Мико се събуди в това което изглеждаше къщата на Уинри. Можеше да каже, тъй като гласът на момичето все още е в спомена на Мико и тя можеше да го различи, Уинри беше в другата стая и обсъждаше нещо с някой, най-вероятно котката си. А и мястото изглеждаше различно от болницата, беше луксозно, и уютно. Мико нямаше представа как беше попаднала тук и какво й се беше случило преди да изпадне в несвяст. Тя се чувстваше доста изморена и се замисли за момент, дали пък не беше загубила битката. Мико не искаше и да си помисли че тя е причината поради която Уинри се е намесила, за да я спаси, отказваше да приеме, че заради нея Уинри е преминала през големи проблеми. Всъщност, всички тези мисли пречеха на Мико да се фокусира върху себе си. Изглежда Мико нямаше да може да мърда едната си ръка за известно време, но тя вярваше че ръката й щеше да се възстанови възможно най-скоро. Като за начало Затсуне трябваше да се отърве от мислите й които не й помагаха никак и да бъде благодарна, че не се събуди, да кажем зад решетките като опитното зайче на някакъв откачен учен. Попадайки тук, Мико беше наясно, че събитията са се развили по-добре спрямо нея, отколкото биха могли, и за сега можеше да си отдъхне. Момичето понечи да стане от леглото, макар и моторната й функция да подсказваше, че все още беше прекалено рано да се мърда наоколо. Единственото което Мико искаше да направи е да застане пред прозореца и да се вгледа към пейзажа отвън, защото това беше едно от любимите й моменти, когато попадаше на ново място, да се запознае малко повече с околната й среда. Мико щеше да седне в позиция йога и да си поеме дълбоко въздух, взирайки се в природата която се откриваше пред нея, докато изчакваше Уинри да се появи, Мико щеше да се опита малко да възвърне волята си, като за начало щеше да изчисти съзнанието си от натрапчивите мисли които я преследваха, за да бъде за миг сама със себе си. Дори и нещата да бяха по-зле отколкото си представяше Затсуне, след като се възстанови, тя щеше да намери начин да оправи всичко, това което Мико смяташе, че й трябва, беше само малко повече сила, за да има повече вяра в себе си. Все още не беше напълно сигурна какво прави в тази реалност в която беше попаднала и дали този свят беше подходящото място за нея, а и все още не можеше да свикне да контролира своето тяло, липсваше й уравновесеност, може би това я беше изхвърлило от съзнание, не можеше да бъде напълно сигурна, нещо определено не беше на мястото си и Мико трябваше да разбере какво, но за да го направи, тя знаеше, че трябваше да стане по-силна от колкото беше в момента, независимо че след последната битка, тя беше натрупала опит, трябваше й повече за да може да се предпази от самата себе си, без да й се налага да разчита на някой друг който да я спаси.
