Демоничният Влак | The Demon Train

[Kanari_Irezumi]

"Добра пасмина сме се събрали" - помисли си Канари. По негова преценка момичето, което се бе опитала да го ритне по-рано, бе най-силно от останалите, но и в най-лоша форма към момента.
Обърна се към нея и рече:
- Няма нищо, ситуацията в този влак е извън контрол и човек никога не знае какво ще завари в следващото помещение. За жалост ритникът ти летеше с огромно скорост и нямаше как иначе да го избегна.
- До колкото разбирам, всички сме съгласни че трябва да напуснем помещението възможно най-скоро, единственият въпрос е дали да продължим към контролния вагон или не. Предлагам те двамата - поглеждайки към демоничното момиче и русолявото момче - да ни поведат, защото единствено те са запознати с обстановката отвън.

Изглежда всички бяха съгласни, защото пребитата група пое, някак твърде възторжено, след русолявото момче.

[Shen Lee]

- Значи казваш, че трябва да се справим с този бос на покрива преди да продължим - отрони Хиитоми, след което удари юмрук в длан. - Така да бъде! Краят ти настъпва днес, г-н Сребърна коса!

- КО-О-О-О-О-ОН! - лисичката й служител се разпали, сякаш щеше да свали "босът" съвсем сама.

- Osu! - викна одобрително Уинри и вдигна юмрук във въздуха.

- Мър-р-р-р-р-р-р.

- Разбирам - каза русото момче. - Тогава аз ще остана тук и ще ви пазя гърба.

* ако искате да продължите по този път, трябва да стигнете до края на вагона и да се изкачите по стълбата към покрива, където се намира сребрококосия *

Code: Select all

Карта на влака:

Локомотив -- вагон -- вагон -- вагон -- вагон с Бос -- вагон с вашите герои -- вагонът зад вас

[Miko Zatsune]

Мико се вслуша в обяснението на Канари. Изказаното от него го караше да изглежда като водач, за разлика от Мико, макар и тя да не споделяше също като него мнението за това, че трябваше да отидат в контрол-базата. Все пак, напред можеше да има още повече потенциални заплахи. Според нейното разбиране, беше по-добре всички да се прицелят в един по-силен противник, от колкото десетки по-слаби. Колкото и поучателна да беше речта на Канари, обаче, Мико смяташе, че той просто се отърва, защото имаше някой ход който му помогна въпреки късметът му да избегне изненадващата й атака. Като при това тя искаше още повече да срита някой по-твърд задник от този на Канари. Дали приливът на тази издръжливост която Мико усещаше, не дойде още от както влезе в този вагон?
След като всички нейни приятели приеха идеята на Мико, тя се ентусиазира още повече и вече беше решила, че "планът й", ако можеше трябва да се осъществи независимо какво.

-Йош! - провикна се Мико по начин, всякаш може би се беше възгордяла и до някъде решителността й замъгляваше нейния разум. След като всички бяха съгласни да следват Мико, русокосото момче каза, че ще стои във вагоните, за да ги пази. Самият той изглеждаше достатъчно обеждаващ в очите на Мико и тя смяташе, че можеше да се справи с няколко малки заплахи по пътя. Мико кимна към Канари за да се увери че и той беше съгласен.

Преди той да има възможността да се изкаже, Мико вдигна юмрук във въздуха, за да обяви точно къде се намираше целта, която имаше предвид.

-КЪМ ПОКРИВА! - точно и ясно се изказа тя, като от ентусиазмът й, очите й станаха под формата на стрелки сочещи една към друга, а устните й се извиха под формата на w (>w<). По ясно изказаната й реч личеше, че знаеше със сигурност къде се намираше мъжът със сребристата коса, както и че за нея не би представлявало проблем да се качи на покрива на влакът. Дали при другите беше така или не, те все пак да я последват натам, като групичката потегли към следващият вагон, и след това на покрива, макар и да не знаеха през какви трудности бе преминала тя, за нея да се изправи срещу някой по-силен противник, беше просто още една преграда, през която усещаше, че би могла да премине като полъх от вятър, особено след като не беше тя единствената, която щеше да се бори този път.

[Shen Lee]

Компанията на Мико се отправи смело към предизвикателството. Дребното момиче се изкачи първа по стълбата, като истински лидер. Последва я Канари, след което се изкачиха Хиитоми и Уинри, както и Таро, закачен за господарката си. И така, рамо до рамо Затсуне и Ирезуми видяха мъж със сребърна коса, на среден ръст, който се бе излегнал по средата на покрива и притворил очи, сякаш спеше. Когато заплашителната група от тинейджъри обаче го наближиха, той вдигна клепачи и като ги изгледа небрежно, изпита с досада:

- Какъв ви е проблема, малки отрепки?

За изненада на Канари, този мъж не просто лежеше на покрива на влак в движение, но и използваше нещо наподобяващо гигантски сатър като възглавница под главата си.

[Miko Zatsune]

Моментът на храброст от страна на Мико и компания бе прекъснат от небрежното поведение на непознатият, който все още си лежеше върху огромния сатър, както го бе видяла Мико преди да се размине с него. След тежката й битка с кукловодът, той предупреди Мико, че този човек със сребристата коса изглеждаше проблемен, и преди малко, Мико бе предпочела да избегне схватка с него, но този път, тя беше уверена, че можеше да се справи, с подкреплението на нейна страна, тя поне имаше сигурността, че дори и да се обърка нещо, можеше да се предпази.

-Пст. - подшушна Мико групичката около себе си, като тя стоеше мирно, и кривна устата си все едно нацупено, за да не се издава, че им говори. - Някой може ли да го обезвреди, преди да се опита да отвърне?

"Да отвърне?" Сигурно щяха да си помислят, на кое? На въпросът който той отпрати към тях ли? Не съвсем. Почти веднага след изказаното от него, Мико изгледа към него с презиращ поглед.

-Единственият проблем тук.... - преди да довърши речта си, Мико се затича към заплахата, което в този момент би трябвало да даде отговорът на нейната компания. Типично за нея, тя беше онази, която се показа първа преди останалите, и тази, която отправя предизвикателства, и се впуска първа в схватка. Но този път, тя не смяташе да нападне безразборно, както когато се би срещу кукловодът. Мико обаче трябваше да реагира бързо, и за това тя се спусна към него с възможно най-голяма скорост, като при нея, тя щеше да вкара по-скоро сила и рефлекс, за да изпълни ход, с който се надявше да го изненада.

-ТОВА СИ ТИ!!! - довърши бойната си фраза дребнавото момиче, докато се готвеше за въртеливо движение. Тя изпъна кракът си, ритайки към посоката, на която той държеше мечът си, като всъщност се целеше право към рамото му. Мико използва момента на изненада макар и внезапна, при което тя съсредоточи цялата си сила в този ритник, като този път сякаш бе убедена, че типажът със сребриста коса няма да я избегне по подобен начин, по който момчето с татусите по-рано. Причината за това беше, че на него не му се занимаваше с неприятности и едва ли му беше до схватка. За разлика от него, Мико бе впрегнала толкова агресия, че можеше да разбие скала с ритникът си. Мико обаче беше наясно, че той щеше да се опита да блокира раундхаус ритникът й, дори той да беше остър като бръснач пронизващ през вятъра.

Как беше убедена в това? Тя осъзнаваше разликата в нивата, независимо, че се впусна безстрашно към, може би собствената си гибел. Но пък тя ясно беше задала команда на съотборниците си преди да извърши този ритник, който бе толкова здрав, сякаш животът й бе заложен на карта, което я убеждаваше още повече, че планът й щеше да успее. В какво се състоеше самия той? Още щом го бе видяла, Мико беше сметнала, че сатъра, върху който се бе облегнал, представляваше проблем. Мико изпълни своя раундхаус леко отгоре и по диагонал задаващ се към него, по такъв начин, че ако той се беше опитал да блокира с лакът, или пък се беше опитал да я хване за кракът което бе другия възможен сценарии, какъвто и да беше развоя, с този ритник, Мико целеше донякъде да го накара да прибегне до контриращо действие, за да може след това с ръката си, тя да хване оръжието му за дръжката и да го издърпа. Беше готова да понесе удар за да постигне своята цел. Както и да рискува животът си, тъй като реално не й оставаше много от него, но поради безстрашното й поведение, Мико по-скоро се стремеше към това да неутрализира непознатият, независимо, че все още лежеше и на пръв поглед не той беше с предимство докато тя се втурваше към него, за да направи своя колосален раундхаус ритник, докато демонът й все още беше наяве. Дори за миг, Мико не съжаляваше, че прекъсваше "почивката му". Тя дори би се зарадвала, ако собственоръчно бе успяла да го изхвърли от влакът, което още повече подсилваше адреналинът в себе си.

Зар за атака:
1d20+7

[Kanari_Irezumi]

-Пст - Йо - поздрави Канари, вдигайки показалец и среден пръст в знак на приятелство - Единственият проблем - Идваме - тук - със - ТОВА СИ ТИ!!! - мир.

Докато изричаше това в унисон с момичето, Канари постави другата ръка на голите си гърди в знак на полу-искрена, полу-саркастична радост от срещата с непознатия.
"Глупаво момиче. Би трябвало да знае, че атакува боец... а е на един удар от смъртта. Малко са бойците без силна контраатака."
Сенките се изстреляха сякаш изпод собственото му тяло, насочвайки се към Зъбатия. Макар да се движеха като вълни по покрива на влака те щяха да последват целта си през всякаква материя включително и през въздуха. Канари очакваше боецът да скочи избягвайки удара на Мико. За добро или зло това щеше да го приближи към тях благодарение на движещия се влак в негова посока. Вероятно боецът щеше да изрита момичето в лицето. Ударът му щеше да е подсилен от инерцията на влака. Единствената надежда за Мико бе парализиращата сянка да удари боеца миг преди евентуалния им сблъсък. Това би отслабило силата му значително, защото голяма част от нея щеше да бъде генерирана от стягането на мускулите миг преди физическия контакт, което нямаше да е възможно ако е парализиран
.

Някои от сенките заобиколиха момичето, други минаха под нея без да ѝ обърнат внимание.
- Каним се да избием всички терористи - подвикна Канари на Зъбатия - Ако не смяташ да ни пречиш, няма да имаме проблем с теб.




Зар за успех (Shadow Constriction):1d20+8

[Shen Lee]

Изпълнявайки атаката си, Мико внезапно бе покосена от нещо, което осъзна. Точно както по-рано, когато се изправи срещу русокосото момче, силата й бе източена. Кога точно се върна този симптом? Нима беше точно в този момент, или по-рано, но него бе усетила заради бойната умора, която вече бе насъбрала?

Шокът й бе толкова голям, че ритникът й замръзна в движение. Би била отворена напълно за атака, ако новият й съюзник не бе направил някаква черна магия, с която сякаш парализира противника им. Или поне така си помислиха.

В първия момент среброкосият гледаше групата с изненада, свъси вежди, когато момичето го нападна, и се изненада дори повече, когато тъмнокосия удължи сянка, която го заобиколи и стегна тялото му. Постепенно вълна от гняв взе превес над всички останали емоции.

- Гах, всички ли тук са пълни олигофрени?!

Мъжът стегна мускули и за удивление на Ирезуми, неговото обвързване бе разбито, като завеса раздрана от звяр. Противникът им се надигна със заплашителна аура, и фиксира Ирезуми с поглед. В следващия момент някаква невидима маса се заби в стомаха на момчето и го тласна с такава сила, че тялото му отлетя назад, повличайки със себе си момичетата зад него. Докато мъжът сваляше крака си от въздуха, стана ясно че той просто бе използвал крака си, но скоростта бе толкова висока, че Ирезуми не бе успял да забележи източника на атаката.

Среброкосият се обърна към Мико, преди да й даде шанс да се съвземе. Но нима тя можеше да направи нещо в сегашното си състояние? Мъжът я стисна за врата и я вдигна във въздуха.

- Малък гоблин - изцеди той през зъби. - Толкова силно ли искаш да умреш?

Мико не можеше да си поеме дъх от захвата му. Но през тялото й мина внезапна тръпка - нейната сила внезапно започна да се възвръща, въпреки безпомощното състояние, в което се намираше. Какво се случваше с нея?

Зар за освобождаване: 1d20

Зар за успешна атака(ритник):1d20

Зар за щета(ритник): 1d12

Зар за щета (гърлен захват):
1d8



Канари Ирезуми:
-44 жизнени точки

Мико:
-7 жизнени точки

[Miko Zatsune]

За момент Мико си бе помислила че със сигурност щеше да го срита. Но нещо й попречи. Дали това не се дължеше на фактът, че противника бе по-силен от нея, или имаше нещо друго гнило около атмосферата? Каквото и да беше източникът на тази преграда, то беше в масата около въздуха на покрива, понеже когато бе във вагонът, Мико се чувстваше по-силна, от колкото докато нападна непознатия, който в началото бе изненадан, но след нивото на сила който показа стана ясно, че това бе просто фасада.

Нещата не отиваха на добре. След като изкоментираха снизходителното си мнение към отбора на Мико, среброкосия успя не само да я залови за гърлото, той демонстрира такава бързина че с ритник, той успя да избута новия й съотборник, при което той отлитна назад по такъв начин, че събори и приятелите й, но Мико се беше фокусирала върху разгара на момента и това почти не успя да я впечатли, макар че тя усети още с припускането си към него, този тип беше силен. Малко са онези които са могли да се преборят с Мико в ръкопашна схватка, със сигурност, той имаше повече опит от нея на бойния терен. Мико можеше да усети тези неща само при директна схватка, въпросът беше, как щеше да му отвърне?

Докато беше в захватът му, изведнъж Мико започна да получава сила отново. На какво се дължеше това? Дали приятелите й отново й даваха повече сила? Или причината за този прилив на енергия беше друг? Възможно ли е, когато Мико направи контакт с него, това да е причината силата й да започне да се завръща? Самата Мико не можеше да си отговори в момента на този въпрос. Но знаеше едно. Това чувство й харесваше! За да надмине някой като него, самата тя трябваше да бъде силна и може би се нуждаеше точно от такава "застраховка". А и начинът по който той я подценяваше, никак не й харесваше, което караше кръвта й да закипи и наистина изпитваше желание да му откачи главата от раменете.

Макар и да й беше трудно да си поеме дъх, Мико стисна зъби и стегна мускулите на вратът си, правейки го така, че да му бъде по-трудно да я удуши. След това, Мико наклони съвсем леко главата си надолу, без да мърда вратът си напред, и го изгледа със страховит поглед и направи нещо, което би изненадало другите, но тя беше свикнала да се отнася по такъв начин с онези, които се опитат да я наговорят и надиграят.

-ЗАМЪЛЧИ, СЛУЗЕСТО КОПЕЛЕ! - веднага след вулгарната си нападка, Мико щеше да подготви и физическа такава.

Мико стисна юмрук с дясната с двете си ръце, толкова здраво, че вените й изпъкнаха. Но нямаше да нападне с двете едновременно. Тя щеше да свие юмрук с дясната си ръка и да извие ръката си леко назад в бойна готовност, но не до толкова извито и толкова внезапно, за да издаде, че ще удря. Първо щеше да се нагласи за да може чрез своето бойно умение, да впрегне не само груба сила, но и прецизност. Като самия удар щеше да дойде изневиделица, щом тя спусне дясната си ръка, насочена право към челюстта на грубиянът. Благодарение на рефлексите й, също както и на опитът й в бойните изкуства, Мико щеше да се погрижи десния удар от адското й комбо (Devils Combo I) да се спусне към него с голяма ловкост, мощ, и точност. Не беше просто един груб юмрук, Мико целенасочено се опита да го изненада с толкова здрав юмрук, че при точно попадение можеше да го контузи. Целта всъщност беше да го накара да я пусне на земята. След това тя щеше да потготви и останалата част от своята комбо-атака.Макар и разрушителния й удар, Мико се готвеше да изпълни още поредица от атаки към опонента!

Зар за атака (Devil's Combo I):
1d20

[Kanari_Irezumi]

Канари въздъхна. Можеше да се чупи оттам,, но гламавото момиче някак му харесваше - непримиримо в своята глупост дори пред очите на смъртта. Да го спаси - не можеше. Очевидно този тип бе много по-силен от някакви си ученици. Каквото и да направеше, зъбатия винаги можеше да пречупи гърлото на Мико по-бързо от него.
- Добре, добре - рече Канари на зъбатия - Добре! Печелиш, обещаваме, че няма да те притесняваме повече - кимна към Мико - глупавото момиче ни каза, че тук има много силен терорист, но очевидно ти не си такъв... ъъъ... терорист имам предвид, не си терорист, иначе щяхме да сме мъртви досега.

Канари зачака отговора на зъбатия с надеждата, че ще освободи Мико.

В противен случай Канари бе готов да се блинкне и да се опита да издърпа момичето, въпреки, че не бе много вероятно да успее.

[Shen Lee]

Докато Канари се обясняваше, Мико замахна към челюстта на непознатия, с вик - или по-скоро хрип, "ЗАМЪЛЧИ, СЛУЗЕСТО КОПЕЛЕ!" (не съвсем ясно дали бяха насочени към пленителя й или Канари), които се процедиха с хрипове през гърлото й. Мъжът слушаше Канари, но успя да блокира юмрука й с ръка в последния момент.

- Значи тя ме е помислила за терорист - каза среброкосият с неприятна усмивка. - Това е просто смешно.

Мъжът отпусна ръка, позволявайки на Мико да се срути на покрива.

- Тези така-наречени терористи досадиха и на мен. Човек просто не може да си почине дори на такова луксозно влакче.

- Значи се изживявате като герои, които ще спасят деня, така ли? - мъжът ги изгледа един по един с интереса на страничен наблюдател. Канари. Хиитоми, която се бе изправила на крака, и му отвърна с недоверие в собствения си поглед. Уинри, която все още още беше долу в безпомощна поза. Мико. - Само внимавайте да не влошите нещата.

Докато Мико стоеше в сянката на мускулестия мъж, тя забеляза нещо, което й бе убягнало, докато действаше под прилива на адреналин. Дрехите на мъжа бяха окрасени от тъмни петна. Някой друг можеше да се усъмни, но обонянието на демон човекоядец не грешеше. Тъмните дрехи на този мъж бяха опетнени от засъхнала кръв. Много кръв. Кръв на различни хора.

[Miko Zatsune]

Човекът със сребристата коса изглеждаше по-страховит от момчето с татуйровките което Мико срещна във вагона и успя да накара да бъде потърпевш в схватката на която той стана свидетел. Момичето разбра това едва щом влезе в битка с него. За негово добро щеше да бъде на този етап да не се намесва. Макар и Мико да не беше на напълно на себе си, тя все още зачиташе своите приятели. Колкото до нея самата, тя считаше че беше по-добре да бъде тази която да отнесе ударът за другите. За пръв път се случваше някой да я игнорира по време на битка и да спира юмруците й с такава лекота, дори момчето с куклите не беше толкова силен колкото този тип, който заплаши с поглед, че ще нападне отборът на Мико, а тя трябваше да привлече вниманието му по някакъв начин за да не се стигне до там.

-Ч-чакай малко! - като че ли осъзнала че беше направила грешка се изказа тя през кратки въздишки. Мико беше на колене и се беше подпряла с дланите на двете си ръце на метала докато погледна нагоре към човекът със сребристата коса. Докато го анализираше с поглед, тя не пропусна да забележи че по дрехите му имаше петна от кръв. Мико понечи да се изправи, първо с единия крак, после отново след няколко въздишка и с двата крака. Преговарянето с него би било безсмислено ако тя лежеше на пода, а и може би щеше да му бъде по-лесно да я чуе. Незнайно защо той си беше помислил, че Мико е дошла с идеята, че той е терорист:

-Това, което те мислят няма нищо общо с това което аз мисля! Не те смятам за терорист. Просто сметнах, че си заплаха за нас.

Разбира се, надали тези думи щяха да го накарат да премисли за злокобните си намерения, но Мико беше сигурна в себе си и макар и тялото й да бе настръхнало след като видя изцапаната течност по него, тя имаше вид на някой, който не би могъл да го излъже защото го бе страх. Кой ли знае кого е убил преди да се качат на покрива. Макар и той да беше прав. Никой не можеше да го съди за това какъв е и Мико му съчувстваше откъм това напълно.

Въпреки това, той едва ли не твърдеше, че не искаше да има нищо общо със случващото се във влака. Нещо за което Мико се съмняваше дали беше точно така. Още когато кукловодът я предупреди за него, Мико беше на шрек и беше сигурна, че той ще се опита да нападне нея и приятелите й когато най-малко очакваха. Именно за това тя организира този план да го нападнат, който в момента Мико разбра че не се получаваше добре с текущия им опит, а той със сигурност бе видял повече от тях, колкото и да се правеше на невинен, което дразнеше демоничното момиче. Погледът й се измени и тя го изгледа лошо, сякаш беше дете което се разправяше с някой по-горям грубиянин в училище:

-Но щом казваш че не си убиец, тогава какви са тези червени петна по дрехите ти? - тя направи пауза в която погледна към оръжието му, и после обратно извърна поглед към него:

-Съмнявам се, че си се оцапал с плодов цвят докато си рязал дини в кухнята с този огромен сатър! Но ако все пак ще го използваш върху някой, НАПАДНИ МЕН С ВСИЧКО КОЕТО ИМАШ И ПОЩАДИ ДРУГАРИТЕ МИ!

Мико се надяваше той да приеме нейната молба. Тя щеше да разпери ръце настрани, което щеше да я направи напълно открита за атака. Някак си на този етап, Мико беше приела, че можеше да умре. Макар и да можеше да продължи да се бори за оцеляването си, в момента тя по-скоро разчиташе на волята си за да го разубеди от това да нападне другарите й, които той бе изгледал с примерен поглед, като че ли щеше да нападне всеки момент. Мико се изправи срещу него, може би силната й воля и честност макар и лошия вид в който беше в момента, щеше да му повлияе.

[Shen Lee]

Мъжът със сребриста коса изгледа Мико преценително, с безгрижие, което изглеждаше като подигравка, на фона на нейната решителност.

- Това е просто последица от лекомислието на същите така наречени терористи. Малката им кавга може да не ме засяга, но не приемам лекомислено нарушаване на личното ми пространство.

Мъжът фокусира Мико с поглед, като че ли да подчертае последните си думи.

- Ако зависеше от мен, нямаше дори да вадя меча си от калъфа на това кратко пътуване. Още повече да го използвам.

[Kanari_Irezumi]

Макар и да е трудно човек да хареса някой, който току що го е пребил, Канари определено... го.. харесваше. Зъбатия бе човек, който можеше да ги избие за секунда, въпреки това след като разбра, че са го нападнили заради терористите, изглежда, напълно изгуби интерес.
- Наистина, съжалявам, че те обезпокоихме. - поде Канари - И благодаря за разбирането. Ако можем да сторим каквото и да било за да ти се отплатим... - не че някой като него се нуждаеше от такова нещо - помисли си Канари.
- Впрочем, ако не е твърде нахално да те попитаме... каква смяташ, че е целта на терористите? Може би... не би имало значение дали ще ги спрем или не? Щом влакът пристигне те просто ще бъдат надвити от академията?
Изричайки това, Канари се приближи към Мико. Ако зъбатия му позволеше той щеше да я издърпа назад, за да не извърши някоя друга глупост.

[Shen Lee]

- Сякаш мога да знам целта им - мъжът сви рамене. - Трудно е да се каже, че имахме възможност да си побърборим, преди да ме накарат да ги изколя - все пак той скръсти ръце и се замисли. - Но си прав за това, че имат ограничено време, а не изглежда, че смятат да спрат хода на влака. Може би локомотивът има силна защита, която не могат да пробият. Или бойната им сила е намаляла значително след хората, които изгубиха в моя вагон, и действията им са парализирани от нерешителност.

- Колкото до това как можете да ми се отплатите - среброкосият изгледа младата банда скептично. - Ще съм доволен, ако този влак стигне дестинацията си без проблеми. Предпочитам да не прекосявам оставащото разстояние до Киото пеш.

[Miko Zatsune]

Интересена персона беше мъжът с острите като на акула зъби. Наистина изпитваше досада да бъде на този влак, като че ли бе тук против собствената му воля.

-Виждам - въздъхна Мико при мисълта че не беше нужно да рискува животът си и след като той нямаше намерения да убива никой в момента, или поне го правеше да изглежда така. Тя повдигна едната си вежда сякаш опитвайки се наистина да прецени какво е наумил той, и прибра ръцете си.

-Съжалявам за нахалството. - извини му се момичето в традиционен японски стил, покланяйки се насреща му. Може би преценката й че той беше хладнокръвен убиец все пак беше погрешна и той не избиваше без причина, или без да бъде провокиран от някого.

Макар че Мико не беше сигурна дали той не блъфираше. Но ако се беше опитала да прочете през редовете, можеше да си навлече проблеми. На нея не й хареса как той се подигра с нейната решителност и се почувства глупаво за момент. Отвътре й идваше да изкрещи, но засега се смири със положението. Този човек беше далеч извън тяхната лига и Мико имаше чувството че отборът й не разполагаше с нужните сили за да се изправят срещу него. Уинри и останалите бяха замръзнали само при контакт със заплашителния му поглед. Той също бе спрял атаката на Мико с лекота. Ако беше продължила битката й срещу него, щеше да изглежда като че ли момичето си блъскаше главата в стена която не може да разбие. Определено й трябваше тренинг и някой да я напътства за да стане по-силна и да може да защитава близките си, а и самата себе си.

След като Канари повдигна въпросът за това каква е целта на терористите, което бе интересна тема за самата Мико, среброкосият каза, че ги бил избил всичките.

*Ясно...Значи всички бандити във вагонът са мъртви.* - загатна на ум момичето, като може би вече знаеше какво да очаква ако се върнат обратно във вагонът, след като самата тя беше свидетел на доста кървави сцени и си представяше, че този тип би ги направил на човешки останки без поколебание. Поне нямаше да се надява на нея и приятелите й да срещнат още проблеми. Услуга за услуга,както казваха.

Колкото до опитът на Канари да я придърпа, тя реши да не окаже съпротивление. Самата Мико изглеждаше като разбита и не можеше да помръдне дори и да и се искаше. Преживя доста през този ден и донякъде това бе накарало издръжливостта й да отпадне, малко спане би й се отразило добре. Всъщност ако Канари не я беше хванал, тя можеше да се строполи обратно, самия той можеше да усети че Мико щеше да го използва като упора за да се облегне на него.

[Kanari_Irezumi]

Канари също благодари на Зъбатия за разбирането и издърпа мико напред към контролния вагон на влака. "Достатъчно време изгубихме тук!"

[Shen Lee]

Канари понечи да дръпне Мико, но той получи повече от поисканото. Мико отпусна цялата си тежест в ръцете му, и всъщност слабата физика на Канари едва успя да запази равновесие при тази внезапна промяна на баланс.

- Човече, тя май наистина е минала през много, когато я изгубихме от поглед - каза червенокосото момиче иззад Канари, гледайки към заспалата Мико в ръцете му. - Само не смей да опитваш нищо перверзно - гласът й стана внезапно остър при последното й изречение. Тя бе възстановила излъчването си от по-рано, което Канари обикновено не свързваше с момичета. - Сега е време да й покажем, че не сме само бреме за нея.

Въпреки всичките си натъртвания, Хиитоми направи смела крачка напред, с лява ръка уловила жезъла й енергично. За разлика от нея Уинри бе уловила своя с две ръце, придържайки го до гърдите си, но изражението й бе скрито от периферията на голямата й шапка, когато тя отмина Канари, с Таро на рамото й.

*Пи-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и!*

Странен звук привлече вниманието на Канари и той забеляза дребната лисичка, която служеше на Хиитоми, да... ръмжи в негова посока от земята. Шикигамито сякаш се опитваше да му предаде "само да си посмял да подвиеш опашка сега".

Следва продължение