Мико постави своя залог... цели 20 кредита!!! Това привлече моментално погледа на Курахаши. Досега лицето й излъчваше или отегчение или раздразнение, но внезапно нещо в него се промени, сякаш тя се фокусира малко и... левият ъгъл на устата й се повдигна в лека усмивка? Беше трудно да се каже на тази приглушена светлина.
Разбира се, на Мико едва ли й беше смешно. Когато момичето с дългата черна коса вдигна заровете и ги пусна в купичката, Затсуне може би се надяваше, че тя ще изпусне заровете извън купичката... или ще се случи някакво друго чудо. Защото до момента на тази "маса" не беше имало нито един случай, в който дилър не бе успял да завърши хвърлянето си с валидна комбинация. И в интерес на истината, повечето от тези валидни комбинации бяха "убийци". Като елитен отряд, който Даймио изпращаше за да смаже селско въстание.
Всъщност, ако Мико имаше дори минимална представа за феодалното минало на Япония, вероятно точно това щеше да бъде впечатлението, което тя щеше да получи за динамиката на масата в момента. Особено Курахаши и начинът, по който тя гледаше към някои хора на масата... включително Мико.
НО!
Може би това беше пробива, от който Мико се нуждаеше, за да оцелее на тази маса. Тя играеше срещу хора с късмета на дявола, с благословията на боговете и дори благородници, които гледат отвисоко онези, които смятат че са под тях.
И ДА! Курахаши хвърли нов тежък резултат.
Чифт и шестица. Това бе същата комбинация, с която тя завърши миналия ход. И този път тя го постигна моментално. Без нужда от повторения. Нима наистина и късметът бе нещо, което се даваше на определени хора в света, докато други са напълно лишени от него?
Единственият начин Мико да бие този резултат беше с тройка еднакви зарове... или 4-5-6. Днес тя не бе хвърлила нито един зар близък до това чудо, от което се нуждаеше за да не падне до 50 кредита...
Половината от онова, с което бе дошла.
Но Курахаши доближи до ръката си. Защо го правеше? Какво се случваше тук? Не й ли беше достатъчно? Нима не беше доволна с това да обере поне половината хора на тази маса? Нима нямаше да се задоволи с 20-те кредита на Мико? Като че ли Курахаши искаше да вземе двойно или тройно на тази сума от нея! Нима тя смяташе да смаже селянина с един-единствен удар?
Курахаши хвърли заровете си отново за почуда на всички играчи. 3-5-6. Тя беше на една крачка от това да вземе двойна сума от своите противници. Но в края на крайщата това бе просто празен рездултат.
Дилърът повдигна заровете и хвърли за последен път. Може би Мико сега се молеше просто да преживее този рунд, да не загуби парите си, тъй като в следващ рунд тя лесно би била изкарана от играта...
или дори по-лошо. Но за щастие на Мико, съдбата й се усмихна. Курахаши хвърли 1-5-6. Друг празен резултат. Отново само на една крачка от убийствения 4-5-6, но в края на крайщата - празен резултат. Щраус и Кавашима си отдъхнаха. Джанг просто се усмихна подигравателно. Бунма имаше почти безизразна физиономия - като че ли Курахаши бе хванала интереса му, когато се отказа от лесния изход със своя чифт и 6 и от тогава той бе останал под леко напрежение.
Всъщност сега бе ред на Бунма... и той изненада останалите не по-малко от Курахаши. Също като дилъра всъщност, той започна със силна комбинация - и то каква!
Чифт и шестица. Сега той лесно щеше да удвои 10-те кредита, които бе заложил.
НО! Бунма повдигна отново заровете си и ги хвърли за втори път, отказвайки се от резултата си. Точно като Курахаши. Това доведе до празен резултат. Третото му хвърляне, което последва, също бе празно. Той нямаше нито да загуби, нито да спечели пари този рунд. Тайландецът предаде купичката на Щраус без никакво разочарование, като че ли фокусиран не върху настоящето, а върху нещо което прииждаше... нещо, което тепърва щеше да се материализира.
Какво се случваше тук? Играта бе започнала със стандартен поток, с някои играчи показващи голям късмет, други не толкова, но все пак потокът бе стандартен. Победителите залагаха на добри резултати, за играчите бе достатъчно да изравнят дилъра, за да предадат купичката напред. Но в момента въздухът на тази "маса" бе започнал да се променя. Мико може да нямаше усета на комарджия, но можеше почти да усети усети, на границата на подсъзнанието си, че около нея се завихряше опасност. Сякаш бе излязла в гората през слънчев ден, но внезапно времето се бе сменило. Засега стоманеносивите облаци просто бяха засенчили слънцето и от време на време се завиваше хладен въздушен поток. Гръмотевиците и дъждът не бяха започнали... но всеки можеше да усети накъде вървят нещата в такава ситуация.
Но, какво ако това бе само половината история... Какво, ако задаващата се буря не бе единствения проблем, за който трябваше да се притеснява човека в гората? Разбира се, за Мико, която в момента се опитваше просто да оцелее, да намери убежище преди да започнат пороят и гръмотевиците, това едва ли бе мисъл, която тя можеше да регистрира. Не, тя бе твърде зелена що се отнася до света на комара.
Курахаши(3/3):
3d63d63d6
Бунма(3/3): +0/-0
3d63d63d6
Щраус(1/3): +10CR (1x)
3d6.svg)
