Zertharian Fordragon: F001

[Shen Lee]

Зертариан и Накамура се запътиха към дома си след края на учебния ден в Академията. С приближаването на зимата тези часове ставаха все по-мрачни. Другарят на Зертариан поддържаше някакъв общ разговор, но докато пресичаха една малка уличка нещо нещо привлече вниманието им. На петнадесет метра по продължението на тази уличка се беше събрала малка група хора. По-точно няколко самураи със западнал вид и един мъж в униформа. Самураите бяха наобиколили униформения, излъчвайки аура на агресия.

- Не бих го правил на ваше място - каза мъжът със спокойствието на вълк заобиколен от глутница улични кучета.

- Защо? - поде един от самураите. - Вярно е, нали? Ще си подадеш оставката като Небесен генерал. Но защо да чакаме до тогава? На този етап, ако бъден намерен мъртъв в някоя канавка никой дори няма да повдигне вежда. Би трябвало да си направиш сеппуку така или иначе.

Униформеният мъж спусна клепачи с невъзможно за разчитане изражение. Въпреки че на бедрото му висеше ножница, той не посегна към нея.

- Точно така. Сам осъзнаваш, че не заслужаваш по-добър край. Но може поне да излезе нещо положително от това, нали? На този демоничен меч може да му се вземе добра цена на черния пазар.

Западналите самураи извадиха мечовете си и се приближиха към неподвижния мъж със затворени учи, като улични кучета, които се спускаха да довършат вълк, който бе понесъл твърде много щета.

[Zertharian Natsuki]

Разговорите с Накамура бяха добър начин да държат съзнанието на Зертариан в реалността. От всичките магически упраженения и уроци плюс мислите му за всичко случило се досега, но той отбягваше да коментира с другаря случилото се в Токио, може би трябваше да го обсъдят някой ден, но не и този. Спирайки да слуша разговора между самурайте по-долу от тях, той потупа Накамура по рамото, знак който Зертариан беше хванал като гаден навик, с който предупреждаваше другаря си, че може би ще направи голяма глупост, но поне така го предупреждаваше от рано за да е подготвен. Когато един от западналите самурай каза демоничен меч, очите на младият магьосник светнаха:

*Хмм трябва да разбера повече...* - по начина, по който западналите бандити самурай се бяха събрали около небесния генерал много напомни на Зертариан за група лешояди. Той знаеше, че трябва да цени останалото си време и мъдър ход би бил да не се замесва, тъй като би създал проблеми за генерала или за другаря си, но ситуацията не изглеждаше да отива на добре така или иначе.

- По дяволите пореден грешен избор... - използвайки елелемента на изненадата - изведнъж около самурая лешояд, който бе споменал демоничен меч се появиха корени в резултат на Sudden Forest Spurt

Докато корените се появяваха Натсуки каза:

- Достатъчно или искате да повикам полицията, махайте се докато не съм решил да ви убия Лешояди.- Той наблегна надменно и агресивно на последната си дума. Днес бе завършил научаването си на тази магия и сега бе момент да я изтества върху жива цел.

d20

[Shen Lee]

Зертариан изпробва новата магия, която бе учил научил в академията, но както с всичко ново, не се получи от първия път. Самураят изсъска и извади меча си с убийствено намерение.

- Ах ти недоносче. (Самурай #3)

*Изхрущяване*

Накамура не изчака покана от другаря си, за да го покрие. Той бе освободил демоничната природа на специалната си ръка с репликата "First Seal: Purge" и директно заби огромния си юмрук излъчващ миазма в гърдите на самурая, строшавайки ребро или три.

Небесният генерал отвори очи, които разкриха напълно нова персоналност. Ако Зертариан беше човек, а самураите бяха кучета, то Ямагучи беше пес-единак ревящ в мрака. Той отстъпи встрани и посегна към вертикалното острието падащо към врата му, заобиколи острието му с длан, обхвана го от тъпата страна и го насочи към друг изпаднал самурай, който го беше заобиколил, отрязвайки главата му. След това обхвана острието отгоре с две длани и заби дръжката му в слънчевия сплит на притежателя, обезоръжавайки го в процеса и взимайки меча му за себе си.

- Eй... Наистина ли си онзи за когото те взехме? - попита друг изпаднал самурай, също поел гърба на Ямагучи, отстъпвайки назад с нерешителност, стиснал дръжката на все още прибраната си катана. (Самурай #4)

Ямагучи прокара ръката си оцапана с кръв през косата си, което изправи кичурите му назад и въздъхна така сякаш бе освободил нещо, което бе таял дълго време.

Code: Select all

Край на хода:
Зертариан: 2AP

Нов Ход
Зертариaн: 8 AP

Ред:
Ямагучи
Самурай #3 (стоящ срещу Зертариън и Накамура)
Самурай #1 (обезоръжен, изкаран дъх)
Самурай #4 (намиращ се на два метра зад Ямагучи)
Накамура
Зертариан

[Zertharian Natsuki]

Както винаги новите техники на Зертариан не сработваха от първия път - с Dragon Flash беше унищожил 2 бокена на братовчед му преди около година, който така и не му прости за това. С Rising Dragon Breath изпепели веждите си вместо да запали жената от влака, като по чудо само Forest Husk сработи от първия път като по чудо, но със невероятен успех, блокирайки няколко от ударите на същата проклетница от влака, която някак и до ден днешен го изпълваше с лека омраза щом си спомни за нея, може би заради упоритостта й или факта, че беше напукала. ребрата му.

Но това не беше от значение сега, магът се издразни и каза спокойно:

- Хмм нека опитам пак... Той отново пусна своето заклинание си върху самураят който беше дошъл близо до него и другаря му..

- Гладна земя чуй моят зов и приеми този лешояд като плячка. - Sudden Forest Spurt!

Зар за атака Sudden Forest Spurt

d20

Още не бе видял резултата от магията си, но беше уверен в себе си, все пак втори път за късмет беше поговорката и се усмихна злобно докато магията му влизаше в действие.

[Shen Lee]

Въпросът дали това наистина е небесният генерал познат на публиката започна да изглежда все по-уместен. Чернокосият мъж заби най-безцеремонно откраднатата катана в стомаха на бившия й господар, след което я изтегли отблъсквайки тялото му от острието й с другата си ръка, пред да изтръска кръвта от него и да насочи погледа си към самурая, фиксиран върху учениците на Академията.

Самураят под въпрос повдигна скоростно собствената си катана, в опит да разреже Накамура на две през центъра на тялото.

- Devil Guard!

Трансформираната ръка на Накамура се разшири встрани, наподобявайки щит. Зертариан за първи път ставаше свидетел на тези способности, но можеше да предположи, че това е моментална способност, тъй като образът на щита пулсираше, така сякаш ще изчезне след две-три секунди. Макар и кратка, тази способност изглежда бе наистина полезна, тъй като блокира напълно удара на самурая и дори разби стойката му за момент. За съжаление Зертариан не можеше да направи нещо в този момент, тъй като Накамура бе на пътя му в това тясно пространство.

- Все още съм твърде слаб - каза Накамура със самоподигравателна усмивка. - Пак бих загубил от нея, ако я срещна на онази арена.

- Но има неща, които дори аз мога да направя.

Накамура направи три крачки назад с умение, изумително за магьосник като Зертариан. След това се приведе към земята, проряза асфалта с ноктите на демоничната си ръка и хвърли във въздуха парчета от него, които бе забрал. Тези парчета внезапно пламнаха като въглени.

- Meteor Barrage!

Атаката на Накамура обаче не бе насочена към самурая, а по-точно към земята. Не, Зертариан сбърка. Накамура се бе прицелил в дървесните корени, които бяха обвили земята и стените в неуспешен опит да уловят самурая по-рано. Горящите парчета асфалт възпламениха дървото произведено от магическа енергия. Това доведе до бясна стихия, която обви самурая. Мъжа изкрещя, отстъпи назад и направи неистови опити да загаси одеждата си.

- Добре запознат съм с идеята за комбинирани атаки.

Виждайки обрата на ситуацията, последният самурай се обърна и понечи да избяга от сцената.

Зарове за атака(Meteor Barrage):6d20

Code: Select all

Край на хода:
Зертариан: 4AP

Нов Ход
Зертариaн: 10 AP

Ред:
Ямагучи
Самурай #3 (стоящ срещу Зертариън и Накамура)
Самурай #4 (намиращ се на два метра зад Ямагучи)
Накамура
Зертариан

[Zertharian Natsuki]

Зертариан бе изумен и впечатлен от уменията на другаря му. Явно ги придобил след случилото се в Токио. Но той нямаше време да размишлява върху това, виждайки, е последният лешояд се измъква, той се изстреля покрай накамура в тясната уличка и след като задмина другаря си се концентрира с пълна сила гледайки страхливеца и:

- НЕ БЯГАЙ СТРАХЛИВЕЦОООО! SUDDEN FOREST SPURT! - изкрещя яростно Натсуки, за трети път той опита новата си магия върху бягащия самурай, нямаше да го остави да се измъкне, надяваше се поне корените да го спънат или забавят за да може някой от партньорите в битката да го настигне.

d20

[Shen Lee]

Магията на Зертариан може би щеше да бъде успешна този път, но обстоятелствата се развиха по неочакван начин за младия магьосник. Магическите корени, които той излъчи към пламтящата стихия произведена от комбинираната атака на Накамура, бе погълната от огнената стена и моментално и се обърна с обратен ефект към Зертариан и Накамура, който се намираше рамо до рамо с него. Ударната вълна на експлозията отхвърли двамата ученици на над пет метра разстояние. Друг резултат от тази злополука бе формирането на димна завеса, която препречи видимостта към Ямагучи и останалите му нападатели.

Когато Зертариан и Накамура се опомниха, усетиха болки от повърхностни изгаряния, но никой не бе пострадал твърде много. По-лошо, новите им униформи от Академията бяха съсипани, но това вероятно не бе първият приоритет в на главата им сега.

Зертариан:
-36 Жизнени Точки
-20 Магическа Енергия

Code: Select all

Нов Ход
Зертариaн: 10 AP

Ред:
???
???
???
Накамура
Зертариан

Резултати от експлозията 1d20

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се изправи от земята и изкашлайки каза на партньора си:

- Проклятие извинявай, още се уча с тази магия и мисля че е време да спра да я използвам за момента. - След което той обърна поглед към завесата от дим и помисли какво да направи. Изборите му бяха три - да прекрачи димната завеса в готовност да ползва Forest Husk ако бъде нападнат, да изчака димът да се махне сам или да използва Dragon Flash за да го изчисти по-бързо, но той се отказа от последната си идея понеже мечът му е силно напукан а й може да удари Ямагучи-сан докато чисти пушека. Вместо това той се изстреля напред, стараейки се да отбягва остатъци от горящи корени докато бе готов да се защити с Forest Husk. Ако видеше някой от самурайте който ги нападнаха в бойна готовност или да бяга за живота си този път щеше да ползва Rising Dragon Breath.

[Shen Lee]

За Зертариън не беше лесно да си проправи път между огнените пламъци и дима. Очите му смъдяха, дробовете му се задавяха от пушека, а инстинктивния му страх преувеличаваше звука на пукащите пламъци. Сетивата му бяха дотолкова претоварени, че той дори не разбра, че Накамура го бе последвал, докато не премина пламтящата част на коридора. В този момент обаче двамата може би нямаше от какво повече да се притесняват. Не и след гледката на това как Ямагучи настига последния бягащ самурай и разсича гърба му безмилостно със заетата по-рано катана. Когато жертвата му падна, чернокосият мъж скоропостижно изпълни завършващ удар, забивайки катаната вертикално в гърба му.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан можа само да гледа изумен от уменията на Ямагучи, нещо в него подбуди повече интерес от меча на Небесния Генерал,а именно бойните му умения. Той дори не използва неговото специално оръжие, което трябваше да е силно щом тези отрепки го искаха. Въпреки това докато мислеше над случилата се битка и колко бързо бе приключила той не усети кога бе стигнал близо до Ямагучи докато обмисляше случилото се. Все пак той си спомни причината да влезне в битката, която бе накарала кръвта му да кипи и каза на генерала:

- Не ги слушайте, случилото се преди е вина единствено на демона в Томо. Тя е просто слабо момиче, в което е била заключена демонична душа. Ако някой трябва да прави сеппуку или да се чувства виновен е човекът който е сложил Они в нея. - казвайки това младият магьосник не направи никакъв опит да скрие раздразнението си. Но той си спомни, че трябва да види какво се случи с момичето, все пак бе направил грешката с ритуала си и сега се чувстваше още по-отговорен за ситуацията.

[Shen Lee]

- Вероятно някой като теб няма как да разбере - Ямагучи се наведе над един от труповете на самураите и изтегли празната ножница на катана, прибирайки заетия меч в нея. - Ти си хлапе на един от благородните кланове, нали? Дори оплескаш нещо много сериозно, ще отстъпиш от позицията на Небесен Генерал тихо и под претекст. След това ще продължиш да водиш добър живот като част от фамилията си. Може би дори ще получиш друга държавна позиция с по-малко значение.

- Да кажем, ти как се казваш - чернокосият меченосец се обърна към партньора на Зертариан.

- Аз съм Хироши Накамура!

- Накамура... не е една от големите фамилии. Може би не си дори член на разклонена семейна линия. Нека те предупредя. Не се опитвай да се изкачиш в редиците. Като г-н Никой ще платиш десеторна цена за всяко повишение, а всяка грешка грешка ще бъде увеличавана с лупа. Този магически свят не съди хората равностойно. Колкото по-скоро разбереш и приемеш това, толкова повече тревоги ще си спестиш в живота.

- Това не е проблем - каза Накамура. - Единствената причина да съм тук, е защото искам да добия силата да възстановя Токио и животите на хората, които пострадаха там в последната трагедия. Ако наистина е толкова силна, колкото си мислят хората тук, може би ще мога да стигна дори по-далеч от това. Но в края на краищата, магията е просто инструмент, който използваш за да постигнеш целите си, нали? Мисля, че да й се отдава по-голямо значение в живота или обществото е малко глупаво.

Ямагучи избухна в сърдечен смях, който бе в контраст със зловещото му лице опръскано с кръв.

- Не мисля, че ще оцелееш дълго тук, хлапе. Но ако имаше повече хора като теб, може би това място щеше да бъде по-забавно.

Чернокосият мъж извади ножницата на собствената си престижна катана с оръжието прибрано в нея и я връчи на момчетата.

- Можете ли да ми направите една услуга? Утре ще има събиране на Небесните генерали в Имперския двор. Ще върнете ли тази Реликва, заедно със съобщението, че си подавам оставка?

[Zertharian Natsuki]

Младият макар и оставащ с недълго време живот магьосник се замисли върху думите на Небесния генерал за крайният неприязъм между хората от различните прослойки на обществото. Той не беше обръщал внимание на него особенно, тъй като бе прекарал огромна част от ранния си живот в това да се учи и забавлява с единствените му приятели Юмико и Мизуки. Но наистина имаше моменти където родители му го караха да се запознава с деца от други фамилий, една от които бе момиче с светла коса, Ней.. Нейри? Не нямаше време да мисли коя бе тя. Това не е от значени, не и в този момент. Разговорът между Ямагучи и Накамура показа проблем пред него, от който бе бягал или бе неосъзнал досега.

- Разбирам и макар думите ми да не носят никаква тежест или значение - искам все пак да ви благодаря за всичко, което сте направил като Небесен Генерал и съжелявам за глупавия неприязъм на другите надменни аристократи. - докато казваше това, той се поклони уважително и чувстваше, че няма какво да каже за да разубеди генерала. Държейки меча той погледна към своя другар ако той имаше какво да добави.

...

Преди да си тръгне от забутаната улица на която се намираха, Зертариан възнамеряваше да потърси мечовете на другите двама трупа и единият да задържи за себе си, а другия да даде на Накамура с думите:

- Не знам дали мечовете са от интерес за теб, но няма да е зле да разполагаме с резервно оръжие за лоши ситуаций, предлагам утре да минем през някое учреждение и ще разясня какво е станало и ще видя дали можем да задържим оръжията. Тъй като тук следят за разлика от Токио и слагат печати по тях. - казвайки това той посочи печата по напукания меч на гърба му. Той искаше да каже няколко думи още на другаря си, но реши, че ще е по-добре да дочака утрото, тъй като днес се насабраха твърде много неща за един ден. А и искаше да поговори с него повече за Токио, последните месеци не бяха говорили много за случилото се там.

- Ще видя дали мога да приложа малко аристократически чар да ги убедя да ни ги оставят... или ще завършим в пандиза. - той каза със сарказъм донякъде примесен с притеснение.

Но напук на всичко, една черна мисъл караше Зертариан да мисли върху меча на Генерала... Какво бе толкова специално за него, че тези утрепки го искаха? Дори Ямагучи не го използва изобщо в битката! Защо?! Ръцете го сърбяха да го види, но той реши да не прави глупости... Поне докато не се приберат в общежитието с Накамура.

[Shen Lee]

- Не мога да използвам меч и без това - отговори Накамура. - А и не ми се рискува да ме спре полицията с въпроси.

Въпреки решението си, Накамура не направи нищо за да спре Зертариан или да промени решението му по този въпрос. Вместо това изгледа със съжаление гърба на отдалечаващия се бивш Небесен генерал, чийто рамене бяха приведени под теглото на някаква умора.

- Светът на магията изглежда като доста тегава среда.

[Zertharian Natsuki]

- Добре, мъдро решение, но аз съм безрасъден. - каза той докато се запътваше да прегледа мечовете на другите трупове.

Зертариан с въздишка прегледа останалите мечове и се замисли кой да вземе, прецявайки кой изглежда с по-добро качество надявайки се на знанията си по алхимична разработка. След като прецени доколкото можеше кой меч е в по-добро състояние, го прибра в ножницата и я сложи на себе си, след което отиде до другаря си. Чувайки думите му колко тегав може да бъде магическият свят той каза:

- Това е само върха на айсберга, в тази среда убиват деца или експериментират върху тях. Това което ни се случи в Токио с онзи маскираният... Той попречи на Найт да изчисти демона от нея защото го искаше за себе си, както и сигурно стана с Томо. В тази среда дори и семейството ти може да са чудовища. Всичко за силата, властта и парите...- Той погледна меча който им бе оставил генерала и каза - Чудя се какво е толкова специалното на този меч, но не бих го вадил от ножницата защото може да се окаже прокълнато острие, което да точи жизнената ти сила за да се подхранва, а аз нямам много от тази.

- Проклятие много се забавих дай да се махаме и прибираме бързо, с този меч в нас имам чувството, че сме мишена. Можеш ли да държиш меча на Ямагучи? Малко ме е страх от това дали няма да точи жизнена сила. Извинявай. - каза финално на другаря си.

...

По пътя им обратно навън от улицата, докато задминаваха единия от труповете, Зертариан приклекна и бързо взе и другия меч, който по рано бе прибрал в ножницата му докато ги беше сравнил и който бе сравнил за по-малко качествен. Той го закачи докато ходеше до другия меч и каза:

- Давай да се прибираме бързо и да избягваме полицай или места с тях по пътя. Тази резерва ще седи под леглото, ако ти потрябва някога се чувствай свободен да го вземеш. Тези остриета се чупят бързо.

- след като се приберат, Зертариан щеше да прегледа дали има втори чифт по-официални дрехи, които биха станали на Накамура за срещата им с Генералите. Все пак това събрание щеше да е идеално за тях да станат ученици на някой от тях.

[Shen Lee]

Към настоящето