Метростанцията

[Shen Lee]

[Shen Lee]

[Предишна част]

Уинри небрежно довлече Мико дотук, чието внимание все още беше претоварено от всичко, с което се сблъскваше, виждайки мегаполиса на дневна светлина. На няколко пъти спря за да се ориентира по хартиена карта. В края на крайщаа стигнаха без да се загубят и слязоха по стълбите на входа.

В началото нищо не беше особено изненадващо за Мико, в сравнение с открития и смазващ град отвън. Но когато се качиха в мотрисата. Истинската изненада беше моментът, в който вратите й се затвориха и тя започна да се движи, ускорявайки до толкова, че гледката отвъд прозорцие се превърна в размазано петно. Устремът й беше толкова плавен, че Мико дори не можеше да усети, че се движат. Точно затова изненадата й беше толкова голяма, когато вратите се отвориха за да разкрият, че сега се намират в подобна и все пак - различна станция от миналия път.

[Продължение]

[Shen Lee]

[Предишна част]

Мотрисата, с която двете момичета се връщаха от Шинджуку, като че ли се движеше по-бавно от преди. Това обаче вероятно бе просто илюзия създадена от умората, която им се бе насъбрала. За разлика от по-рано, сега двете се бяха отпуснали на седалките.

- Не искаш да й казваш, нали?

Мико, почти бе задрямала, се стресна от непознатия глас. Не, всъщност гласът не беше напълно непознат. Тя го бе чувала някъде. Но причината да му обърне внимание бе това, че чуваше този глас невероятно ясно. Когато отвори очи и се огледа, забеляза че беше сама във вагона. Уинри и Таро бяха изчезнали, както и всички други пътници. Тя бе сама в този вагон... с изключение на другия човек, облегнат на отсрещната стена на вагона със скръстени ръце. Младеж с тъмна коса в двадесетте си години, излъчващ уверено спокойствие.

- Наистина харесваш мирът на тези дни, нали? Не искаш да го нарушиш с истината за съществуването си.

[Miko Zatsune]

Настъпи тишина. Почти смъртоносна. И мрак. Беше сякаш като че ли всичко се бе принесло в друг свят. До сега, Мико долавяше думите на събеседниците си почти бегло. Може би, защото нямаха голямо значение за нея. Но неговия израз беше достатъчно силен, че да я събуди, дори и ако беше заспала дълбоко. На този етап, Мико можеше да различи действителността от измамата. Наистина ли бе се унесла и това беше просто един сън? Нима това се случваше само в съзнанието й? Е, тя знаеше отговорът. Очевадно всеки се опитва да скрие нещо от нея от както тя се събуди от болницата. Единственото истинско приключение до този момент, беше събитието, което се случи на моста. Но Мико не си спомняше фигурата, към който я привлече нейния инстинкт, да присъстваше тогава, макар и да разпознаваше гласът му, поради една или две причини. Който и да беше той, съществуването му тук бяха лоши новини, и това се рееше в атмосферата наоколо. Миризмът на страх. Определено имаше нещо отвръщаващо в тази съмнителна личност, която се появи на хоризонта. Тази сензация дори накара кожата на Мико да настръхне.

-Какво!? - възкликна тийнейджърката неуверено. Тя присви очи, насочвайки бегло поглед към него, като внимателно сканираше дори и за най-беглото му движение. За някой неподозиращ можеше да бъде неясно от къде идваше тази неутолима жажда за кръв която изпълни сензационно пространството във вагона и се разпространяваше из цялото метро, но определено това идваше от момчето стоящо срещу Мико. Единствената неяснота в този портрет бяха неговите намерения, поради което Мико остана мирно на мястото си, без да прави резки движения, издаващи сензацията, че беше забелязала нещо необикновено за стандарта на нормалното ежедневие сред живеещите в този град.

[Shen Lee]

- О - каза непознатият, сякаш въпросът на момичето го подсети, че не е обяснил нещо. - Не се притеснявай, в момента се намираме във Времево Ограничение - младият мъж скръсти ръце и продължи. - Най-просто казано съм изолирал двама ни в пространство извън времевия поток на външния свят. С други думи, когато приключим този разговор, ще завърнем в оригиналното ни местополжение и времето ще продължи да тече от момента, в който активирах заклинанието.

Непознатият изрецитира това пояснение с естествения тон на надарен ученик по математика, който описва решението на последната задача от тест на другари

[Miko Zatsune]

-Виждам. - отвърна Мико, изкривявайки глава настрани сякаш едвам осмисли информацията от него. Единственото, което всъщност Мико разбра, е че вече не е в този свят, но някои от термините които момчето използва, бяха напреднали за нея, понеже тя не беше от типовете хора които прекарват особено време в четене на книги, тя е по-скоро от онези типове които по-скоро предпочитат практическото приложение на нещата, и осъзнаваше, че в момента изпитва това "времево ограничение" от първо лице, и то беше причината за тази внезапна промяна в обстановката и изчезването на останалите. Адреналинът който преди малко Мико осети леко се поразчупи защото тя се успокои за миг, може би самото пренасяне от един свят в друг беше леко стресиращо изживяване, но е съвсем друго след като се пренесеш отвъд нормалния човешки свят. И в инстерес на истината, Мико се чувстваше повече като себе си тук.

-Сигурна съм, че крият нещо от мен. Щеше ми се да знам повече за това, но съм нова в този "град". - сподели тя своите съмнения с него. Едва ли беше добра идея да говори с него, но той като е негова идеята да преговарят, Мико нямаше друг избор. Всъщност имаше вариант и той беше да се бие за своят изход от това място, но нещо подсказваше на Мико, че не беше от нейн интерес да се занимава с него, докато са на негов терен, или терен, с който той беше запознат, а Мико - не съвсем. Но тя беше добра в това да се адаптира към околната среда. Изпитваше затруднения единствено да привикне да бъде около хората и да свикне с техния режим. Дали имаше проблем за миг да се отърве от този досаден човешки свят? Не съвсем. Даже несигурността която Мико изпита по-рано леко започна да отминава. Тя пазеше око обаче за резки движения от отсрещната й страна.

[Shen Lee]

- Права си за едно нещо, малка госпожице, и това е, че не познаваш този град. А той е опасно място за някой, който не знае в какво се забърква.

Отпуснат до момента, непознатият най-накрая фиксира с поглед Мико.

- Ще бъда прям. Наблюдавах теб и приятелката ти, и съм убеден, че не целите да навредите на никого. Но истината е, че в този град се готви конфликт, който ще бъде достатъчно сложен и без внезапната поява на хаотичен елемент като теб. В най-добрият интерес на човека, за когото работя, е да изчезнеш от картинката, преди това да се случи.

[Miko Zatsune]

*Конфликт, а?* записа си в записките от данни тази бележка момичето. Макар и да не си спомняше нищо за миналото, паметта й все пак работеше доста добре и тя винаги наблягаше на най-важното. Умът й не беше толкова силно развит колкото неговия, но тя все пак обръщаше добро внимание на най-малките детайли и умееше да чете между редовете. Но тя искаше да знае повече за фестивалът, а не да й се чете някаква лекция. Е, този тип имаше представа за това което се случваше зад кулисите и Мико щеше да го има в предвид. Интересното е, че работеше за някого, но тя дори не искаше да си помисля кой можеше да дърпа конците. Но мъжът я подценяваше, ако си мислеше, че можеше да я изгони само със заплахи.

-Да "изчезна от картинката"? - с насмешка направи препратка Мико. След това понечи да се изправи от дивана и да застане срещу него, с оправданието за поведеинето си: -Дано "твоят човек" да те е научил добро заклинание което да ти помогне да постигнеш това твое желание, защото няма да се отървеш от присъствието ми само с думи. - с мек но в същото време хладен глас щеше да измъмри момичето.

Тя нарочно щеше да заеме бойна позиция срещу него. Знаеше че докато беше в седнало положение,беше недостатък за нея. Ако се взираше в погледът й, персоната срещу нея щеше да усети нейната воля, а трудностите, през които бе преминала Мико за да стигне до тук, щеше да ги изпита като лееща се в кръв вълна от хаотични емоции. Мико беше в бойна готовност, но тя нямаше да се пробва да го нападне. Щеше да изпита куражът му за да определи дали беше нужно да се разправя с него физически.

[Shen Lee]

Мъжът не реагира на движенията на Мико, но когато тя го погледна, опитвайки се изтегли сила от запас, който се надяваше, но всъщност не знаеше, че има, той разшири очи в изненада. След две секунди възстанови хладнокръвието си и продължи да говори:

- Виж, не мисля, че ме разбираш. Целите ни може да са по-паралелни, отколкото предполагаш.

- Виждам, че си харесала тази чуждестранна вещица. Замисляла ли си се, че би било чудесно, ако двете всъщност можехте да влезете в Академия Киото заедно?

Непознатият направи кратка пауза за да изследва реакцията на Мико, след което продължи с леко самодоволна усмивка:

- Разбира се, това е невъзможно в твоята ситуация. Липсват ти не само финансите, но и акредитацията за да минеш приема. Но какво би направила, ако тези спирки не съществуваха пред теб?

Тъмнокосият бръкна в лявата половина на връхната си дреха и извади правоъгълно парче хартия. Отвън тя бе стилизирана със сини детайли и красив ръкописен шрифт.

- По случайност произлизам от уважавана магическа фамилия. Не че много хора в този град знаят това, или че би имало значение дори да знаеха. Но препоръка от тази фамилия не би била игнорирана независимо от специфичните ми обстоятелства. Не само това, но съм подготвил и стипендия, която ще покрие разходите ти в академията.

Непознатият направи преднамерена пауза.

- Настояваш ли да останеш в този град въпреки това?

[Miko Zatsune]

В един момент Мико беше готова да напада защото имаше своите съмнения за човекът срещу нея, но в следващия се оказва, че той всъщност не целеше да й навреди, което беше доста неловко за нея защото той я накара да изглежда като глупачка. Тя обаче преглътна това свое самосъжаление, и изслуша внимателно. Първоначално всеки би се объркал понеже момчето имаше примамлив вид. Той можеше да бъде като всеки един подлец който извършваше мръсната работа на някого с по-висша позиция, но беше точно противоположното и начетливостта му всъщност му подхождаше в този смисъл. Той започна да обяснява доста неща които имаха връзка със Уинри, но най-вече със самата Мико, и понеже късаеха нейното развитие, бяха важни за нея. Досега, Мико се чувстваше, сякаш беше затворена в Лимбо и нямаше никаква връзка с този свят, но явно имаше място за нея някъде, и още по-хубавото беше, че той й предложи да партнира и другарката си, което беше още по-добре за нея, вместо това да ги раздели напълно. Мико не беше наясно как работят финансите и издръжките, но това, което той й каза, й прозвуча като доста добро предложение, което тя не би могла да откаже.

-Звучи като план. - промърмори леко стеснително Мико поради мястото, на което беше поставена. -Относно това дали искам да остана в този град... - продължи тя, сякаш сърцето й беше пътеводителя, а не логиката.

-....Няма какво да ме задържа тук освен Уинри. Осъзнавам, че това място е опасно и най-многото, което бих направила, е да се забъркам в някоя неприятност, ако се задържа тук.

Мико се спря преди да разкрие нещо за себе си, което най-вероятно би оставило лоша представа за него. Той беше от висок чин и сега Мико имаше напълно различен мироглед върху него, като тя остана с убедението, че това, което той казваше, беше истина, и тя трябваше да се представи добре не само чрез решителността която показа по-рано, но и с по-добро поведение.

[Shen Lee]

- Мислиш в права посока - каза с иронична усмивка магьосникът, сякаш имаше точна представа в какви неприятности може да се забърка човек тук - подаде й парчето хартия, която се оказа запечатана обвивка и предупреди момичето.

- Не се бави много тук. Ако подозренията ми са правилни, имаш опасни хора по петите си.

Човекът, който така и не сподели името се обърна към вратите на мотрисата, сякаш щеше да напусне през тях, но се спря, като че ли се сети за нещо в последния момент.

- И още нещо - ако някога се завърнеш тук и си търсиш работа, свържи се с мен. Босът ми е винаги отворен към интересни новобранци.

Следващият път, когато Мико мигна, тя пътуваше отново с Уинри, Таро и всички останали пътници. Въпреки това, тя не бе сънувала. В ръката си все още държеше запечатаната хартия, която бе приела. От едната страна можеше да прочете, изписано с изтънчен ръкописен шрифт "Тсучимикадо, Аяши".

[Miko Zatsune]

Преди дори да се усети, Мико вече отвори очи и се намираше отново в "нормалния" свят. Случи се толкова бързо, а не й остана време да се извини на магьосника. Е, може би щеше да го остави за друг път. Момичето мудно отвори очите си сякаш е била заспала, но всъщност усещаше плънката от хартия в ръката си, което означаваше, че срещата й с момчето се беше случило в действителност. Мико нямаше и второ съмнение по въпроса. Вече до някъде можеше да различи реалността от илюзията. Когато погледна към листчето, тя можеше да се увери, че то беше неговата визитка. Макар и да не се беше представил официално, тя знаеше името му. "Тсучимикадо Аяши". Имаше хубав звън към него.

-Хмпф.. - самодоволно се изрази Мико, но не по начин, че да привлече внимание към себе си. Макар и повърхностно да беше надут егоист, името му подхождаше. Оставяйки описанието на образът му настрани, тийнейджърката трябваше да се върне в реалността и да направи движение. Тя плавно плъзна ръката си към един от джобовете на училищната си униформа, където щеше да скрие билетчето. Не беше обект, който искрено би разкрила, че притежава на Уинри или на който и да е познат до последния момент, в който щеше да има нужда от това. За сега, тя реши да запази това в тайна.

След унасянето си, Мико напълно бе изгубила връзка с това какво се случваше с останалите. За това тя се огледа с периферията на зрението си сканирайки околността. Не се надяваше че ще открие следа от Аяши-кун, тъй като той се бе появил изцяло с делова нагласа. Макар й да й се искаше да се разкара възможно най-скоро от този град, Мико трябваше да почака поне да премине фестивалът, и тогава да направи движение. Тя знаеше само едно и то беше, че все пак имаше преследвачи, за което трябваше да внимава. Момичето разбираше това и без предупреждението от момчето преди той да изчезне в нищото. Макар че докато беше с Уинри и останалите, тя усещаше, че нямаше от какво да се притеснява. Освен това след пътя който не бе особено кратък Мико възстанови част от стамината си, и беше готова да се размърда. Може би всеки момент, щяха да стигнат и до следващата дестинация.

[Shen Lee]

Въпреки мотивацията си, Мико не издържа дори няколко минути преди да заспи, налегната от изненадваща умора. Уинри я изгледа изненадано за момент, след което се усмихна и продължи да гали Таро, докато мотрисата продължаваше своя бяг.

[Продължение]