че бих се нуждаел от помощ за да се справя с този йокай по мирен път. Но се боя че нещо ми липсва което трябва да знам. Като какво би го накарало да скърби така?

Но магът не се спря там, мисълта над това което двамата пред него бяха казали го накараха да реализира нещо върху собствените си грандиозни цели с които би могъл да постигне неговата цел и на Мизуки, а именно да изгради героя да справедливостта. Той не се сдържа и се обърна към старейшината:

- Простете ми предварително след инцидента в Киото и Токио се замислих върху Йокайте и Демоните, но... - той пое дълбоко въздух и продължи - Това означава ли, че предвид това което стана с Мико в Киото, означава че когато човек е хазяйн на такава стихия в тялото си, тя се влияе от емоциите и светогледа на човека и сформира нещо непознато за нас? Тоест съзнанията биха могли да се слеят в едно? Тогава какво би станало ако свръх мощен Йокай или Демон с чувство за чест и войнственост или нещо подобно се слее с човек който иска да бъде герой на справедливостта? Не би ли се получил перфектният герой със силата да спаси всички?! Не би имало неспасени души, трагедии като тази от Сайтама не биха се повторили. - изведнъж мага рязко замлъкна, той усети, че си бе отворил устата твърде много където не трябва или не знаеше и можеше да бъде екзекутиран на място той веднага панда на коляно и каза:

- Това е хипотетична мисъл на млад магьосник от Академията само любопитство моля ви да проявите разбиране и да не го третирате като престъпление. Мислех на глас.