Плаващото казино "Ебису"

[Miko Zatsune]

3d6

[Miko Zatsune]

Когато дойде редът на Мико, масата вече носеше странно напрежение - не бурно, а по-скоро тежко, като въздух пред буря. Погледите се плъзгаха между заровете и Минато, който сякаш вече не беше напълно част от играта, а просто… заседнал в нея. Мико поемаше купата без бързане. Пръстите ѝ я обгръщаха стабилно, без предишната разсеяност. Разклащаше я веднъж, тихо, почти символично, и пускаше заровете.

Две единици. И шестица.

Тя задържаше погледа си върху резултата за миг. Нямаше тройка чифт или 4-5-6 като Хошико, но беше повече от достатъчно. Мико не посегна към заровете отново. Просто ги остави там. Решението идваше без колебание, без нужда от втори опит. Погледът ѝ за кратко се вдигаше към Минато, после се връщаше към масата. В очите ѝ нямаше триумф. Имаше разбиране. Той беше приключил още преди да хвърли. Тя бавно избутваше купата настрани и се облегна назад, сякаш резултатът не изискваше повече внимание. Ъгълът на устните ѝ леко се повдигаше не от радост, а от онова тихо удовлетворение, когато нещата просто се подреждат. Нямаше нужда да рискува. Нямаше нужда да доказва нищо, независимо, че беше предпоследната врътка преди края на играта. Мико оставана неподвижна за момент, а и грата сама идваше при нея.

[Shen Lee]

Code: Select all

Нови залози (Рунд FINAL):
Дома: ₡40
Джанг: ₡80
Курахаши: ₡80
Мико: ₡???
Кавашима: ₡20
Хошико:  ₡80
Минато: ₡Дилър

Последният рунд на играта. Вероятно последният рунд за повечето от играчите тази вечер. Почти всички натиснаха Минато до дупка, като че зверове, които заобикаляха плячка, която едва се държи на краката си. Миналият рунд показа, че това вероятно бе правилното решение, тъй като Минато се бе поддал на напрежението още миналия рунд и не посмя да рискува.

- Дома-сан...

- Мълчи, зелен. Един ден ще разбереш, че тези игри са нещо повече надпревара за кредити.

Огромният мъж скастри Хошико най-безцеремонно. Но вероятно не бе изненадващо, че човек като Минато не оценяваше "жеста" му.

- Един ден ще ти дам да си го получиш, Дома! - Минато каза тези думи злостно през зъби, но не си позволи да повишава тон. Тежестта на ситуацията успя да надвие егото му.

[Miko Zatsune]

Последният рунд тежеше във въздуха по различен начин. Не беше като предишните - нямаше хаос, нямаше смях. Само напрежение, опънато между хората около масата като тънка нишка, готова да се скъса. Мико стоеше неподвижно за миг, наблюдавайки сцената. Минато - притиснат, изцеден, но още на крака. Дома - спокоен по свой груб начин. Хошико — студен, както винаги. Всеки беше стигнал до края по различен път. Тя бавно посегна към жетоните си. Този път нямаше колебание. Нямаше и прибързаност. Пръстите ѝ отделяха осемдесет кредита и ги задържаха за кратко, сякаш претегляше не стойността им, а момента. После ги избутваше напред по масата - плавно, уверено, с тихо стържене на жетони върху дървото. Не казваше нищо. Не беше нужно. Празната ѝ халба още стоеше до лакътя ѝ, забравена, но този път тя дори не я докосваше. Погледът ѝ беше напълно ясен - по-ясен, отколкото в който и да било момент тази вечер. Това беше краят. И този път Мико не чакаше играта да дойде при нея. Тя влизаше в нея с 80 кредита.

[Shen Lee]

Минато: 3d63d6

3d6

Дома: 3d6

Джанг: 3d63d63d6

Курахаши: 3d63d63d6

Мико: ???

Кавашима:3d63d6

Хошико: 3d63d63d6

[Miko Zatsune]

3d6


3d6

3d6

[Miko Zatsune]

Мико поемаше купата за последен път тази вечер, без излишни движения. Шумът около масата беше притихнал — не защото нямаше напрежение, а защото всичко вече се беше събрало в този момент. Първото хвърляне - чифт, но слаб. Второто - не по-добро. Тя не реагираше. Само поемаше въздух бавно, сякаш това също беше част от ритуала. Пръстите ѝ отново обгръщаха купата. Последен шанс. Заровете се удряха в рогозката.

Шестица. Двойка. Още една шестица.

Мико застина за миг. После погледът ѝ бавно се вдигаше. Не беше съвършено и дори не по-добро от първото й хвърляне. Но когато очите ѝ се плъзгаха към резултата на Минато - разликата беше достатъчна. Малка, почти жестока в своята прецизност… но достатъчна. Тя не избухваше. Не се усмихваше широко. Само леко накланяше глава, сякаш признаваше края на нещо, което отдавна беше започнало да се разпада. Минато беше стигнал дотук със зъби и нокти… но това не беше достатъчно тази вечер. Мико остави купата на масата внимателно и се облягаше назад. Раменете ѝ най-накрая се отпускаха напълно. Беше приключила. Погледът ѝ се плъзгаше по масата и за кратко спря върху Джанг. Този път не беше случаен поглед. Имаше намерение в него. Тя повдигна леко ръка и с едва доловим жест му даваше знак - не натрапчив, не предизвикателен. Просто покана.

- Ex… — промълви тя, достатъчно силно, за да я чуе: -Ще останеш ли за по едно след това?

Гласът ѝ беше по-тих от преди, по-равен. Алкохолът още беше там, но вече не водеше. Само присъстваше. Мико отпусна ръката си обратно до масата и за миг поглеждаше към празната си халба. Този път… може би щеше да си поръча още една.