Пущинакът

[Zertharian Natsuki]

Зертариан използва черупката само за момент в опит да блокира потенциални бъдещи атаки срещу него, чувайки сблъсъците навън не издържа и я свали за да помогне на неговите спътници по неволя. Гледката на отстъпващите бандити към сенките го накараха да каже със сравнително висок тон на гласа:

- Не отрепка долна... Няма да избягаш така лесно. - с тези думи подкрепени със силно раздразнен тон, той направи бърза преценка спрямо степента до която владееше магическия си арсенал и дали би успял да хване една от фигурите с Sudden Forest Spurt след което да приложи Sudden Forest Spurt Crush върху крайника който плени. Или да ако бе по-вероятно да успее с Rising Dragon Breath поне би могъл да възпламени нещо лесно запалимо по бандитите и да ги проследи лесно в мрака. Но ако преценеше че няма реалистичен шанс да оцели някой от отстъпващите опоненти с наличния му боен арсенал щеше да се откаже от идеята тъй като бе използвал твърде много енергия за един ден, а трябваше да бъде пестелив предвид, че не знаеше какво още ги чака.

За части от секундата Зертариан Анализира бойната обстановка в главата си внимателно разсъждавайки бързо наум и с изпъната ръката той бързо анализира обстановката в готовност за действие:

*Виждам сенките това според моята преценка са на ръба на Sudden Forest Spurt, тогава може би Rising Dragon Breath ще ги освети поне в този мрак и няма да могат да ни изненадат лесно, което би позволи да ги подгоня... Или пък не по-добре да не рискувам да хабя повече магическа енергия. Мисли! МИСЛИ!* - той разсъждаваше за критично кратък момент преди да вземе решение.

:

1d20+9

[Shen Lee]

Зертариан призова пламъци във формата на драконова глава, които осветиха околността за момент. Това му позволи да види гърбовете на двама човека, които напускаха сцената, но те явно вече бяха отвъд прага на магиите му, освен ако не решеше да ги последвал. Онзи, който бе прострелял търговеца и собствения си партньор, вероятно бе използвал момента, когато зрението на Зертариан бе блокирано от собствената му дървена бариера.

Сега му оставаше да прецени единствено дали ще погне бандитите или ще остане тук с резултатите от случилото се.

[Zertharian Natsuki]

Осветявайки бандитите бягащи в мрака Зертариан си помисли:

*Не те няма да се измъкнат. Не знаем дали пак ще се опитат да се промъкнат пак или дали ще се върнат повече, а й това е шанс да набавя повече средства за себе си.*

С тези мисли и злобна усмивка Зертариан каза бързо на боеца партньор:

- Пази Касугоу и бъдете нащрек, аз ще ги изтребя. - след което Натсуки се спусна подир бандитите взимайки сърпа от тялото на мъртвия застрелян и сготвен разбойник и тръгна с бърз спринт след сенките, опитвайки се да пази поне малко нащрек за околностите му поне в опит да не се загуби на връщане в гората.

В надпреварата с бандитите щеше да се опита да приложи Sudden Forest Spurt комбиниран с Crush върху краката им в опит да ги обездвижи. Това щеше да прави без никакви намерения за милост. Ако стчупеше крайниците им - още по-добре мислеше той. Магьосникът изпитваше силна кръвожадност тази вечер, дали заради обстоятелствата в живота му или защото най накрая се бе отдал на психопатската си наклонност? Не знаеше. Но едно бе сигурно - Те бяха плячкат, а той ловецът.

[Shen Lee]

- Ой - гласът на Кусанаги сряза Зертариан. - Накъде си тръгнал?

Младежът прибра катаните в ножниците им и изгледа Зертариан със странна физиономия. Може би, ако червенокосият имаше опита на Боец, щеше да разбере значението й.

- Очаквах повече интелект от един магьосник.

- Имаш задача и тя е да пазиш Катоу-сан, а не да изтребиш местните бандити. Ако той загине, ще останеш с Д-ранк мисии до края на живота си.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се спря в крачка, стискайки юмрук той гледаше към посоката в която бандитите бяха поели:

- Прав си... - каза той със по-спокоен тон, макар и с нотка на раздразнение, след което продължи:

- Отнесох се в разгара на битката, но все пак я има опастността, да се върнат с подкрепления. - колкото и да искаше да настигне и заколи бандитите, боеца бе прав. Магьосникът е тук по работа, а не на екскурзия или изтребление на бандити.

- Как са раните ви, ако се наложи мога да потърся няколко лечебни билки в близост до лагера и макар да нямам приспособленията да ги направя на отвари може поне да ги приложа по друг начин в опит да помогна.

Магьосникът знаеше, че няма да убеди твърдоглавия боец каквото и да каже, а търговеца можеше просто да отреже заплата му. Правилното решение тук бе да ги остави дори и да рискува да се върнат с подкрепления в средата на вечертта, но така поне той нямаше да носи отговорност. Погледа му все пак падаше на мъртвия бандит, искаше да го претърси. Може би щеше да разбере повече но трябваше да намери подходящ момент за целта.

[Shen Lee]

Катоу Исуго се опита да каже нещо през зъби, но като че ли нещо го спря - може би не искаше да рискува гласа си под ефекта на болката.

- Опитайте се да поспите - каза колегата на Зертиариан. - Вероятно не е добра идея да търсиш билки през нощта. А и се съмнявам, че чай може да се справи с проблема.

Кусанаги вероятно имаше предвид куршума, който бе останал забит в бедрото на търговеца. В интерес на истината, отварите на Зертариан не можеха да го изкарат по магически начин, дори да можеха да успокоят болката до някаква степен. Но от друга страна решението си беше негово все пак.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан не можеше да намери грешка в думите на боеца и само кимна в знак на съгласие с него. Колкото и да му искаше да заколи бандитите той остави сърпа на земята, но възнамеряваше да намери начин да го вземе със себе си. Кой знае можеше да успее да го продаде за няколко кредита в селото или да го използва като добра алтернатива за пестене на магическа енергия. Даже планираше скришом да претършува трупа набързо по време на неговата смяна в опит да види с какво разполага мъртвеца.

Докато се настаняваше да легне той каза на Кусанаги:

- Събуди ме когато е мой ред да пазя. - след което погледна към кучето и добави. - Може би не е лоша идея да ни последва поне до селцето. Мисля че се опита да ни предупреди с лая за бандитите. - След този разговор Зертариан щеше да легне да спи докато дойде неговия ред да пази, той гледаше да е близо до търговеца, но не твърде близо за да може да регагира през нощта ако нещо бе на път да стане с него.

[Shen Lee]

Кусанаги не показа никаква реакция, просто запалвайки цигара, седнал на земята и облегнат на едно коляно.

Зертариан от своя страна не заспа веднага. Всъщност може би за час или два той не успя да мигне. В един момент се унесе, но дори след това сънят му беше лек и на моменти като че ли се събуждаше, прекарвайки кратко време в полусън, пред отново да заспи дълбоко. Той изпита различни неприятни сънища, от които само един остана в съзнанието му. Меченосец с неясно лице се опитваше да го разсече със самурайски меч, а той отбягваше всеки негов удар само на ръба.

- Okiro.

За нещастие на Зертариан, точно когато бе успял да изпадне в дълбок сън за определено време. Когато отвори очи обаче, той осъзна че всъщност е ранно утро - дори измежду гъстите и високи дървета, които заобикалях лагера им, вече се прокрадваха студените лъчи на зората. Когато погледна към човека, който го бе събудил, той забеляза че Кусанаги държи дървен меч в ръка почти несъзнателно, сякаш то бе стоял в дланта му толкова дълго време, че младежът бе забравил за него.

Катоу-сан се вдигна със затруднение, но от добрата страна все пак бе успял да заспи, въпреки неприятната си рана. Без никакво забавяне, той качи багажа върху товарния му кон, след което сам сложи върху раменете си същата чанта, която бе носил вчера. Той направи няколко експериментални крачки, от които стана ясно, че днес той може би щеше да забави групата повече дори от Зертариан.

Code: Select all

Зертариан:
Магическа енергия: 200/200 (+40: Нощен сън)
Енергия: 80 (+30: Нощен сън)

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се събуди с силно вътрешно нежелание, но знаеше, че трябва да стигнат до селото възможно най-скоро за раната на Катоу-сан. Сънят, в който се бе бил с мечоносеца все още лежеше на съзнанието му но това бе за кратко. Все пак вече се беше сблъзквал и преди с подобни бойци ако не друго този път се чудеше защо в съня си не бе обгорил веднага своя опонет. Липса на егическа енергия? Възможно е. Тя свършваше твърде бързо а възстановяването й бе твърде бавно.

Магьосникът осъзна, че Кусанаги бе стоял цяла вечер на стража сам и каза:

- Колко сме далеч от селото? Аз ще поема следващата нощна смяна не трябваше да оставям Кусанаги-сан сам да поема вчерашната. - Докато казваше това той взе сърпа, който бе захвърлил в страни вчера, след като Кусанаги го бе разубедил да не преследва бандитите. Той прибра инструмента в джоба си макар, че острието стърчеше по смешен начин от там. След това той се подготви да нахлузи чантата и да продължат по пътя.

Все пак магьосникът хвърли поглед да види дали кучето още се навърта покрай лагера им. Надяваше се да е продължило по пътя си или поне да не е нанесло някоя друга беля над групата им.

[Shen Lee]

Въпреки първоначалните си очаквания, Зертариан бързо разбра, че е успял да спи достатъчно добре, че да възстанови напълно магическата си енергия.

- С това темпо ще стигнем след още два дни - Катоу-сан отговори на Зертариан през зъби.

- Няма какво да се направи - каза с пресилено небрежен стоически тон Кусанаги.

Меченосецът открадна грубо раницата от гърба на търговеца и я закачи на допълнителния калъф за мечове, който носеше, окачвайки я на рамо като торба висяща от пръчка. След това пое напред без да казва нищо повече. За Зертариан и Катоу беше очевидно колко тежко му се отразява натоварването от две раници, но едва ли виждаха смисъл да спорят с този персонаж в момента.

Близо до свечеряване, групата отново спря за да направи лагер. Въпреки обстоятелствата, те не бяха пътували с по-бавно темпо - Катоу-сан, не позволяваше на болката от ранения му крак да се проявява повече от някой стон, когато кракът му пропадаше в незабелязана дупка в земята, или се спънеше и трябваше да запази равновесие. Вероятно аурата на Кусанаги караше търговецът и Зертиариан да стиснат зъби и да не показват затрудненията си, ако не друго, то от лична гордост. Въпреки неудобното положение, в което се намираше, човекът в главата на групата бе продължил да стиска дървения меч в лявата си ръка през целия път.

След като тримата се погрижиха да запалят лагерен огън, Кусанаги облегна гръб на дърво за да почине. Само десет секунди по-късно той обаче се бе унесъл в дълбок сън, с дървения меч все още между пръстите на дланта му, макар и вече те да не бяха стиснати като челюст около дръжката му.

Code: Select all

Зертариан:
Енергия: 10/100 (-70: натоварен преход)
Състояние: Мъртво гладен

[Zertharian Natsuki]

Зертариан огледа обстановката на лагера след което каза на Катоу-сан:

- Ще огледам набързо наоколо да се уверя, че не се свърта някой бандит и се връщам ако нещо стане го разбуди или ми подай някакъв сигнал. - той каза тези думи на търговеца с тих тон стремеещ се да не разбуди боеца. След което добави: - Починете добре. Тази вечер аз ще съм на стража. - след което той извади сърпа, който бе взел по-рано и се отправи да направи бърз негов разглед, подобен на този който боеца бе направил предишния ден около стария лагер. По това време той шеше да се опита да олови и убие някое или някои животни в опит да си направи вечера над огъня, чрез Sudden Forest Spur и Crush, тъй като къркорещия му стомах го измъчваше вече. Също така щеше да хвърля око да види дали ще види някоя позната билка, която би могла да помогне с болката на Катоу, я като чай или да я стрие на прах и постави върху раната му за облекчение или пък ако намереше билка, която би захранила боеца с повече енергия, след като я направи на чай или просто му я даде като хранителна добавка. Но все пак нямаше да забрави главната му задача -да огледа и за опасни вреди. Всичко това той шеше да опита да направи възможно най-бързо и колкото може тихо, използвайки храстите и дърветата за прикриетие в тази гора.

Все пак той бе този в най-добро положение за бой, не можеше да си позволи да стане още едно бреме за групата. Затова трябваше да се наяде и поне да намери нещо за Катоу-сан. Надяваше се уменията и знанията му по алхимия да бъдат полезни. Все пак слушаше внимателно и водеше подробни записки в часовете по тези предмети. Макар и един от преподавателите да бе пълна откачалка или поне така да му се струваше. Особено на изпита с отварите...

*Сега може би е момента да видя колко онзи откаченяк със сребристо-бялата коса казва истината в часовете по Алхимия и Магическа разработка. И колко мога да понеса да ям диво животно, дано намеря поне няколко катерици, на този етап нямам намерения да подбирам.* - мислеше си Зертариан.

Преди да продължи, той спря и се взе бързо да издигне бариера чрез Spirit Barrier ll около лагера, както предишния ден. Не можеше да си позволи да допусне демони или йокай в този момент.

Той шеше да наниже на сърпа каквато потенциална плячка хване и да го носи на рамо или под ръка, а билките или другите материали в джобовете му.

[Shen Lee]

Зертариан бързо разбра, че му липсват основни характеристики, за да бъде ловец, като например - способността да се Промъква. Всяко животно, от дребните плъхове и зайци, до по-едри сърни, бягаха и се скриваха от погледа му, при първия звук, който той направеше в опит да се приближи към тях. Постепенно разбра, че единственият му шанс е да остане замръзнал на едно място за дълго време, докато някое диво животно се приближи достатъчно, без да го забележи. Прекарвайки около два часа в ролята на стълб, той имаше късмета това да се случи общо пет пъти. Само в един от тях той обаче успя да улови успешно плячка - един доста едър кафяв плъх. В един момент стана толкова късно, че той трябваше да се примири с улова си или да го остави. Освен това, отдавна рискуваше да припадне от преумора.

---

Code: Select all

Таблица с животни:
1-5: Полевка
6-15: Заек
15-18: Фазан
19-20: Сърна

Code: Select all

Таблица с билки:
1-3: Куркума
4-6: Джинджифил
7-9: Женско Биле
10-12 Шипки
13-15 Мед
16-18 Лимон
19-20: Бял Равнец(2x)

Зарове за успешен улов(причакване):
5d20003d20
Зар за Улов: 1d20

Code: Select all

Резултат:
1x Полевка (сурова)

Зарове за Събиране:
3d20

Code: Select all

Резултат:
1x Женско биле
2х Мед

Code: Select all

Зертариан:
Магическа енергия: 70/200(-100: 5x Sudden Forest Spurt; -30: 1x Spirit Barrier II)

[Zertharian Natsuki]

Зертариан си помисли, че можеше да е по зле и да остане напълно гладен тази вечер. Поглеждайки към полевката, кой си помисли:

*Дано не го повърна след като го опека... Ужас до какво ме докараха нещастниците от двореца. Онзи мухлио ще си плати, че ми навлече тази беда.* - Магьосникът се забърза към лагера, тъй като се бе забавил доста и не знаеше дали всичко е наред. Но неговия боец съпътник бе прав, ако се провали тази мисия сигурно ще го изритат от тази организация и няма да може да си плати дълговете. С мисли изпълнени с притеснение той бързаше да се прибере към лагера. Но все пак се опита да си спомни дали бе учил и какво бе учил за Женско биле и дали може да го направи на чай и с какви ползи. Но засега плана му беше ако всичко е наред - прибира се в лагера и нанизва гризача на пръчка и го слага над огъня да се пече, след което да го разтвори и да поръси вътрешностите с мед, след което да се надява да не се утрови и поне да затоли част от глада си. Потенциално би питал някои за чашата му в която да сипе вода и да се опита да направи чай от Женско биле добавяйки другата част от меда към него. Ако чаят бе безопасен би го предложил на другарите му.

[Shen Lee]

Червенокосият младеж не беше специалист по традиционна медицина, но алхимичните му познания бяха достатъчни, за да знае, че Женското биле има противовъзпалителни свойства. От друга страна ползите от чая винаги рядко са мигновени и в края на краищата вероятно щеше да остане мистерия дали този чай бе имал някакъв ефект или бе просто плацебо.

Така или иначе, Катоу-сан остана благодарен на Зертариан за предложението му и му се отплати, като му предложи подправки, които да използва за печената си полевка. Колкото до Кусанаги, изглежда че партньорът на Зертариан нямаше да се събуди в скоро време. Магьосникът се концентрира върху това да приготви улова си и в края на краищата остана доволен - всъщност месото бе по-скоро годно за консумация, отколкото добре приготвено, но подправките бяха достатъчни за да компенсират липсата му на готварски умения. Откъсвайки от месото със зъби като пълен дивак, той заключи че по вкус плъховете явно се доближават до пилешкото.

- Доста е упорит - каза по едно време Катоу-сан, гледайки към "пребития" Кусанаги. - Чудя се каква му е историята.

---

Зар за успешно готвене(Бонус Мод: подправки) :1d20+2

Code: Select all

Зертариан:
+30 Енергия
Статус: Нахранен

[Zertharian Natsuki]

Магьосникът отдаде отдих на облекчение, след като видя, че всички в лагера са добре и нищо не се бе случило за последните часове, в които бе изчезнал да ловува. Даже бе спокоен, че боеца още спеше, понеже може би щеше да му направи забележка за времето, което го е нямало, но младежът нямаше какво да направи, тъй като в бързане да изкара пари, пое мисията без да мисли какво може да се случи или какво представлява този тип мисия. Докато вареше чаят си помисли:

*Ще трябва да направя план за демоничния крал след като приключа с тази мисия, изоставам с уроците, а й трябва да се върна в Токио възможно най-скоро, но не и преди да подсигуря, че този "Крал" бъде спрян.*

Изпуквавнето на огъня, на който вареше чая го накара да се съвземе от мислите си и да види че чая е готов, след което подаде чая на търговеца. Зертариан се надяваше чаят му поне да блокира някакви възможни възпаления, които можеха да се появат по Търговеца докато стигнат до селото. Но беше ясно, че щеше да се наложи да навестят задължително местния доктор там преди да правят каквото и да било друго. Думите на търговеца накара магьосника да погледне към боеца и след това той каза тихо, така че да не го буди:

- Гледайки колко е упорит сигурно е преминал през своята част от неприятности и приключения или пък просто побоища, но оценявам упоритостта му. Без него мисията щеше да бъде катастрофална ако не беше спрял да гоня онези скитници. Което ми напомня, преди месеци бях в едно село в житните полета преди Киото. Не знам името но там чух името на йокай или демон - "Господаря на Залеза", случайно да си чувал истории за него или какво всъщност е той по пътешествията ти между селата? - като любител на всички мистично и магическо, Зертариан не можеше да пропусне да научи за този Йокай. Той бе в главата му до мислите за Юмико и това как да спре идващия Демоничен Крал или пък да открадне силата му за себе си. След като бе загубил Мурамаса духа, той се чудеше дали има надежда да направи мистичните остриета с които бе известен този ковач от славните векове на миналото.

Зертариан обилно оглозгваше мръвката, която бе уловил докато водеше разговора с Катоу-сан. Макар и да не бе добре сготвена заради нулевите му умения по готварство, заради глада имаше чувството, че яде деликатес на нивото на домашния хляб, на който се бе радвал много в миналото. Донякъде Натсуки изпита носталгия и се чудеше до къде го доведе живота, от благородник който просто искаше да се забавлява до отшелник или вагабонд принуден да прави мисии за да се изхранва

След разговора с търговеца, той планираше да започне леко да се разтяга и да се подготви за нощната стража. След края на разговора планираше да каже на търговеца да се опита да се наспи и днес, а самият Зертариан да стои на стража през вечерта. Все пак предишната вечер бе стоял цялата сам боеца, не можеше да го буди особено предвид факта колко се бе преуморил и претоварил днес.

[Shen Lee]

- Господарят на залеза? - Катоу искрено се опита да си спомни, но се наложи да разочарова Зертариан. - Не, не мисля, че съм го чувал.

- Но това сигурно е нормално. След последната велика война, тази държава е регресирала в различни аспекти. Неща, които преди сме смятали за просто суеверия, се завърнали да ни преследват отново. Този Господар... реалност или просто мит, вероятно е нещо местно. Особено в провинцията е нормално за различни райони да имат собствени легенди за закрилници и страшилища, които не са особено известни отвъд собствените им предели. Например, там откъдето идвам, отдаваме респект на Планинските богове, за които вероятно никога не си чувал. Змия, глиган и вълк, всички бели като луната. И освен тях, множество по-малки божества, но това се подразбира.

Когато Катоу забеляза, че Зертариан се подготвя за стража, го предупреди преди да заспи:

- Събуди ме след първа смяна. Можеш да видиш как се отразява цяла нощ липса на сън, не мисля, че ще е положително за някого, ако утре си ходещо зомби.

[Zertharian Natsuki]

Слушайки внимателно младия търговец, Зертариан си помисли на ум:

* Жалко обмислях дали мога да извърша някой експеримент с него, след като мина уроците и упражнения по запечатване, но изглежда не е нещо конкретно.*

Той отвърна на младия търговец:

- Ясно, това е донякъде успокояващо и същевременно разочароващо. -Каза той, за него тези страшилища може би не бяха нищо по-особенно от обикновени чудовища, с които местните да не можеха да се справят или да уловят. Донякъде бе разочарован тъй като надали такова създание би му свършило работа. Но все повече се убеждаваше, макар да лежеше тежк глоба на главата му, той нямаше време за глупостти и след тази мисия трябваше да навакса с ученето на теория и магии.

- Добре, ще те събудя щом усетя, че умората ме натежава. - казвайки това той се подпря до гръб, седнал върху едно дърво и се заслуша внимателно. Поемайки въздух той взе типичната си концентрация, чрез която циркулираше маната си и развиваше магическия си басейн от енергия, но този път това щеше да му помогне да седи фокусиран върху обстановката около него и да не заспи ведна. Магическото обучение си имаше и други ползи като тази или поне се надяваше да я изтества. Ако усетеше, че не работи щеше да стане и да се раздвижи малко в лагера, възможно най-тихо така че да не буди съотборниците му или да позволи на някой друг да го чуе. Също така планираше да хвърля едно око на талисманите дали са добре от време на време, тъй като ако тази бариера падне, може да стане доста досадно за него.

В един от моментите на стража, Зертариан изпитваше желание да извади снимката на Юмико от портфейла си и да я погледне за сили в тази тежка вечер, но знаеше, че трябва да е концентриран и не можеше да се разсейва, въпреки това в моментите, в които не бе концентриран и подрян до дървото, мислите му отиваха към нея и вината, че не бе отишъл директно за нея в Токио, а бе търсил онзи меч, за който получи насоки от гадателката.

- Хммм трябва да науча запечатваща магия от висок калибър и да направя един последен експеримент със себе си. -каза той на себе си с много тих глас, след което продължи на ум:

*Ако умра ще трябва да се надявам и моля, че някой друг ще я спаси от тази съдба, докато душата ми се пържи под съда на боговете... Не грешно се фокусирах, трябваше да не обръщам внимание на тази глоба, а да се върна да тренирам...* Тревогите не му даваха особен шанс да бъде уморен, но все пак тялото му си имаше граници.

[Shen Lee]

Зертариан се отдаде на медитация, която му позволи да концентрира вниманието си целите, които преследваше в живота си сега. Наистина не бе трудно човек да изгуби от внимание гората, когато се фокусира върху отделните дървета, около него.

Тази нощ магьосникът за първи път забеляза духовна активност в обкръжението им. В началото бяха само дребни дървесни духове, известни като "Кодама", които с течение на времето придобиха интерес към лагера, наобиколиха бариерата и някои дори се опитаха да минат безуспешно през нея, преди тя да ги отблъсне с парлив ефект. По-късно една лисица прояви необичаен интерес към човешкия лагер за иначе плашливо животно, но отскочи назад, когато се опита да пресече бариерата с муцуната си. Тя се повъртя още малко наоколо, преди да изчезне. Малко след това, в тъмната далечина се появи синкав пламък.

Можеш да напуснеш сигурността на лагера, ако искаш да изследваш източника на синия пламък.

След около четири часа стража, Зертариан бе заместен от Катоу-сан, който изглежда бе добил добра представа за времето през кариерата си на амбулантен търговец. Може би чак сега магьосникът осъзна, че този обикновен човек не притежава способността да "вижда" духовни феномени.


Зертариан отвори очи в ранната сутрин, този път не защото някой го събуди нарочно, а може би заради свистящите звуци, които издаваше дървеният меч на Кусанаги, докато той изпълняваше удари във въздуха. След като забелязаха, че е буден, групата пъргаво се подготви отново за път.

Раната на търговеца като че ли му причиняваше повече болка днес, отколкото вчера. Наистина, чаят на Зертариан можеше да предотврати някои възпаления, но, ако този човек не намереше лекар в скоро време, нещата можеха да станат грозни. За щастие привечер стигнаха до планинското село, което бе целта на пътуването им.

- Благодаря. Това е док... азателството, за Бюрото - Катоу Исуго им подели две дървени дъсчици, които му бяха издадени от Бюрото. - Моля, бъдете внимателни по пътя наобратно.

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се отпусна, бе спокоен, че бариерата му работеше безотказно, наблюдавайки Кодамите които тя държеше навън, той си помисли, че не трябва да се възгордява тъй като те бяха ниско ниво магическа заплаха даже почти безобидно за Екзорсист като него. Наблюдавайки лисицата и как тя прескочи при допира й с бариерата Зертариан си помисли:

* Това не е обиквовено животно, помня легенди който баща ми е разказвал за различни лисици йокай или демони, но тази очевидно е доста слаба и безобидна ако не може да премине моята бариера. Чакай малко какъв е този пламък? Идва от посоката където беше лисицата? Хмм доста интересно, хммм...* - той прекъсна мисълта си и се запъти към огъня опитвайки се да бъде максимално тих и да се промъква по-странично използвайки мрака и хръсталаците за прикритие. Какво бе минало през главата на магьосника? Това имаше много елементарен отговор, ако лисицата не е от високо ниво, той щеше да използва знанията си от Шикигами уроците и шикигами умението си да сключи договор с нея и да я направи свой служител. Стига огъня да идваше от нея както предполагаше, все пак синият огън бе свързан с Йокай в ученията му по магия. Въпреки това той не се приближаваше без подготовка. В случай, че бе нападнат щеше да се локализира йокай или демоничния си нападател и да го върже чрез Baku. Поне се надяваше, чрез елемента на изненадата той пръв да забележи целта си, според него с екзорстичните си умения имаше реален шанс или даже преднина пред мистичното създание което причиняваше тези пламъци. С този план и действие той се придвижваше предпазливо и скришно към целта опитвайке се да види дали правилно бе познал, че този огън идваше от лисицата.

Що се отнася за неговите другари, според него те бяха засега в безопастност под закрилата на бариерата му. Ако се появеше нещо, което да премине през нея или да я унищожи те биха били обречени така или иначе. Що се отнася до бандити или други зли лешояди от човешки, наличието на горските духове Кодама го успокои, зашото сигурно нямаше да ги приближат толкова смело ако имаха опит със зли бандити. Магьосника все пак нямаше намерения да губи дълго време или да оставя без закрилата на бариерата затова се опитваше да е възможно бърз до колкото можеше да е и тих.

*Може би трябваше да събудя някои от тях двамата, но би трябвало да се справя сам с този йокай. Не Трябва Да Се Справя И Да го Подчиня!*

[Shen Lee]

Зертариан се престраши да напусне сигурността на магическата си бариера и измина няколко десетки метра, за да се доближи до синия пламък. Когато го деляха само три-четири метра, той видя че синият пламък се рее във въздуха на височина под човешки ръст, но не изглеждаше да има определен източник - бил той очакваната лисица или нещо друго. Сините му езици не издаваха никакъв звук и не се афектираха от полъха на вятъра.