Alter World RPG

Има само един официален вход към "сърцето на Сърцето", както е известен най-изолирания квартал в цялата държава. На пръв поглед, посетителите трябва да си проправят път само през линия чиновници. Но със сигурност те не са единствената защита към пътя на Негово Имперско Величество, нали?

Двамата чиновници на прага на прехода към Вътрешния двор изслушаха смелото твърдение на Зертариан. Един от тях изгледа Зертариан от глава до пети, а Накамура удостои само с един съжалителен поглед.

- Разбирам... Вярно е, че Небесните генерали са го закъсали напоследък. Вие трябва да сте най-младият от... как му беше името.

- Няма значение - прекъсна го другият чиновник. - Ако искат да стигнат до Събора, не трябва да губят повече време.

- Ясно, ясно - първият въздъхна и вдигна рамене, надписвайки името на Зертариан на един предварително подготвен лист за пропускане. - Заповядайте. И моля, кажете някоя добра дума за мен, когато получите титлата си.

Мъжът каза тези думи с иронична усмивка, подавайки хартията на червенокосия младеж.


Веднъж продължили напред, Накамура въздъхна:

- Човече, хваща ме страх от връзките ти. Имам чувството, че можеш да се разминеш дори с убийство.

Зертариан благодари учтиво и пое към сърцето на града с другаря си. Той забеляза съжалителния поглед на чиновника към Накамура и каза след като се отдалечиха значително и изслуша коментара на другаря му:

- Не знаех колко е зле положението между така наречената класова разлика. Мислех, че всичко зависи от талант и труд, но уви Ямагучи може би има право. Но досега не бях смял да се възползвам от тази привилегия, честно да ти кажа от ранно детсво нямах интерес и даже дружах с обикновени хора - в края на крайщата зависи кой си и какво правиш, а не кои са предците ти. Поне за мен. - навлизайки вътре пот беше започнала да избива по челото на младия магьосник. Той изпитваше силно притеснение, щеше да бъде на Събор на Небесни Генерали, но не знаеше имаше ли това право. Все пак това бе шанс да намери някой учител или насока накъде да върви занапред, тъй като бе в доста голям вътрешен конфликт.

Той даде знак на другаря му да забързат темпото за да не закъснеят повече. С влизането в събранието той щеше да се поклони, както подобава и да изчака да му дадат право да говори.