Alter World RPG

- Пътуването ми харесва, но..
Предпочете да замълчи и да не мрънка като малко момиченце, тъй като вече прекрачваха прага на църквата и щеше да е възможно най-неподходщото държание. Вместо това се заоглежда наоколо - нетипично огромното помещение караше обичайните редици от дървени пейки да изглеждат някак незначително малки. Така ли бе и когато се напълнят с хора? Сега нямаше никого и това създаваше у Арабела усещането за празнота. Но ето, че пред тях, чак в другия край на залата, забеляза още една дребна женска фигура. Не чак толкова дребна, колкото бе самата тя обаче - това го разбра едва когато се приближиха до архиепископа.
"Покажи подобаващо уважение" - припомни си думите на Рейнолд.
Под "уважение" разбра да повтори поздрава на нейния наставник, доближавайки дори интонацията си възможно най-много до неговата. После замълча, оставайки ги да проведат разговора си на спокойствие, макар че слушаше внимателно всяка тяхна дума. И всяка шега, разбира се, макар че от нейна страна получиха единствено неловка усмивка.
- Мислите ли, че този билкар в Локфорд върши нещо нередно? - обърна се отново към наставника си веднага щом напуснаха църковната зала.
Любопитството й обаче я накара да 'изстреля' още един въпрос по коренно различна тема.
- Рейнолд, не сте ли взимал чираци преди?

Почувства се почти горда от думите му, които в мислите си обърна като тактично изказана похвала. Не пречеше, не досаждаше, не го забавяше излишно. На моменти дори бе полезна щом Рейнолд се бе захванал със задачата да я обучава и все още не се бе отървал от нея.
Усмихна се доволно, но побърза да подхване отново по-важната тема:
- Некроманти?! – възкликна учудено.
Не предполагаше, че някой ще си позволи да прекрачва границата чак толкова. Опитваше се и да проумее колко ли би постигнал един некромант, скрит някъде из малките провинциални селца, където ресурсите му бяха по-малко дори от вниманието, което Църквата му отдаваше. Самият факт, че все пак се намираха такива обаче, бе достатъчно притеснителен.
- Не искам все още да срещам некроманти. – промълви по-скоро на себе си, тъй като идеята за магьосници, имащи влечение към вече загинали същества, определено я плашеше.
Загледа се по няколко търговски щанда докато вървяха напред по една от уличките, но погледът ѝ трудно се задържаше на едно място. Шареше от предмет на предмет, от човек на човек, от едно лице на друго.. Дали си личеше по нещо в израженията им ако се занимаваха с нередности?! Все още не можеше да разгадава хората достатъчно добре.

Вече специализирана в приготвянето на багаж, Арабела за отрицателно време успя да нареди компактно всички необходими принадлежности. Събра ги в удобна за носене чанта, макар и малко голяма и тежка за самата нея. Останалия час на свое разположение не прекара в правене на кой знае какво. Беше ѝ достатъчен, за да си вземе душ, да облече удобни дрехи и в една дребна раничка да вмести нещата, с които никога не се разделяше и държеше да ѝ бъдат подръка - гримоара на майка ѝ, тефтерче с молив и острилка, и малко метално гребенче. Защото в чантата на всяка девойка трябваше да има гребенче - неписан закон!
Седеше на ръба на леглото си, оставила голямата чанта на земята и метнала другата раничка на гърба си. От време на време хвърляше поглед към стенния часовник насреща. Оставаха ѝ десетина минути, а тя вече кротко чакаше Рейнолд, за да напуснат хотела и да отидат при онзи мистериозен, потенциално опасен (според нея) билкар.