Плаващото казино "Ебису"

Място за всички предприятия и занаяти в "сивата" страна за закона, като Хост и Хостес клубове, магазини, ресторанти, бордеи и казина.

Image

Moderators: Shen Lee, Game Masters

Post Reply
User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 427
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

След като за пореден път зави зад някаква сграда и не откри нито стареца, нито каквато и да е следа от него, Мико най-накрая започна да усеща как гневът ѝ се изпарява. Или поне част от него. На негово място постепенно идваше умората. Тя забави крачка. Какво изобщо правеше? От няколко часа се намираше в някакво гигантско казино насред морето, беше изпила повече алкохол отколкото през целия си живот, беше спечелила цяло състояние на зарове, подпалила беше човек, който вероятно беше опасен престъпник, а сега обикаляше улиците в търсене на старец, когото дори не познаваше. Колкото повече мислеше за това, толкова по-нелепо звучеше. Може би беше време просто да се прибере. Или поне да намери място, където да преспи и да се занимава с всичко това на сутринта. Именно тогава се блъсна в нещо твърдо като каменна стена.
- Уф... - Мико залитна назад и едва успя да запази равновесие. За момент беше убедена, че се е ударила в стълб или част от някоя сграда. После вдигна поглед. И осъзна, че "стълбът" носеше слънчеви очила. Белокосото момиче замръзна за миг. Инстинктите ѝ веднага започнаха да крещят, че този човек не е случаен минувач. Особено след начина, по който се беше заковал точно на пътя ѝ. Лявата ѝ ръка неусетно се приближи към джоба, в който лежеше талисманът, но не влезе вътре.
- Кой сте вие? - попита тя предпазливо. Погледът ѝ бързо обходи улицата зад него, търсейки възможни изходи.
- Вижте... нямам лоши намерения. Просто исках да се прибера вкъщи.
Въпреки думите си тя не сваляше гарда. Нещо ѝ подсказваше, че хора като този не се появяват случайно. И ако се окажеше, че е поредният човек, изпратен да я спре тази вечер, Мико вече беше решила, че следващия път няма да чака някой друг да се погрижи за останалото.

Image
Image
User avatar
Shen Lee
Game Master
Game Master
Posts: 1321
Joined: 02 Sep 2014 12:31
HP:
EN:

- Опасявам се, че няма да се приберете вкъщи.

"Мъжът-стълб" произнесе тези страшни думи най-бестрастно.

- Всъщност, ще се наложи да спите с рибите.

Гигантът разчупи кокалчетата на пръстите си и направи стъпка към Мико... или по-точно встъпление към атака с десния си юмрук.

Image
Going beyond the horizon with a great speed
This is not the limit ~

User avatar
Miko Zatsune
Member
Member
Posts: 427
Joined: 21 Sep 2014 16:06
Character Name: Мико Затсуне
HP: 31/205
EN: 90/105
MP: 35/40

Мико не чакаше да види самия удар. Нещо в начина, по който огромният мъж направи крачка напред, беше достатъчно. След сблъсъка преди малко тя вече знаеше колко чудовищна сила се крие зад това тяло. Ако този юмрук я улучеше, резултатът вероятно нямаше да е приятен. Инстинктът ѝ най-накрая надделя над раздразнението, алкохола и гордостта. Тя рязко щеше да назад. Не към битка, не към контраатака, а по-скоро към оцеляване. Пръстите ѝ потънаха в джоба и намериха талисмана почти мигновено. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите, докато го изтръгваше навън. Проклетото парче хартия беше причина за половината проблеми тази вечер. Сега щеше да покаже дали поне струваше нещо.
- По дяволите... - измърмори тя през зъби.
Без повече колебание, Мико побърза да разкъса талисмана. В същия момент тя щеше да продължи да се движи назад, отказвайки да остане на едно място срещу противник като този. Лявото ѝ рамо щеше леко да се завърти, тежестта ѝ се премести към задния крак, а свободната ѝ ръка остана ниско и готова. Не защото вярваше, че може да надвие подобно чудовище в честен бой. Но защото вече беше научила един урок тази вечер. Дори когато разчиташ на чужд план, винаги трябва да имаш собствен. Ако талисманът се окажеше безполезен...Ако старецът я беше излъгал за пореден път... Тогава Мико щеше да посрещне следващото движение на гиганта подготвена, доколкото беше възможно. И този път нямаше да позволи да я хванат напълно неподготвена. Докато ефектът на талисмана се разгръщаше, тя инстинктивно подготви Cheap Shot, готова да използва всяко отваряне в атаката на гиганта, ако той продължеше напред, прицелвайки се директно към слабините му, нападайки по подмолен начин, както бе обучна да се бие от наследникът й напоследък.
Image
Post Reply

Return to “Кварталът на Червените фенери”