Демоничният Влак | The Demon Train

[Shen Lee]

---

Известна като "Демоничният влак", тази железопътната линия, свързва Токио и Киото, служейки като буквален мост между традицията и бъдещето на държавата. Има безброй легенди зад за името, но властите твърдят с увереност, че влакът не е истински демон, нито е обладан от такъв. Всъщност той е защитен от демонични нападения чрез система от заклинания, алхимия и фън шуей - нещо от изключително значение, като се вземе предвид че влакът пътува през опасният регион Кансай, където атаки от демони и йоукай са всекидневна реалност.

[Shen Lee]

Спирка Токио
Есен 2036
10:45

Зертариан се сбогува с майка си, която дори в този момент излъчваше недоволство от окончателното решение на сина й, да замине за Академията. Когато зае мястото си, забеляза от прозореца че на този влак се качваха още доста пътници, и за негова изненада доста от тях бяха младежи като него. Група от три момичета и котарак се закачаха само на две крачки от ръба на платформата. По някаква причина майка му спря за момент, докато напускаше гарата и се загледа към тях, преди да продължи по пътя си.

Леона Натсуки

- Спри, моля те! - оплака се Уинри.

Хиитоми бе открила по случайност гъдела на новата си приятелка, и използваше това оръжие срещу нея всеки път, за да изкара дребната германка от пристъпи на тревога, които продължаваха твърде дълго. Разбира се, това че за Хиитоми "твърде дълго" беше не повече от две-три секунди не помагаше никак. Таро се бе отделил на безопасно разстояние, за да не изяде някой ритник от собствената си господарка.

Уинри Зеевалд



Хиитоми Момое



Таро

[Zertharian Natsuki]

След смъртта на баща му Зертариан се бе взел да се рови из библиотеката и книгите му с цел да научи каквото може и да се подготви за изпита. От случилото се в онзи заветен ден до днес, той беше прекарал почти всеки ден да практикува магиите, които бе научил и да усъвършенства умениeто си с Dragon Flash. Младежът беше прекарал много безсънни нощи досега, изцяло концентриран върху това да стане по-добър магьосник. На гърба си той носеше мечът, който бе спасил многократно живота му по време на онзи прокълнат ден, но за разлика от преди сега го беше завързал на гърба си в калъф, за да не се набива на очи, също така беше облякъл дрехи от младините на баща му - които бе намерил сред вещите му, а именно - черен пуловер и черно палто, последвани от черен панталон и черни ботуши. Единственото по-контрастно в него бе червеният шал около врата му. Ръката, която бе "ранил" в резултат на проваления му ритуал от миналото сега бе абсолютно покрита с превръзки, достатъчно да я закрият, но не и да пречат на движението й.

Зертариан Натсуки

Той се запъти към някой от средните вагони на влака, след като се сбогува с майки си. Имаше намерения да намери някъде тихо кътче и да се наслади на гледката през прозореца, докато сформулираше бъдещи планове за действие. Той беше взел на сърце последният съвет на баща му за магическите изследователи.

- Опасност от демонични нападения, трябва да съм готов във всеки момент да действам и да изтествам новите ми магии. Трябва да спася възможно най-много невинни ако нещо се случи на влака. Все пак макар и защитата на влака, един магически изследовател трябва да е винаги готов. - мислеше младежът докато се движеше към някой от средните вагони.

[Miko Zatsune]

Своето присъствие във влакът заедно с трите момичета и котката направи и Мико която беше свикнала с атмосферата покрай Уинри и останалите и за нея това беше нещо като ежедневие. Както винаги, обаче, Мико беше седнала на място, далеч от тях, осамотявайки се. Тя се беше разпределила в един от средните вагони, където нямаше други които да й се пречкат, като лъчи от слънцето минаваха през прозореца, светейки пред иначе тъмното й изражение.

Разбира се тя се беше придала във вид и беше променила облеклото си като вече не беше със ученическата униформа с която ходеше преди, сега се беше придала в по-готически стил, с рокля и дълги чорпогащи, цветове на които тя обикновено харесваше да носи - между черно и пурпурно-червено като единственото полу-бяло нещо беше костюмът й който не покриваше напълно тялото й а само гръдната област и горната част от тялото й, показвайки част от атлетичната й черта. Интересна част от облеклото й бяха ръкавите които бяха отделна част от облеклото й, както и пурпурно-червената вратовръзка която не беше нещо което всяко момиче би носила, обвързваща яката с която прикриваше белегът на вратът на Мико.

Мико съвсем ясно си спомняше как кракът й беше спипан от създанието от миазма докато приятелките й се притекоха на помощ. Тогава, макар и да не беше напълно на себе си, Мико беше готова да обърне гръб на своите другарки.]За нея, това не беше обикновено пътуване, на което може би се дължеше нейното сериозно изписано лице. Тя искаше да стане по-силна за да може следващият път да не намесва други в своите проблеми. И, да...това го считаше за свой проблем, тъй като в събитието на фестивалът, Мико напълно разбираше емоцията на момичето, или какъвто и да беше демонът, призовал изчадието което доста затрудни Мико и компания. Тя не спомняше много за миналото си, но в момента напълно разбираше болката която изпита докато се бореше за живота си. Едва ли някой от останалите във влака бяха израстнали в същият този мрак, в който и самата Мико. Раздразнена от изминалите събития, тя стисна гневно зъби и обви тялото си с едната ръка, като беше потънала в дълбоки размисли за това какво ще прави от тук-нататък, поради което се беше и абстрахирала от другите.

-----------


Tomo (Zatsune Miko)

[Neirin Sanada]

- Риииисаааа! - провикна се Нейрин след сестра си - Изчакай ме!
Тъкмо бе метнала раницата на гърба си и подхващаше своя куфар, когато баща ѝ свали още един от багажника на колата - този на Луриса - и връчи дръжката му в другата ѝ ръка. Повдигна рамене, видимо забавлявайки се с двете момичета. Нямаше да им помогне.
- Голе..
- Големи момичета сте и можете да се оправяте сами. - прекъсна го Нейрин, имитирайки наставническия тон, който винаги съпровождаше тази му любима реплика. - Да ама аз се оправям и като за двете ни!
- Рин. - майка ѝ, вече настанила се обратно в колата, накара момичето веднага да замълчи и да сведе недоволно поглед само със споменаване на името ѝ - Разбрахме се да бъдете добри момичета, нали? Няма да се карате още преди да сте пристигнали в Академията.
- Хайде, качвайте се. Влакът тръгва след малко. - допълни баща ѝ.
Двамата едновременно махнаха с ръка, сякаш някой цял живот се бе старал да направи синхронизацията помежду им перфектна. Или поне през последните 25 години съвместен живот.
Нейрин се затърти с целия багаж подир сестра си, която бързо бе хукнала да оглежда перона, влака, хората и какво ли още не. Отбеляза си наум да пази сладкишите в раницата за краен случай. Толкова хиперактивност беше напълно достатъчна, че и в малко повече.
Най-накрая спря до сестра си, като преминавайки по перона едва не блъсна няколко човека и не сгрази котка с единия куфар. Бяха стигнали средните вагони и местата вече не изглеждаха толкова пренаселени, колкото началните. Кимна доволно. Тълпата не ѝ харесваше и се надяваше да я избегне, но така все пак щеше да огледа част от останалите ученици.
- Ти ще качиш тези неща.
Остави куфарите пред Луриса и раздвижи изморените си от цялото теглене китки. Въпреки това не ѝ даде заветната голяма раница, която продължи да държи на гърба си - далече от лакомите лапи на чернокосия дребосък.

[Lurissa Sanada]

През цялото време докато се возеха Риса беше със залепено лице на стъклото, гледайки с интерес какво се случваше навън този метален куфар на колела. Тя доста рядко излизаше от имението и това за нея си беше доста ново и интересно преживяване. Още дори преди колата да е напълно спряла на гарата, Луриса отвори задната дясна врата, до която беше най - близо и скочи от вече бавно движещият се автомобил. Тя се приземи на крака с леко залитване, но успя да запази своят баланс. Изчака една или може би две секунди да се увери, че няма да падне в момента в който хукне напред и след това тя хукна към гарата. Чернокоската достигна един големи врати които се отваряха сами. Доста интересно изобретение си беше това. Тя мина няколко пъти напред-назад удивявайки се с каква лекота се отварят, сякаш бяха направени за да ѝ се подчиняват. Риса се усмихна леко и продължи навътре към чакалнята. Имаше тоооолкова много хора на тази гара и беше ОГРОМНА. Очите на младото момиче шареха наоколо, опитвайки се да забележат всеки малък детайл наоколо.
Когато Луриса чу гласа на сестра си се спря за момент, погледна назад, а след това се изкикоти и продължи напред, излизайки на перона. Тя с бърза крачка започна да го обхожда, оглеждайки влаковете, хората и това което те ядяха. След като бе видяла повечето от първи перон на гарата Риса реши да се спре до едно малко детенце което ядеше сладолед. Момичето си заби погледа в сладоледа и започна да го гледа доста гладно. Беше минало доста време от както тя не бе яла нищо. Последното ѝ ядене се случи на задната седалка на автомобила малко преди да изскочи от движещият се автомобил. Минаха няколко секунди и Риса чу гласа на сестра си който идваше от лявата ѝ страна. Момичето премигна и погледна към сестра си и след това към куфарите.

-Ах! Най - накрая пристигна. Чаках те толкова дълго, че чак започнах да огладнявам...Може би един сладолед, хмм?!

Риса наклони глава настрани и погледна към сестра си с мили очички.

[Neirin Sanada]

- Не! - отсече строго Нейрин и размаха пръст пред лицето на сестра си. - Никакви сладоледи! Вече закуси вкъщи, а после направи цялата кола в трохи от трите пакета солети. След малко ще кажеш, че искаш да изядеш и котката на онова момиче ей там!
Побърза да набута дръжката на единия куфар в ръцете на Луриса преди наистина да е хукнала подир котката, защото, видиш ли, не са опитвали котешко до сега и можело да се окаже вкусно.
Хареса си отворената врата в единия край на вагона до тях и с мъка се зае да повдига препълнения с излишен багаж куфар, за да го прехвърли през трите високи стъпала.
- Хайде.. Помогни ми.. Де.. - мърмореше в същото време, а помощта не идваше особено бързо.
Хвърли поглед през рамо, само за да види все още втренчения в сладоледа поглед на сестра си. Това я изнерви още и я накара отново да подвикне, макар Риса да бе на не повече от метър и половина разстояние.
- Изобщо не си помисляй да откраднеш сладоледа на детето! Заклевам се, забавиш ли се една минута повече и изпуснем ли хубавите места заради теб, ще те оставя тук! Ще се кача сама във влака, дори това да значи да помоля някой друг за помощ!
Драматично заоглежда хората наоколо, сякаш наистина щеше да се принизи до толкова, че да се изкара така открито слаба пред някой непознат. Разбира се, ако някой доброволно предложеше помощта си, като културна госпожица Рин би я приела, но ако не - то тогава все някак щеше да вдигне проклетия куфар сама.

[Lurissa Sanada]

Луриса изръмжа гърлено когато сестра ѝ не се съгласи с това да ѝ вземе сладолед. Малкото човече определено чу това изръмжаване и реши да направи няколко крачки в страни за да е по - далече от злобната какичка с черна коса. Лиса присви очи гледайки към сестра си известно време. Който не я познаваше би си помислил, че Луриса ще извади нож и ще наръга сестра си *поне* 40 пъти заради погледа който ѝ хвърли, но в крайна сметка тя просто въздъхна и издаде тъжен звук започвайки да върви след сестра си, мъкнейки единия от куфарите който не бе чак толкова тежък колкото Ней-Ней го представяше. Двете момичета стигнаха до набелязаната врата и се спряха пред нея.
-Аз ще се кача горе с моя куфар и след това ще поема и този който носиш ти, просто го доближи до стълбите, окей?
Луриса каза и докато говореше тя вече бе качила две от общо три стълбички на вагона. След като се озова горе тя остави нейния куфар зад себе си и се обърна към вратата, преклякайки леко. Чернокоската хвана куфара за дръжката, а след това с една ръка го издърпа нагоре. Този определено беше сравнително по - тежък от нейния, кой знае какви неща сестра ѝ бе натикала вътре.
-Заклевам се...ако този куфар не е пълен наполовина с ядене заради тази тежест, ще изям теб докато спиш! Дори няма и да се усетиш!
Луриса изсъска и след това "изщрака" няколко пъти със зъби към сестра си която все още беше долу. Лиса подаде ръка на Нейрин да се качи и след това двете си намериха едно купе което беше сравнително празно. Имаше само един човек вътре. Настаниха се удобно и зачакаха влака на ужасите...демоните? да тръгне.

[Zertharian Natsuki]

Сядайки на първото възможно място до прозореца, Зертариан се загледа към гледката отвън. Той се беше отдал дълбоко на размисъл до такава степен, че не обърна внимание на хората, които говореха около него или се предвижваха из вагона на влака. Мисълта му го бе върнала един месец назад в онзи трагичен ден.

- Ако бях останал с него дали щях да мога да помогна... Не терористите, които го убиха са нещо извън дори и сегашният ми предел. Майка ми не иска да се занимавам с магия, но ако чудовища като тях бродят, неспособни да бъдат спрени дори от Divine General, тогава някой трябва да пази хората от тях.- мислеше Зертариан.

- Ами Юмико, не можах да я спася, дали не беше по-добре да я бях убил за да я освобода от демон, който я беше обладал. Ако е още жива не знам дали не е твърде късно за душата й или дали не я е отвлякъл онзи "Илюминати". Ако се срещна с нея отново, трябва да бъда готов да... да бъда готов да... сложа край на живота й за нейно добро и на всички невинни хора, потенциални нейни жертви. Не достатъчно от тези мисли трябва да се стегна. - изведнъж Зертариан спря мислите си и се обърна да види дали имаше някой, който бе седнал близко до него.

Един разведряващ разговор нямаше да му се отрази зле след последният месец отшелничество и трагедия.

[Miko Zatsune]

С всеки момент влакът ставаше по-препълнен от хора което малко успя да разсея Мико и да я накара да се върне към това което се случваше около нея. Още две от момичетата се бяха сдърпали закачливо за нещо но на Мико така и не й беше ясно за какво, само успя да забележи че едната от тях с русата коса беше с доста грамадни куфари. На къде си мислеше че отива, към някой отдалечен остров? Едва ли целия багаж който носеше щеше да й бъде от поза имайки предвид че само част от населението във влака щяха да оцелеят до академията, или поне според гледната точка на Мико.

*Какво пък...* Помисли Мико и пое въздишка. Може би беше приела някои от нещата прекалено сериозно. Приятелките й винаги казваха че трябваше да се отпусне. Като червенокосото момче което седеше в близост до нея и може би не забеляза присъствието й, когато мислите му излязоха от устата му. Като страничен наблюдател, Мико щеше да си помисли, че нещо не е наред с него, дори и най-откачените бандити които Мико бе срещала не бяха толкова повърхностни.

-Mister, добре ли сте? - за да покаже че беше сконфузена, но и защото смяташе че с подобен намек щеше да го заговори, Мико щеше да допре палец пред устните си, отпращайки тези думи не на неопределена посока във въздуха, а именно като лек бриз към Зартериън. От това което Мико дочу той говореше нещо за "демонично обсебване" и може би поради тази причина успя да грабне нейното внимание. Самата Мико имаше нещо като демон затворен вътре в себе си за което само тя беше наясно в този момент.

Мико се запита, дали и той не виждаше духове? Или може би беше просто един от тези монолози на глас. Мико никога не е имала такива. По принцип когато й се наложеше да си спомня за минали събития, всичко това го правеше в своето въображение, за това може би не знаеше по-добре.

[Zertharian Natsuki]

Обръщайки се, Зертариан видя чернокосото момиче и осъзна, че явно бе изпуснал някой от размислите си на глас. Това, което му направи силно впечатление бе как тя го бе нарекла господин, макар че беше едва на осемнайсет. Той се засмя и каза към нея:

- Явно безсънните ми нощи в учене на магия през последния месец са се отразили зле на външния ми вид. Иска ми се да кажа, че съм добре, но просто събитията от фестивала в Токио още ме държат под напрежение, особено техните последици. Не знам дали сте били също жертва от онзи пагубен ден? - обърна се Зертариан към момичето. Той се замисли за миг дали нямаше да се разиграе подобна сцена на този влак и много от младежите тук да загинат. Но Зертариан нямаше намерения да позволи това да стане. Последният месец учене на магия, го бе приложил за да спаси възможно най-много хора.

[Miko Zatsune]

Мико така и не го беше видяла на фестивалът. Може би е бил на друга локация и за това текущият момент да беше първия път когато Мико се вижда с червенокосото момче. Но беше изумително за нея че той е имал време да учи магия, докато тя беше заета с други неща преди да стигне до този влак.

-Виждам. - изказа се тя, но не защото го беше разбрала, а по-скоро защото я беше хванал неподготвена, но в същото време, тя щеше да се опита да завърже някакъв разговор, макар и тя да отричаше според себе си, че притежава опит в социалните отношения.

Определено около момчето имаше разведряваща атмосфера, дори и да се беше размечтал на глас което не беше нещо което се виждаше често. Самата Мико имаше такъв момент на времето, но това беше доста преди онзи ден за който стана дума.

-Ах...фестивалът... - почти изразително, и сякаш с опит, че е била там, което бе и така, възкликна дребното момиче, след което имаше и някакво затишие зад думите й, което придаде някакакво плашещо значение зад тях което може би щеше да накара Зартериън да си мисли какво ли не, но самата Мико така и не смяташе да обяснява подробно какво й се бе случило за тогава.

-...Толкова неща ми се случиха, че така и не успях да видя фойерверките.

Сега като се беше сетила, тя трябваше да избяга от онова място и не успя да види фойерверките, за които се разправяше че бяха толкова красиви, че гледката беше нещо незабравимо, или поне според това което Мико бе чула от Уинри и компания. Вместо това Мико беше ранена и трябваше да бъде излекувана от Душевен Доктор, а и беше завалял бурен дъжд, от който тя трябваше да се окрие. Беше наистина разочарована че така се случи.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан пребледня като дух в мига, в който момичето спомена фойервеки. За момент се спря и си пое дълбоко въздух преди да продължи:

- Да случи се брутална катастрофа с един гангстер, който си беше взел книжката от зърнена закуска...- той замлъкна за момент след което продължи:

- Случайно, когато си била на фестивала да си видяла някъде из града момиче с тъмно кестенявав коса и червени очи, все едно е обладана от демон? - За момент очите на магьосника светнаха за надежда, надявайки се, че може би щеше да разбере нещо за Юмико след трагичната им раздяла на главната улица в Токио. Зертариан все пак трябваше да приеме факта, че при следващият му сблъсък с Юмико ще се наложи той да я разсече за да спаси невинни животи. Но мисълта за това все още го караше да изпитва болезнени съмнения в себе си и уменията си.

[Miko Zatsune]

Най-вероятно причината поради която червенокосият пребледня, беше, че и той, както и Мико, беше видял някои неща. Той разказа за това как бе катастрофирал с гангстер което също доста напомни на Мико за случката на мостът когато стана свидетел на сблъсъка между две банди и собственоръчно трябваше да обезвреди двама бандита. Когато спомена обаче нещо за момиче с кестенява коса и червени очи "сякаш обладана от демон", Мико не можеше да свърже неговата случка със своята.

-Хммм.... - замисли се тя, смръщвайки очи умислено. Дали той не визираше момичето което Мико бе видяла в съзнанието си, след като се сети за някой от нейните спомени!? Нямаше начин. Той дори не беше там. Дори и да е имал връзка с нея, Мико все още нямаше доверие на момчето, поради което преосмисли за това дали беше добра идея да му казва. Ами ако той беше някой гангстер също, или от онези "органи на реда", които преследваха Мико след като беше излязла от болницата!? Във всеки случай в този момент тя реши да промени споменът си.

-...Стори ми се че видях нещо, но успях да забележа само силуетът в гората. Беше човешки- - момичето спря описването на това което бе видяла, всякаш опитвайки се да си го представи на момента.

-Не, мисля, че беше МЕЧКА ГРИЗЛИ! ГРРРР~

Мико дори изръмжа като мечка и сви пръстите си сякаш раздираше някого, с цел да пресъздаде как наистина правят мечките гризли. Тя също се понечи да се надигне от мястото така че да застане над Зартериън макар и по-ниския й ръст да не беше особено присъщ на този на мечка въпреки умелия й опит да се превъплати в такава. Пренасочването от човешки силует към този на мечка гризли може би не беше реалистично, но в случая Мико на момента измисли тази история.

[Zertharian Natsuki]

За части от секундата надеждите на Зертариан да разбере нещо за Юмико се разбиха подобно на пътните знаци, които той бе повалил върху полицаят на главният път. Въпреки това той се засмя на имитацията на момичето и каза:

- Жалко, надявах се да знаеше поне нещо за нея, в резултат на миазмата от фестивала една моя приятелка бе обладана от демон и... Да кажем, че не успях да я защитя и я изгубих в хаоса. Също така ни преследваше полиция и някакъв терорист, който сигурно има връзки с властта... Не мога да имам доверие на никого... Особено от страна на закона. Сигурно ти звуча налудничево, но няма какво да губя, а и за тези терористи сигурно съм бълха.- каза Зертариан на момичето, но именно поради факта, че той бе бълха за Акацки и Илюминати го изпълваше с надежда, защото знаеше, че най подлите ухапвания идват от бълхи.

- Ами ти, накъде си се запътила, мечка гризли, академията в Киото? - каза Зертариан шеговито.

[Miko Zatsune]

-КОГО НАРИЧАШ МЕЧКА ГРИЗЛИ? - скара се Мико на момчето като импулсивността й беше толкова интензивна че наистина всеки момент щеше да се хвърли на бой на Зартериън, въпреки че беше по-ниска от него. А и преди, тя беше сритвала по-големи същества, и определено по-опасни от мечка, този характер го беше приспособила от бойния си опит.

-Ах...забравих да се представя. - досети се момичето като се потърка с ръка зад главата. След което по традиционен начин се поклони. - Казвам се Томо. Yoro-shku~

Мико разбира се използва прякора който й бяха дали нейните другарки. Ако не беше момичето за което Зартериън споменя тя сигурно нямаше да знае за името си. Но момичето беше наистина съпричастна към загубата което за миг може би си пролича.

-Съжалявам за загубата ви, Mister. Сигурно е неприятно твой близък да се обърне срещу теб. Повярвайте ми, искаше ми се и на мен да знам повече за онова което видях, но не съм сигурна, че ще ме разберете, поне не на този етап.

Поведението на Мико изведнъж се промени като тя стана по-приземена макар и все още да избягваше да му каже какво наистина се беше случило на фестивалът.

-И, да. Всъщност, смятам че всички които сме тук, сме се насочили към академията.

Мико беше преценила силите на всеки един от тук като тя вече знаеше на какво са способни Уинри, Хиитоми и Таро. Не беше много сигурна за другите две момичета, блондинката и чернокосата, но със сигурност смяташе че и те имаха вид на магьостници.

[Zertharian Natsuki]

На Зертариан му стана смешно, когато момичето се издразни за това, че я нарече мечка гризли, но се въздържа да не се смее за да не предизвика гнева й. Нещо в него му каза, че не иска да я има за враг, а и той не беше дошъл тук да прави врагове, а да намери начин и силата да избие Акацки и Илюминати.

- А да колко грубо от моя страна, забравих да се представя и аз, казвам се Зертариан Натсуки. Благодаря все пак, че сподели всичката информация за фестивала с мен. Знам, че може да е трудно и за теб да говориш за онзи ден.

За момент Зертариан погледна към прозореца, след което продължи:

- Имам лошо предчувствие за това пътешествие. Надявам се да е само параноя, но след последните събития в живота ми почвам да се съмнявам, че ще е спокойно. Все пак съм подготвен да защитавам хората на борда, но не съм сигурен, че ще се справя сам, мога ли да предложа съюз поне до стигането ни до академията?

[Miko Zatsune]

Зeртdриън...звучеше като чуждестранно първо име, но имаше някакъв нюх в него. Макар и Мико да не го беше виждала на фестивала, тя разбираше че и той беше замесен, но дали Мико не беше виждала неговата приятелка, дори и самата тя не можеше толкова бързо да стигне до подобен извод, без да имаше доказателства, макар и да усещаше че може би имаше някаква връзка между двете страни. Може би щеше да е добра идея да се възползва от помощта му. Все пак според визията му Мико можеше да отгатне че не беше на нивото на нормален човек, малко бяха онези, на които Мико приемаше партньорството. Може би той наистина беше достоен за да го заслужи.

-"Да се съюзим"!? Да, имате обещанието ми за съюз, но за сега то важи само за вас.

Мико все още се обръщаше към него официално макар и вече да се беше представил по име. Беше възпитана към това да използва тази уважителна форма на разговор поне докато не получеше правото от събесетника да му говори на "ти".

-Да. Независимо от това какво се задава, този път ще се постарая да дам най-доброто от себе си. - с решителен тон се изказа Мико понечи да погледне към същата посока към която и Зeртdриън, току-виж той наистина виждаше нещо което тя не виждаше. Тя обаче не изпитваше голям страх към непознатото. Най-вероятно защото за нея не беше толкова непознато, просто не го осъзнаваше.

-Не искам да позволя някой близък да пострада.

Макар и преди Мико да зависеше сама от себе си, от миналото й досега тя беше израстнала доста като личност и наистина беше загрижена за онези около нея. За това тя не искаше да се огради от голям кръг от приятели, а само един или двама на които да можеше да разчита. Те щяха да я напътстват през всички трудности, дори и да й се наложеше да излезе от комфортната си зона.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан отвърна поглед от прозореца след което благодари на момичето и каза:

- Не е нужно да се обръщаш толкова уважително, все пак мисля, че сме на близки години така че говори направо на "ти".

- Но да и аз не искам или поне не исках близки да пострадат, но вече почти никой не ми остана с едно изключение. Но това не означава, че бих оставил невинни в беда. Що се отнася ако изпаднем в беда в битка...- Зертариан намали силно тонът на гласа си, колкото само момичето да го чуе.- имам магия, която може да защитава магьосника и един човек в обсега му. А що се отнася за бойният ми потенциал...- Той възвърна нормалния тон на гласа си.- съм пълен с няколко изненади за опонентите ни. Надявам се да не ми се налага да ги ползвам, но знаеш ли, не случайно този влак е покрит с толкова защити.- Магьосникът подозираше, че щом влака е така добре защитен, значи най-вероятно нещо се случва, когато дойде в Токио, той не помнеше предишният влак да е имал толкова защити или поне не бе обърнал внимание тогава.

[Shen Lee]

- Освободете вратите. Освободете вратите.

Гласът на линейния служител беше изключително дразнеш за ушите, при силата на тона му и неколкократни повторения, особено за невинните пътници, които вече бяха по местата във влака си. Всъщност оставаха няколко минути до потегляне, така че вратите не оставаха напълно затворени задълго, пропускащи не малко закъсняващи пътници, и дори такива, които смятаха, че ще имат времето да си купят закуска и да се върнат навреме.

- Ще ми сторите ли път? - избоботи странен глас зад Нейрин, която бе препречила пътя не само с тялото си, но и с куфарите.

Останалите хора във вагона, като Мико и Луриса видях, че всъщност гласът не дойде от устата на момчето, а от куклата закачена на лявата му ръка.

- Ей, госпожице? - повтори... куклата.

- Чухте го, "госпожице" - каза някой, наредил се зад момчето с куклата, с тон на човек, който просто искаше да се просне на мястото си колкото се може по-скоро. Това бе млад мъж със сребърна, средно дълга коса, който носеше голям калъф на гърба си - вероятно музикален инструмент.

Мико може да го познае като човекът, който вероятно бе изпуснал петачето си в паметния ден на фестивала, което й позволи да спечели награда за Уинри. Но тя получи и друг... не толкова спомен, колкото ефирно чувство за старо преживяване, което не можеше да назове, стара травма задействана от нещо произволно, като смяна на сезона. Чувство за безсилие, гняв, и може би дори болка, породено от лицето на един непознат човек.