Alter World RPG

...

[Предишна част]

Спускането надолу по чаршафите не беше толкова болезнено за Мико колкото за Уинри, макар и Затсуне да не се беше подготвила напълно психически тя притежаваше нужните атлетични способности, за да се оттласне по стената сякаш беше тренирана алпинистка и накрая докато стигне до края на "въжето" да скочи със стил и да се приземи плавно изпълнявайки едно задно салто. Макар и Мико да си мислеше че от тук нататък свършваха проблемите им понеже вече бяха на свобода, а нощта изглеждаше тиха, когато тръгнаха из улиците на Токио нещата коренно се измениха. Мико нямаше представа че външния свят беше толкова несигурно място за живеене и вече започна да усеща тежест върху раменете си.
Почти от всички посоки започнаха да се чуват някакви доста досадни виещи звуци, наподобяващи на онзи който Мико е чувала само когато някъде имаше авария и трябваше да се евакуират, обаче в случая не беше в сграда, което означаваше че най-вероятно наоколо преследваха някой, но дали мишената бяха двете момичета или друг? Мрачното лице на Уинри казваше всичко обаче не правеше смисъл някой да беше научил че те бяха избягали от болницата толкова бързо. Според Мико грешката им беше, че бяха оставили доста лесно проследими следи, дори не беше трудно някой да проследи дирекцията, по която те бяха поели. Скоро съмненята на Мико за това кой беше източника на целия този хаос излязоха наяве. Чрез свръх-развитото си шесто чувство тя усети обезпокоителна аура, и като се обърна за миг успя да забележи силует в мракът, макар и на Мико да не й беше ясно дали сянката беше на човешко същество или не. "Хъх...?" Не успя да си обясни момичето онова което видя с очите си.
-Не мисля че проблемът идва от нас. - извърна се Мико обратно към Уинри. Опита се да бъде сериозна, но самата тя беше толкова объркана че изглеждаше така сякаш Мико се беше уплашила до толкова, че е започнала да вижда някакви странни неща.
-Мисля че видях някой зад нас и в момента той следи нашите движения.
Макар самата тя да не разбираше изцяло какво по дяволите се случваше, и психически беше тотално несхватлива, Мико се опита да се осъзнае къде се намираха в момента. На непозната за нея територия, където навсякъде имаше пречки. Уинри трябваше да бъде водачът, Мико й се довери за момента, но тя не възприемаше абсолютно нищо - е беше в картинката изобразяваща хаотичната атмосфера, а се беше изолирала сякаш в друга вселена.
-Ой, чуваш ли ме? - провикна й се Мико, като се опита да я накара да се съвземе, побутвайки рамото на Уинри с ръката си. Вярно че си беше страшно, но това не означаваше че тук беше краят на всичко. Все пак тепърва бяха усетили свободата...или по-скоро липсата на такава, но скоро всичко щеше да бъде наред, стига Уинри наистина да имаше място където да се приютят и то да беше добре скрито, в противен случай бяха в голямо затруднение и това беше едно от нещата за които се притесняваше брюнетката. В краен случай сигурно трябваше да измислят някаква алтернатива за посока по която да избягат от суматохата.

Зеевал'д не послуша Мико както се и очакваше, но скоро мистериозната фигура ги настигна, значи Затсуне не си въобразяваше и наистина беше засякла наближаваща опасност. Какво по дяволите беше това нещо? Излъчваше отвратителна аура. Сякаш имаше убийствено намерение. Дори котката на Уинри беше усетила гадната атмосфера, до толкова че да й настръхне козината. Мико дори трябваше да помисли предварително, преди да направи някаква грешна постъпка която може да й коства живота. *По дяволите!* раздразни се Затсуне, сякаш стараейки се да стои мирно, за да не сгафи положението в което беше поставена. По принцип това не беше типично за характера й, но в случая Мико не знаеше как да постъпи. Дори не знаеше какво имаше предвид мистериозната фигура, намеквайки че беше същата като нея. Мико се помъчи да си спомни дали някой друг път й се беше случвало да се изправи пред подобна пречка, но в паметта й все още имаше празнота. Единственото, което знаеше Мико, беше че тя не беше човек, но също не беше от онзи тип създания, които се крият във сенките. Защо изобщо някой го беше грижа каква беше Мико!? Дали пък въпросът не беше насочен към Уинри? Ако беше така, Мико беше склонна да си запази мнението за себе си. Затсуне беше стегнала юмруци сякаш беше готова да се отбранява. Но какво изобщо би могла да направи тя ако случайно беше нападната? Във всеки случай Мико осъзнаваше че бягство от тук нямаше, в най-лошия сценарии щеше да се наложи да се отбранява, а тя не си знаеше наистина силата и мислеше че няма да има шанс срещу каквото и да е онова нещо зад двете момичета и котката. Мико продължи да ходи напред.
-Предполагам че си права. Погрешка съм сметнала че има нещо зад нас. - поправи се Мико.
Правилното решение в момента беше Мико да прояви пълен непукизъм, ако не искаше да я изкарат като луда. Може би всъщност наистина да й се привиждаха някакви неща? Не. Съдейки по мрачния поглед на Уинри по-рано, Мико знаеше че тя беше усетила нещо нередно. Мико единствено можеше да се довери на инстинктите си. Не биваше да се паникьосва или да се съмнява в себе си. Нямаше да позволи на някакво нейно видение да й прави умствени игри.

Мико почти успя да се престори, че не я беше грижа за това привидение, което я беше прихванало, но пък когато отклони вниманието от себе си, тя можеше да забележи как котката която ходеше до Уинри всъщност проговори, както и да чуе дискусията която се проведе между тях. Затсуне успя да долови изразът на котката "прокуждане на зла воля", и изведнъж пред нея от нищото проблесна светлина под формата на канджи символ, която погълна злото създание, след като това се случи, Мико вече не усещаше прилива на негативна енергия която почувства по-рано. Затсуне трябваше да внимава от тук нататък за Уинри и нейната котка. Скептицизмът й не позволяваше да им се довери след като видя какво направиха. Току-що беше заличен дух който твърдеше че беше "същия като Мико", разбира се тя не вярваше че имаше прилика между нея и фантомът но ако Мико също притежаваше "зла воля", съществуваше възможността да екзорсират и нея дори и да е само по инцидент.
Мико обаче запази този коментар за себе си, щеше да направи нещо по въпроса, но първо трябваше да стане по-силна, заради това тя принуди Зеевал'д да я приюти в къщата си, за да извлече повече информация за тази "чудновата магия" на която беше способна малката вещица и нейния пухкав служител, но и също да се снабди с това знание, защото й се струваше интересно, веднъж получеше ли тази способност, пред Мико щеше да се отвори безкраен потенциал от нови възможности, които разбира се щеше да използва за нейни собствени цели. Надяваше се също да открие някакъв ритуал с който да си върне загубените спомени, понеже Мико все още се чувстваше сякаш не беше присъща за този свят, защото всичко й се струваше толкова непознато, сякаш в момента ходеше из мъгла, момичето се питаше дали тази мъгла обхванала съзнанието й щеше да се разясни някога? Всеки път когато Мико си мисли че е наредила парченце от пъзела, се появяват все повече въпроси.
Затсуне продължаваше да ходи по траекторията, към която я беше подвела Уинри. Макар празният поглед четящ се в очите на Мико, тя все още не беше изпуснала следа. Даже малко забърза темпото си на стъпка подтиквайки партньорката си (за момента) да побърза, защото мястото където се намираха в момента беше ужасно примамливо и не можеше да се увърта прекалено дълго из тези тесни улички.

"Дали да бягаме?" А кой преди малко каза, че й беше нужно почивка? И дали наистина можеха да избягат от толкова много хора? Всъщност дори Мико да си помисли за бягство, вече беше късно за това защото мъжът, който навярно беше водачът на групичката от още мнозина хора, хвана момичето за рамото, което се случи толкова внезапно, че Мико за малко да се изкуши да го срита. Начина по който цялото тяло на Мико настръхна, обаче, й подсказа че тя не можеше и да се насилва срещу тях. Все пак бандата беше доста огромна. Ако бяха 2-ма, 3-ма, Мико лесно можеше да се справи с тях, но в случая Мико трябваше някак си да се изправи срещу проблема без да прави безсмислени действия. Впрочем дори и да бяха избягали, тези типове някак си щяха да ги настигнат, Мико също знаеше че няма да стигнат далеч и без друго, особено щом се отнася до изтощената й партньорка. Мико изгледа Уинри отгоре, сякаш придавайки й внушението да си стои на мястото и да пази тишина, понеже има план. Мико стоеше в профил към натрапника, който й изглеждаше още по-лош от видението по-рано. Без съмнение Мико трябваше да внимава за него, изглеждаше уверен във възможностите си щом като се приближи към нея без да се страхува от това, че може да си изяде пердаха. Мико обаче подозираше, че неговите намерения не допираха до битка или убийства, не беше много сигурна за втората опция. Начина, по който Мико щеше да се държи спрямо него, беше необикновен дори за нейния характер, нещо което отдавна не беше правила, но може би щеше да успее да го заблуди с чарът си.
-"Да се позабавляваме!?" Какво имаш предвид? - попита го реторично брюнетката, допирайки долната част на устните си с показалеца на ръката, чието рамо беше свободно. Бузите на момичето леко се изчервиха, сякаш тя беше очарована от мъжкото присъствие до себе си. Тя го погледна с палав поглед и по лицето й се изписа игрива усмивка. Не изгуби за миг очен контакт от неговия, така щеше да усети ако беше дръзнал да прави резки движения. Мико се беше досетила какво може да искат от тях двете, тя щеше да създаде диверсия и по този начин щеше да помогне на Уинри да избяга от бандата, в най-лошия случай Мико трябваше да се върже на клопката им, единствената възможност Затсуне евентуално да се отърве от бандата негодници беше ако не им се съпротивляваше. Дали опасността която Мико беше почувствала щеше да отшуми, дори съвсем леко, или нямаше да се размине само чрез преговор?

Мико погледна към двете си страни с периферията на зрението си, забелязвайки, че беше обградена. Уинри все още не беше мръднала от мястото си, а бягството вече беше непосилно. Макар и да беше уверена в себе си, че можеше да премери сили срещу тях, Затсуне реши да не рискува. Тя обаче наистина усети прилив на сила, бушуваща вътре в нея, от което можеше да се възползва, когато й се отвори възможност. В момента обаче ръцете на Мико все едно бяха вързани с белезници. Погледът на момичето отново се фиксира към странния непознат мъж стоящ пред нея.
-Предполагам, че нямам голям избор, освен да се съглася. - примири се Мико, категорична в своето решение, макар и да не знаеше какво бяха "аркадни игри". Щом като червенокосия тип заяви, че е "обичайното", момичето можеше да отгатне, че е част от "ежедневието" на хората, но не можеше да бъде напълно сигурна. Както и да е, Мико можеше и да се възползва от него, за да й покаже повече неща за този свят, в който тя разбираше, че беше попаднала напълно непринудена, или поне усещаше себе си...някак си не на място. Мястото където Мико трябваше да бъде беше там, където живее Уинри, но тъй като пътя им беше препречен от тази "проблемна" банда, Мико трябваше някак си да се разправи с тях, един по един, ако й бяха дали повод. Макар и да й се струваха съмнителни, причината поради която той искаше Мико да го придружи, й се стори донякъде нормална, ако беше само за разходката, Мико можеше да бъде склонна към него, освен това й беше интересно, дали щеше да може да се справи с това препятствие сама. Сама, което означаваше че тя не можеше да достъпи Уинри да бъде покрай него, защото тя не би искала да бъде потърпевша, в случай, че атмосферата стане ужасяващо злокобна и на Мико й се наложи да избие всички тези неприятни хора.
Като "голямата кака", Мико трябваше да защити Уинри, защото се чувстваше виновна, че я въвлече в тази опасност. За това, Мико трябваше да дойде с идея, чрез която да се разбере с червенокосия:
-Ще ви помоля обаче да пуснете приятелката ми. Имахме доста тежък ден и тя е доста уморена, за това трябва да си отиде в къщи, за да се възстанови. В замяна ще изпълня едно твое желание, каквото поискаш.
С това казано, Мико пусна своя план в действие. Ако той беше съгласен на молбата й, която нямаше как да откаже заради пикантната облага в негова изгода, Мико щеше да ги заблуди, и когато тръгне с тях, момичето щеше да пусне листчето което беше получила от Каннаги за връзка с него, след себе си, по начин по който трудно ще забележат. Затсуне може би не знаеше как да използва тази "визитка" защото изписаното за нея бяха просто случайни номера, но Уинри може би знаеше начин как да я вкара в употреба и да се свърже с него за помощ до като Мико беше кой знае къде с тези столкъри.

Събитията не протекоха както Мико очакваше, но можеше да се развият и по-лошо. Уинри провали замисления план от страна на Затсуне, като изрази мнението си когато не трябваше, решавайки да остане, което означаваше че Мико щеше да запази информацията с която разполагаше за по-късно, ако беше нужно. Мико не остави това, че нищо не потръгна както й се искаше, да й развали самоувереността, тъй като червенокосият и неговата банда от главорези не дадоха знак, че представляват заплаха, колкото и съмнителни да се сториха на Мико при първо впечатление, "босът" им дори показа уж-искреността си казвайки името си, дали можеше да му се има доверие, Мико имаше едно на ум и остави това под въпрос. Проблемът може би беше в самата Мико която се държеше не след себе си и имаше добро основание, бягството от болницата за двете момичета беше като че ли бягство от Ада, и Мико все още имаше леки паник-атаки от онзи досаден звук от сирени, радарът на които най-вероятно изгуби Мико и Уинри, защото покрай тях беше настъпила мъртвешка тишина, с изключение дискусията между Уинри и червенокосият мъж, или както се наричаше Котароу, което можеше дори и да не е неговото истинско име. Като стана дума за имена, Затсуне реши да пропусне да се представи пред другите. Причината за това беше че тя дори не си спомняше как се казва. Така че щеше да избегне куршума, Мико не искаше да разберат, че не можеше да си спомни нищо, поне това щеше да бъде хубаво ако успееше да го запази в тайна.
-Е, да тръгваме тогава. - направо скочи към главната тема момичето, подсещайки ги, че все още се намираха из тези никому-известни улици а времето летеше, Котароу трябваше да зададе команда на неговата банда, и да се тръгнат към мястото което червенокосия предложил на първо място. Мико вече беше започнала вътрешно да изгаря от любопитство и искаше да види какви бяха тези аркадни игри, сигурно беше нещо забавно, щом влизаше в интереса на всички, включително събеседничката на Мико.