Улиците

[Shen Lee]

Улиците на централния квартал на Япония са винаги оживени. За разлика от някои други области на Токио, тук сигурността винаги е висока и престъпността - ниска.

[Shen Lee]

[Предишна част]

- Ужасна съм - оплака се Уинри с пораженски тон.

- Ако не се научиш да отказваш на хората, ще те влачат със себе си до края на живота ти.

На теория Таро бе служителят в магическия договор, но всъщност той раздаваше поучителните лекции след всяка грешка на господарката си. Ако случилото се можеше да се нарече грешка - в края на краищата, Уинри просто прие предложението за социално събитие от момиче на нейната възраст.

Томо-чан, ще дойдеш ли с мен!? Този фестивал звучи страшно - проплака младата вещица.

- Кога стана "Томо-чан" - изненада се риторично Таро.

Двете момичета крачеха небрежно по пътя си към метростанцията. След като бе купила магическите си вещи, Уинри изглежда нямаше друга причина да прекарва време навън и в момента се прибираха.

[Miko Zatsune]

-Хай, хай..... - почти принудено се примири Мико с поканата на малката вещица. Като по-зряла личност, тя беше леко раздразнена от шумното поведение на Уинри, особено след всичко което й се насъбра за толкова отрицателно време, но все пак, Мико знаеше, че ако откаже, приятелката й можеше да й се разсърди, което беше най-малкото, което й трябваше в момента. Мико трябваше да се адаптира към това как функционираше този свят, тъй като изглеждаше, че тук, тя нямаше да разполага с особено спокойствие, просто самата действителност не го позволяваше до толкова, до колкото в нейното минало. Което доведе Мико до мисълта, че може би този "фестивал" нямаше да бъде толкова позитивно събитие, колкото го описаха момичетата от магазина, но за да се увери наистина какво следваше напред, тя попита Уинри от любознателност:

-И все пак, какво представлява този "фестивал" за който всички говорите?

[Shen Lee]

[Предишна част]

- Всъщност, искаше ми се сама да знаех - каза Уинри със засрамена усмивка.

- До колкото съм чувала - каза тя, докато продължаваха към метрото, по улиците изпълнени с повече хора от преди - много ученици се прибираха в тази част на деня. - Фестивалите тук са големи традиционни събития, подобно на китайските, но не толкова шумни и колоритни.

- Не си се потрудила особено да проучиш културата на държава, в която идваш да живееш.

- Хаха... - Уинри се опита да симулира невинност.

[Продължение]

[Zertharian Natsuki]

Зертариан нямаше много останало търпение, той плати на таксиметровия шофьор това което беше аксимилирал до тук и слезна от колата. Запътвайки се към най-близкмия тротоар той се изстреля с пълна сила и се затича към дестинацията си, умело избягвайки пешаходците по пътя му.

- Кълна се ако разбера че това е дело на терористична организация, няма да се спра пред нищо за да ги избия като мухите каквито са. Даже ако ще ми коства да призова демон в този свят.- мислеше си Зертариан докато спринтираше.

- Но не мога да отърва чувството че и преди съм виждал толкова необичайно кърваво слънце, но къде и кога. - Продължаваше да мисли Зертариан докато препускаше по тротоара.

Главоболието отново го удари, макар и по-слабо от преди, но Зертариан нямаше намарения да му обръща внимание и само засили скоростта си. Той си спомни предупреждението на баща му за фестивала по рано и се ядоса.

- Юмико... Трябва да стигна... Този път поне...

[Shen Lee]

[Предишна част]

Зертариан плати десетте кредита на объркания таксиметров шофьор и започна да тича сам по тротоарите и улиците между тях. Постепенно осъзна, че може би това не е била добра идея, тъй като той физиката не беше силната му страна. Ако беше останал в колата, щеше да стигне по-бързо въпреки празничните условия - които между другото не правеха собствената му задача по-лесна, тъй като през този почивен ден навсякъде бе пълно с хора - дори онези, които нямаха интерес в празничните занимания. Поглеждайки редовно мобилният си телефон, Зертариан стигна до заключението, че му отнема над 6 минути да измине един километър в бяг.

В началото останалите пешеходци го гледаха странно, но постепенно започна да среща все повече хора, които имаха загрижени физиономии или дори говореха помежду си за някакъв инцидент. "Миазма". "Чух, че има пострадали." "Екзорсистите ще се справят с това, нали?" Към трийсeтата минута от бяга му, той трябваше да внимава да не се сблъска с хора, които напускаха района в обратна посока.

Въпреки това, когато стигна мястото, към което се бе запътил, той се изправи пред голяма тълпа любопитни наблюдатели. Епицентъра бе ограден от жълти ленти, а униформени полицаи се опитваха да разпръснат тълпата.

- Къде са екзорсистите?

- Нямам търпение да видя как изпълняват екзорсизъм - едно малко дете, което бе тук с по-големия си брат подскачаше енергично.

Пробивайки си път през тълпата, Зертариан можеше да види че в оградения периметър имаше трима полицаи и около десетима пострадали и няколко цивилни, които стояха до пострадалите. Някои от жертвите бяха напълно в безсъзнание, докато други дишаха тежко сякаш бяха под психическо напрежение. В тази сцена Зертариан видя Юмико - очите й бяха затворени, а тялото й лежеше отпуснато в ръцете на непознато момче.

Code: Select all

Зертариан: -40 енергия.
Зертариан: -10 кредита.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се запъти да премине през блокадата, той знаеше че трябва да стигне до Юмико и да види състоянието й. Поемайки си въздух се насочи към най-близкия полицай край преградата за да преговаря с него да премине.

Преди това обаче той свали маската от очите си и я прибра в джоба си.

[Shen Lee]

Зертариан мина без да бъде спрян от двамата полицаи извън преградата, които бяха твърде заети с останалата част от тълпата, и изчака шансът си да говори с един от останалите двама полицаи.

- Районът е ограничен за цивилни - обясни му един от тях. - Близък сте с една от жертвите? Тогава мога да ви допусна.

- Скоро трябва да пристигне медицинска помощ - обясни той, след като вдигна лентата, за да позволи на момчето да премине. - Проблемът е, че пострадалите от миазма трябва да бъдат третирани от духовни лекари, а те ще пристигнат заедно с екзорсистите.

Когато Зертариан най-накрая стигна до Юмико и се наведе над нея, момчето което я поддържаше се обърна към него:

- Нейн роднина ли си? Запознахме се днес на фестивала. Тя беше сама и не знаех с кого да се свържа, когато това се случи.

Юмико отвори очи със затруднение и промълви:

- Зертариан? Не знаех, че си се върнал...

[Zertharian Natsuki]

- Юмико... почивай засега, не си хаби силите, лекарите ще дойдат скоро. - каза й Зертариан.

Той се обърна към момчето срещу него:

- Не съм роднина, но сме приятели от детство, казвам се Зертариан Натсуки. Благодаря за помощта ти. Какво точно се случи на фестивала? - докато казваше това Зертариан беше дълбоко средоточен върху всичко което се случваше около него. Колкото и да беше уморен след тичането трябваше да е в готовност за действие. Това което крепеше спокойствието му в този момент бе факта че за разлика от инцидента преди години, този път той е по подготвен.

- Дано мечът, ми да свърши работа за Dragon Flash. Ако не ще трябва да взема Юмико и да бягам към най-близката болница или майка ми да я прегледа.- мислеше си той.

[Shen Lee]

- След като обиколихме щандовете, решихме да потърсим по-тихо място, където да хапнем - обясни непознатото момче на Зертариан. - В един моментизлязохме на квартална площадка. Нещо не беше наред. Въздухът беше тежък... Сякаш нещо в него източваше енергията ни. Имаше само едно дете на крака... всички други... възрастни и деца лежаха на земята. Аз... опитах се да й кажа да се махнем от там... Щяхме да повикаме полицията... но тя се завтече към детето, за да се увери, че е добре... Каза, че не можем да го оставим в онази гледка от ада. И... когато докосна детето... Миазмата експлодира... Едва запазих съзнание за да я извлека от там...

- Джинсуке! Къде беше.

- Ах! Това е един от полицаите, които не се завърнаха в опит да спасят още жертви. Значи все пак са добре!

Завръщащият се полицай - един от тези въоръжени с меч вместо пистолет, влачеше крака, сякаш не бързаше за никъде.

- Ой, какво ти става Джинсуке? Толкова неприятна ли е гледката?

Полицаят, когото наричаха Джинсуке спря пред колегата си, извади японският си меч от ножницата и го заби в стомаха му. Жертвата му изплю кръв, извръщайки глава към него като на забавен кадър.

- Джин... суке?

Джинсуке извади меча си и тръсна острието за да го изчисти от кръвта. Ирисите му имаха неестествен кървавочервен цвят.

- ДЖИНСУКЕ!?

Другият полицай останал в преградата извади пистолета си и го насочи към убиеца с ужасена физиономия. Джинсуке промени центъра си на тежест напред и се завтече към него. Колегата му откри огън, но скоростта на меченосците в полицията не беше за подценяване - въпреки, че понесе два куршума, Джинсуке успя да стигне до него и отряза ръцете държащи пистолета. Следващият замах разряза тялото му на две по диагонал.

През цялото това време момчето, което държеше Юмико бе спряло да диша - сякаш се страхуваше, че ако издаде звук ще привлече вниманието на полицаят убиец.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан затаи дъх, той внимателно обмисли ситуацията. Изборите му бяха няколко но кой беше правилния, кой би спасил Юмико и другите около него.

- Да бягам с Юмико в ръце... Не... - Той нямаше останали сили от тичането насам, а и не знаеше до къде би стигнал с нея преди да го посече полуделият полицай.

- Да използвам хората като примамка и да се измъкна с Юмико? - Не това ме прави същата отрепка като терористите от миналото.

В главата на Зертариан се появи образа на Мизуки, който се беше жертвал за да може да избяга той с Юмико преди години. Магьосникът се усмихна дяволски.

- Хех... Остава ми само едно... - С разтреперени ръце той посегна към наметалото си отвръзвайки го и изваждайки меча на баща му.

Zertharian Ready For Battle.jpg

- Ой, при моята атака вземи Юмико и бягай към останалите полицаи. И Юмико извинявай че чак сега се върнах, но искам да знаеш в случай че нямам друг шанс... Обичам те, още откакто бяхме деца. - обърна се той към момчето и момичето зад него.

-Как очаквам да оправя света ако нямам силата да направя това. - помисли си Зертариан, докато стягаше ръце на меча и успокояваше дишането си. Той знаеше че сега е момента да нанесе своя удар над полуделият служител на реда докато не беше още забелязан от него. Заставайки в бойна поза с меча си в ръце той се концентрира върху своя меч и мишената си:

- Dragon... FLASH!... - изкрещя Зертариан замахвайки с меча към полуделият полицай.

[Shen Lee]

Полицаят, който бе спрял в унес за момент, реагира изненадващо бързо на заплахата идваща от страна на тинейджъра разкрил своето оръжие. Извърна се с бързо движение, но не достатъчно бързо за да избегне атаката - вълната от магическа енергия посече тялото му, остаяйки видими наранявания. Това обаче не го спря за дълго. Като че ли чувството за болка не съществуваше за него, той се завтече към Зертариан със скорост, която не даваше шанс за повече от една атака преди ситуацията да опре до ръкопашен сблъсък.

Това развитие на действията сякаш най-накрая принуди непознатото момче да действа - той се наведе, прехвърли едната ръка на Юмико през раменете си и започна да се оттегля към тълпата, която в момента бе изпаднала в паника. Внезапно погледа на нападащия самурай бе привлечен от тях и той смени драстично траекторията си - към момчето и Юмико, игнорирайки нападателя си.

Въпреки състоянието си, краката му демонстрираха перфектната бойна походка на меченосец. Без нищо да го спре щеше да стигне до целта си за три - четири секунди.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан в мига в който видя че самурая не му обръща внимание, отново замахна с пълна сила на Dragon Flash към опонента си.

- ...DRAGON FLASH! - изкрещя Зертариан с пълна сила. Той знаеше че това е най-добрият му избор. Той нямаше физическата сила да се мери с боец а и приближаване в близост до такъв опонент би означавала сигурна смърт за младия магьосник. Последната му надежда беше в Dragon Flash.

Докато атаката летеше към врагът му Зертариан изкрещя:

- АЗ СЪМ ТВОЯТ ОПОНЕНТ ИЗПРАВИ СЕ СРЕЩУ МЕН СТРАХЛИВЕЦ!

[Shen Lee]

Може би успехът на новака бе дал прекалено много увереност на Зертариан. Второто му заклинание пропусна самурая, чиято скорост надмина преценката на Зертариан. Демоничният убиец тичаше към момчето и Юмико с катана насочена встрани. От тях го делеше само една секунда. Зертариан нямаше да успее да направи нищо навреме. Дори по-лошо, неуспешно заклинание вече имаше шанс да нарани самите хора, които се опитваше да предпази. Тази сцена...

Хората казват, че не можеш да върнеш времето назад, но тогава защо се намираше в тази ситуация отново?

[Продължение]

[Shen Lee]

Точно така. Това не беше първият случай, в който гледаше безсилно как с негов близък човек се случва нещо фатално. Лястовиците препускаха в небето, свободни дори в джунглата на този мегаполис. Свободни от проблемите, на онези, които ходеха по земята долу.

Внезапно Зертариан се върна в реалността. Лястовиците, които бе наблюдавал допреди секунда се спуснаха стремглаво към земята, където се намираше побеснелият самурай.

- Order! - произнесе хладнокръвен глас някъде извън полезрението на Зертариан.

Внезапно формите на птиците се разпаднаха в ярка светлина. Не. По-правилно беше да се каже, че бяха разкрили истинската си форма. От малките бляскави експлозии излетяха няколко тънки вериги, изградени като от някакъв синкав метал. Зертариан беше сигурен, че това бе магия, което можеше да означава само, че птиците бяха всъщност талисмани. Нямаше друго обяснение. Но това означаваше, че някой бе трансформирал талисманите в предишната им форма. Възможно ли беше това изобщо?

Металните вериги обвързаха в спираловиден маниер самураят, което най-накрая спря бяга му по доста груб начин. Тялото му се превъртя няколко пъти по улицата като че ли беше обвито в пашкул. На по-малко от два метра от Юмико.

Чак сега Зертариан намери възможността да се обърне към мистериозната личност активирала талисманите само преди момент. Сравнително висок млад мъж с тъмна коса. Той крачеше към тримата - двете спасени жертви и техният спрян нападател с изражение, което момчето не можеше да разчете лесно. Зертариан усещаше едно нещо в него обаче - нотка на тъмна целенасоченост към някой от тримата.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се обърна към "спасителят" на Юмико, но в този момент умората от тичането което бе хвърлил до тук, ползите на Dragon Flash, главоболията от Мурамаса и стресът му заедно с спомените му го удариха едновременно поваляйки го на едно коляно на земята. Той едвам се подпря на меча, който беше взел от кабинета на баща му.

- По дяволите, не съм отпил достатъчно от извора на истинската сила, трябваше да се фокусирам върху развитието на магията ми. - Изруга гневно младежа, макар и в присъствието на непознатият мъж.

Зертариан фокусира погледа си върху него и се замисли дали това беше спасение или поредния коварен номер на съдбата. Въпреки всичко той събра сили и изрече:

- Благодаря, Вие господине нима да сте екзорсист от полицията? - изрече Зертариан с пресъхнал изтощен глас. Той знаеше, че дори и да е, нещо в него не му вдъхваше доверие.

Зертариан събра всичките си сили и се изправи отново на двата си крака.

- Определено ще трябва да специализирам в бойна професия или пък....някоя свързана с правенето на оръжия.... За малко да загубя един от последните ми близки в този свят, НЕ сега не е момента за меланхолия, трябва да се фокусирам върху мъжа срещу мен. - каза Зертариан обръщайки цялото си внимание към тъмнокосия мъж срещу него.

Зертариан чакаше с нетърпение следващия ход на мъжа...

[Shen Lee]

Мъжът спря за момент, гледайки леко притеснено Зертариан след странните му възклици.

- Не бих казал, че сме на добри начала с полицията - отговори младият мъж с едва забележима иронична усмивка, след което премести погледа си от Зертариан и продължи към целта си. Юмико и нейният другар. - Колкото до екзорсизъм, знам това. Въпреки, че дипломата ми е "Мистичен Детектив".

Повлечен от темпото на тъмнокосият мъж, Зертариан осъзна че вече и двамата ги делеше еднакво разстояние до приятелката му от детство. Нима той щеше да се довери на непознатия?

[Zertharian Natsuki]

Зертариан усети какво цели да направи непознатия, но нямаше нито доверието нито силите за да го спре. Не и след лекотата с която той спря полуделият полицай, който щеше да ги разкъса, ако не беше намесата на този страник.

Но въпреки всичко Зертариан заложи всичко на един последен блъф, той се обърна към непознатия и с цялата си увереност му каза:

- Ако можеш да я излекуваш или поне да забавиш разпространението на миазмата в нея ще ти се отплатя с висококачествено лично направено от истинският оригинален Мурамаса оръжие годно дори и за магьосник не само за боец. - каза Зертариан с такава увереност, че би залъгал и себе си ако не знаеше по-добре какво прави.

- Но имам молба дай ми време до завършването на сегашният випуск в Колежа в Киото, за да подсигуря това което казвам и ще имаш ненадминато острие, но моля те тя трябва да оцелее не мога да загубя и нея. - казвайки това Зертариан се поклони по стар самурайски стил навеждайки горната част на тялото си напред. Той нямаше силата да го спре и не знаеше дали наблизо има друг екзорсист или магьосник, който да я изцели. Но ако този мъж й навредеше, Зертариан бе готов да изпсипе последният си дъжд от Dragon Flash-ове срещу него.

- Знам, че звучи бегло, но винаги държа на думата си, кълна се в малкото ми оставащ живот да се отплатя за тази услуга. Да не съм Яконе Мурамаса ако лъжа.- каза младежът. Макар и да беше от части лъжа за името му, той планираше да вземе това прозвище в академията за да не бъде свързван с семейството му.

[Shen Lee]

Непознатият не спря по време на втория бараж от думи на Зертариан, само го погледна за две-три секунди, докато продължаваше напред.

- Не си ли твърде голям за този тип игри? - попита той с равен тон.

- С това отношение няма да стигнеш далеч в академията - въпреки думите си той въздъхна и каза: - Освен това мечовете не са моята специалност. Но може би Куин* би оценил едно такова оръжие. Разбира се истинският Мурамаса ще ти одере кожата, когато разбере че използваш името му дори на шега.

Непознатият каза последното с шеговитост, която като че ли приповдигна собственият му дух.

- Но така или иначе не бих позволил на невинен гражданин да пострада в терористична атака. Това би било напълно непростимо - този път единствената характеристика на тона му беше деловитост.

Внезапно мъжът спря крачката си с пълна липса на инерция. Преди Зертариан да може да се запита защо бе спрял на метри от Юмико, ако тя бе наистина от такъв интерес за него, нещо подобно на петно от размазана светлина мина отдясно наляво, прекосявайки хоризонта пред него и накрая спирайки се между непознатия и Юмико. На Зертариан му трябваха една или две секунди за да фокусира погледа си върху образа в който се бе кристализирало петното размазана светлина. Ниско момиче с бяла коса, въоръжено с класически японски меч. Но Зертариан имаше чувството, че тя би издавала също толкова заплашителна аура, ако не държеше меч. Тя бе оръжие сама по себе си.

- Ниво A Магически Служител. Ти не си случаен магьосник, нали?

Въпросът прозвуча реторично. Зертариан забеляза, че погледът на тъмнокосият младеж бе насочен нагоре и вдясно, към върха на няколкоетажна сграда. Там стоеше фигура носеща маска на лицето си.

- Значи е вярно, Тсучимикадо-кун - прогговори маскираният с насмешлив глас, който се чу ясно на площадката въпреки разстоянието. Мъжки глас. - Превърнал си се в низък гангстер. Родителите ти имат съчувствието ми.

Младият мъж спря за момент, който създаде впечатлението, че нападката може би му бе повлияла. Той обаче разби тази илюзия, когато каза безгрижно:

- Не знам за кого говориш, но ако ти трябва име, за което да се притесняваш, мога да ти дам Найт**

*от англ.: Queen
**от англ.: Knight

[Zertharian Natsuki]

Зертариан беше изключително изнервен. За миг се успокои, че Юмико ще бъде спасена, но се появиха тези "клоуни". Макар и да ги мислеше за такива той усещаше разликата в силите и колкото да се надяваше да са дошли за приятелски разговор надали е така. Засега Зертариан гледаше да не изпуска маскираният и жената от погледа си.

- Ако избухне битка трябва да се погрижа за магьосника горе, ще му губя времето и ще му преча да следи състоянието на служителя. - Мислеше Зертариан.

На този етап той просто наблюдаваше безмълвно случващото се пред него, един грешен ход и... Младежът се надяваше в най-лошия случай новодошлите палячовци да не си губят времето с тях и да избяга с Юмико в суматохата.

Но не всичко винаги върви добре в живота, хората които се оставят на течението често биват понесени. Зертариан щеше да изчака да види как се развият нещата но при първа удобна възможност щеше бавно да се приближи до трупа на най-близкия полицай, който ползваше пистолет, да го вземе и да бъде готов да открие огън по маскираният ако се окаже, че е опастност за него или Юмико или попречи на Найт да я излекува. Зертариан не обичаше модерните огнестрелни оръдия, още повече след "сливането" му с Сенго, но мисълта да загуби Юмико като Мизуки го убеди да не обръща внимание на това чувство.

Той помнеше как Мизуки му бе надул му главата за Америка, но най-вече как хората там обичат огнестрелни оръжия и го беше научил как да различава дали един пистолет е в безопасен режим или не. Това му стигаше за да не изпадне в крайно неловък момент с пистолета, но надали Зертариан щеше да може да уцели маскираният?

- Дано не се стигне до там. Трябва да внимавам и от кого от мъртвите взимам пистолета защото той беше използвал 2 патрона. - мислеше си той.