Зала #2

[Zertharian Natsuki]

Виждайки разтопяването на атаката на самолета и това как огъня му го обзе, накара Зертариан да се зарадва, но щастието му беше прекъснато от следващият критичен удар в поразените му ребра. Болката разтресе цялото тяло и той усети как всичко започвана да се стъмнява. Той падна на колене залюлян и със всяка секунда зрението му се размазваше, след което идваше мрака.

- Не, не трябва да падам тук. Отказ... Отк... ОТКАЗВАМ ДА БЪДА ПОБЕДЕН.... ААААААААААААААААААААААААААААААААА - Изрева със последни сили, опитвайки се да се изправи, придържайки се с една ръка върху коляното си. През главата му минаха спомени:

*Смъртта на Мизуки, Обсебването на Юмико, Смъртта на татко...Трябва ми сила, не трябва ми и оръжие, но не мога да постигна нито едно от двете докато продължавам да губя. СТАНИ! СЪВЗЕМИ СЕ! КАК ОЧАКВАШ ДА ОТМЪСТИШ ЗА ТЯХ ДОКАТО СИ ТОЛКОВА ЖАЛЪК.* - Последните думи бяха обиди, които той сам си хвърляше наум за да събере волята да остане в съзнание. Той дигна глава към покрива на залата докато стискаше зъби и се опитваше да се държи на себе си, но мрака вече беше напълно около него. Той виждаше само две бледи светлини пред и зад него.

Зар Воля за оставане в съзнание:

d20

[Shen Lee]

- Сугита Шиндзоу е победител в магическата схватка - обяви квесторът.

- Добра битка - каза ниското момче. Той беше протегнал лява ръка, върху която единият му самолет се приземи като на писта. Погледът му скоро се отмести от падналият на земята Зертариан, търсейки с поглед нещо или някого в публиката. Вероятно не постигна успех, тъй като лицето му помръкна и той обърна гръб на Зертариан, напускайки арената, като че ли победата нямаше смисъл за него.

- Добре ли си? - попита квесторът. - Не им обръщай внимание.

Човекът вероятно говореше за откъслечните дискусии, които се чуваха от публиката. Изглежда не бяха останали очаровани от развръзката.

- Те имаха големи очаквания от теб, но ти нямаш причина да носиш теглото им. Баща ти може да беше Небесен генерал, но ти все още си само хлапе, което тепърва започва своя път.

[Zertharian Natsuki]

Всичко беше стъмнено пред очите на Зертариан, постепенно успя да да върне светлината в очите си, само за види как опонента му си тръгваше от залата с гръб към него.

*Отново... Провал... Трябва да влезна на всяка цена в академията и на науча всичко, само така мога да стана по-силен.*

Гласът на квестора го накара да се обърне, изправяйки се, макар и леко замаян Зертариан каза:

- Имал съм и по - лоши моменти. - магът си пое няколко пъти дълбоко въздух, след което се разкашля.

* Проклета настинка... * - *Cough* *Cough*- помисли си той докато кашляше, което се обърна към квестора уважително:

- Извинете кой изпит е следващият по програма, случиха се някой работи на влака и съм леко неподготвен? Трябва да се явя на всеки изпит тук. Не мога да си позволя да не влезна в академията. Дълго време отбягвах магията и няма друг начин да наваксам, особенно след случилото се в Токио. - той замълча и се загледа надолу в Земята изпитвайки силна болка. Тя не беше просто физическа, а и духовна, примесена с омраза към слабостта му. Заради която всичко се бе случило досега в живота му.

Той сви юмрук с сила докато държеше меча си и го прибра на гърба си, като през цялото време, покритата му ръка с гипс трепереше, а той самият не отлепи поглед от пода. Коментарите от публиката достигнаха ушите му и той не можеше да ги вини. Наистине бе напълно слаб. Академията е единствения шанс да придобие умения, чрез които да стигне до истината за съдбата на Юмико, както и кои са Илюминати. Но повече от всичко изпитваше кръвожадно желание да избие Акацки.

[Shen Lee]

- Не знам, аз съм просто квестор за противопехотния изпит - мъжът отговори с извинителна физиономия. - Но не мисля, че е днес.

- Във всеки случай, единственото място, към което трябва да се запътиш в момента е Болничното крило. Мога да те придружа до там.

Milestone Completed: Anti-Personnel Exam / Defeat (D-rank): 250XP

Code: Select all

RP Check: +202XP
Общо: +472XP.
Предишен опит: 3991, Ниво 9.
Нов опит: 4193, Ниво 9

[Zertharian Natsuki]

Зертариан се съгласи и благодари на квестора.

- Да ако не е проблем, ще съм ви благодарен. - отвърна той.

* Поне имам време до следващият изпит за да върна от магическата си енергия... и да се погрижа за тази проклета настинка и ребрата ми.* - мислеше той докато следваше квестора по пътя към болничното крило, напускайки арената се опита да игнорира всички разочароващи погледи, които падаха върху него. Те го накараха да изпита силна омраза към слабостта си и факта, че е загубил.

*Трябва ми сила и трябва да сътворя перфектното оръжие. Не знам защо бях тръгнал да търся проклетите мечове на мурамаса вместо да използвам душата му за да създам ново, много по - опасно и смъртоносно оръжие, което да ми служи. Само тогава ще мога да превърна поне Япония ако не и целият свят в едно по - безопасно място.* - По целият път към болничното крило Зертариан беше замислен.

*Въпросът е ако влезна в академията къде да се запиша - Армията или Гилдията на Авантюристите. Не ако се проваля на всички изпити, ще трябва директно в армията. Но пък, не мога да реша коя специализация да взема като главна.*

*Хмммм... Нека първо видя според изпитите къде ще завърша.*

[Shen Lee]

Продължение

[Shen Lee]

Противопехотен изпит, битка #3: Томо срещу Хиитоми Момое

- Най-накрая - каза Хиитоми, посрещайки я от другия край на арената. - Чакай, защо си вир-вода?

Това беше интересен въпрос, идващ от момичето, което бе навлякло... кендо броня? Или по-точно средната част на бронята, която обхващаше торса. В дясната си ръка държеше своя жезъл, а на лявото й рамо стоеше дребната й лисица, която гледаше Мико лошо.

- Знаете правилата - каза квесторът. - Позволена е употребата на заклинания, инструменти и магически служители. - Не употребявайте смъртоносна сила срещу противника ви. Магическият детектив не е наемен убиец. Целта му е да обезопаси и залови целта си, не да я ликвидира.

- Хаджиме!

[Miko Zatsune]

"Най-накрая" беше наистина. Томо също очакваше тази битка, дори и може би не толкова колкото Хиитоми, която изглеждаше доста добре екипирана за предстоящия двубой. Хиитоми не само имаше своя дървен стаф и служителя си на свое разположение, но и от части се беше екипирала с кендо броня. Явно очакваше че имаше шанс да влезе във физическа схватка с Томо. Трудното изпитание за Томо щеше да бъде, да се приближи до нея без да заприлича на "пържола-фламбе". Хубавото беше, че Мико беше видяла някои от магиите на приятелката си. Обаче лошата страна беше, не само че Хиитоми също беше информирана за способностите, както и същността на Томо, Томо нямаше информация за това какъв беше капацитетът на Хиитоми и до колко можеше да използва способностите си. Макар и да забеляза дръзката промяна във външния й вид, това не отхвърли Мико извън релси, тя остана концентрирана върху събитието си, срещу своята събеседничка в другия край на арената, вдигайки ръка пред лицето си с полу-свит юмрук, като от върха на ноктите й се стекоха капки вода на пода.

-Не се притеснявай за това. Да кажем, че ходих да си взема душ, но нямах достатъчно време да се изсуша. - отвърна тя на въпроса й по повод мокрия й вид. Макар че квесторът даде начало на изпита, Томо реши да не предприема дръзки движения за да не накара Хиитоми да се разпали срещу нея и да се развихри с някоя от своите широко-обхващащи огнени магии. Може би ако пазеше гардът си засега и беше в отбранителен режим, Томо щеше да спести време и да накара противничката си да изразходи енергията си. Все пак, ако Хиитоми беше изчерпала енергията си, щеше да бъде лесна плячка за Томо, колкото до Томо - тя не разполагаше с цялата си енергия след първия рунд, но може би същото се отнасяше и за Хиитоми. Беше скептична за това дали Уинри беше накарала Хиитоми да се напрегне в първия рунд, все пак Хиитоми изглеждаше доста ведра, а и както спомена тя, Уинри не е имала особен интерес към този изпит, поради което Томо предположи, че другата й приятелка можеше просто да се е предала, без да се бие. Което би усложнило малко битката й срещу по-свежия от нея противник, но без болка нямаше победа. Мико беше в бойна позиция насреща и изчака някаква реакция. Ако ли не, може би все пак тя щеше да се придвижи напред. Но за сега каквото и да се беше задало към нея, Томо щеше да се опита да го отбегне.

[Shen Lee]

- Е, ако просто ще седиш и ще чакаш - Хиитоми се усмихна предизвикателно. - Остави ме да ти покажа нещо интересно.

Момичето с коса боядисана в червено затвори очи и сключи пръстите на ръцете си странна форма. Мико бе видяла нещо подобно от хората в магическото бюро, макар Хиитоми да бе направила различен "печат".

- Nōmaku saraba tatagyateibyaku saraba bokkeibyaku...

[Miko Zatsune]

Ето че Томо отново бе изправена срещу неизвестно заклинание за пореден път. Не беше нищо ново за нея, но беше трудно да разбере какво се опитваше да направи Хиитоми. Зениците на Томо се разшириха всякаш очакваше всичко от другарката си. Която обаче беше права. Томо не можеше да стои и да чака. А и по речта на Хиитоми, инстинктът й подсказа, че може би заклинанието на огненокосото момиче беше прицелващо се, нещо което зависеше от това дали Томо щеше да стои на едно място и просто да позволи атаката да я уцели. Нямаше как да позволи това да се случи, нали?

От предната битка, Томо бе научила, че ако се впускаше към противника си безразборно, това може би би било проблем, за това този двубой, тя реши да играе малко по-пасивно. Щеше все пак да се опита да се приближи към Хиитоми, но веднъж след като беше успяла да избегне, каквото и да се готвеше да активира опонентката. Каквото и да беше, Томо беше убедена че е свързано с огън, така че трябваше да се внимава да не се опари. Най-вероятно стратегията й щеше да бъде нещо от сорта на: "Избегни. Придвижи се напред. Повтори." в зависимост от това дали Хиитоми щеше да й позволи да бъде свободна да прави подобни движения, или само щеше да я кара да се мъчи да избягва. Тогава пък, Томо не беше много добра в избягванията, особено ако беше изправена срещу непознати магии. Когато се беше опитала да познае какво щеше да направи Накамура срещу нея в предната битка, не проработи добре. Но веднъж след като му беше видяла магията която най-често използваше, Томо беше наясно как изглеждаше тя. Едва ли случая с Хиитоми щеше да бъде същия, тъй като тя имаше голям арсенал от техники.

Томо беше запозната донякъде с магиите на Хиитоми. Най-често използваните й атаки бяха от голям обсег и обхващаха терена под противника, поради което с част от полезрението си Томо гледаше в терена под нея докато все още го беше фокусирала и към Хиитоми. Томо която беше решила да рискува всичко, изчака Хиитоми да довърши заклинанието си, но беше преценила как щеше да го избегне. Веднага след като беше усетила топлината в атмосферата около нея да се усилва, Томо щеше да се помъчи да отбегне, отскачайки рязко встрани, завършвайки отбягването си с претъркулване на пода, като Томо щеше да отскочи с намерението да излезе извън обхватът на магията на Хиитоми. Най-вероятно беше нещо свързано със силна топлина и след това щеше да нападне Томо с огън. Ако някои отломки бяха наблизко да докоснат Томо обаче, тя навярно щеше да се помъчи да замахне с ръката си за да ги опръска с капки вода. За сега, Томо беше решила да не рискува да не използва своя демоничен режим, надявайки се да не беше подценила ситуацията, поради което беше и шокираното й изражение по-рано.

[Shen Lee]

...sarabata tarata senda makaroshada ken...

Хиитоми продължи своята мантра без да мърда, затворила очи в дълбока концентрация. Мико не можеше да усети опасност, но нещо друго привлече вниманието й. Около Хиитоми сякаш бе започнал да се заражда привиден образ на пламъци. Чернокосото момиче едва можеше да ги различи, до там че всъщност не беше сигурна дали просто не си въобразява. Но с всяка изречена дума от мантрата, този образ сякаш ставаше по-ясен. И въпреки това, те не изглеждаха "реални", като огънят който бе виждала да произвежда досега Хиитоми, или пък нейният Служител. Ако можеше да ги опише по някакъв начин, то вероятно думата беше "аура".

[Miko Zatsune]

Томо беше готова да се помръдне в случай че беше на път да бъде изгорена от огнен метеор или нещо подобно, обаче идващо от земята. Каквото и да се готвеше да направи Хиитоми"-кун" явно не беше физическа атака, или поне Томо все още не можеше да забелязва нещо подобно. Освен пламъците около Хиитоми. Макар и да не бяха истински, Томо можеше да си ги опише с това, че в момента беше видяла енергията на Хиитоми. Възможно ли е да беше толкова ярка и силна, за да можеше да издава тези "пламъци" около себе си? Или пък, имаше нещо друго, което не беше наред?

По подобен начин на Хиитоми, Томо също се съсредоточи и стана сериозна. Тя щеше да активира силата на Синия Они, с което се надяваше да получи още информация за задаващото се бедствие към нея. Все пак, тя щеше да изпълни желанието на Хиитоми, оставяйки на едно място за сега, но нямаше да й позволи да я впримчи с някоя илюзия или нещо от сорта. Томо беше спуснала ръцете и сви юмруците си докато атмосферата около нея също щеше да стане различна. Тя смръщи поглед, гледайки остро към Хиитоми, като че ли се опитваше да разгадае какво се готвеше да направи огненокосото момиче. И все пак Томо беше повдигнала гардът си, готова да се защитава ако беше нужно. Макар и да нямаше солидни отбранителни техники, демонът й не само имаше здрава психика, но можеше да отстоява и на болка, на което заложи Томо. Беше под въпрос дали трябваше да използва скритото асо в ръкава си, с което се беше придобила преди тази битка, а именно талисманът който откри, но първо Томо трябваше да разбере какви бяха намеренията на "разпалената" опонентка срещу нея.

[Shen Lee]

Мико усети, че нещо кара огрето в нея да отстъпва, като прилеп от светлина. Но тя нямаше времето да отсъди по-добре значението на тази реакция. Тя закъсня. Вече беше предала инициативата на Хиитоми.

- ...gyaki gyaki saraba bikin(n)an un tarata kan!

Хиитоми отвори очи и вдигна високо харитен талисман във въздуха. Хартийкита отлетя нагоре и към центъра на арената, но магическото зрение на обладаното момиче й позволи да види връзка от магическа енергия между талисманът и господарят му. Внезапно миражът на пламъци, който излъчваше Хиитоми се изпълни с енергия и се разпространи със огънят обземащ гориво след клечка кибрит. Мико инстинктивно защити очите си с ръце, докато пламъците обземаха арената.

Но резултатът изненада Мико. Тази "атака" не й навреди по никакъв начин. Вместо това, огненочервена клетка бе оградила бойното поле, като че ли затваряща двете момичета вътре. Въпреки това, когато тя погледна към приятелката си, забеляза че червенокосото момиче се усмихва самодоволно.

Това бе моментът, в който Мико можеше да направи остроумна забележка. Но нещо я прекъсна. Демонът в нея като че ли започна да крещи, макар че само тя можеше да чуе този глас. Следващото нещо, което забеляза, бе че миазмата, която тя излъчваше всеки път в демоничен режим, започна да се разтапя доста буквално. Ако беше екипирана с Червеното си они, вероятно щеше да усети приток на слабост, заради разликата между неговата и нейната собствена сила, но сега тя усети как просто загубва остротата на възприятието, която получаваше в този нов "режим".

[Miko Zatsune]

Когато енергията на Хиитоми се разпръсна като множество фитили след избухнала фойерверка изтреляна в небето, Томо закри очите си за момент, понеже си мислеше че това щеше да й наврети физически. Но всъщност, както беше познала, ходът на Хиитоми беше на психическа основа. В нейния случай на физическа също, тъй като без демонът си, Томо беше отслабнала след битката от предния си рунд. Решетките които формира техниката на Хиитоми, много напомни на Томо на печатът който Ямагучи й беше направил докато беше в онази зала. Тя погледна към ръката си докато видя как миязмата се разтапя буквално, а силите на Синия Демон я напускаха заедно с писъка му. Единственото, на което Томо се надяваше, е това да не донесат сериозни последствия за нея. "Значи това е същото като онзи печат, с разликата че запечатва силите на другото ми аз напълно." - опитваше се да реши тя на ум, каква точно беше причината зад техниката на Хиитоми, след което погледна към огненокосото момиче с поглед съзиращ яснота, всякаш беше разкрила на какво беше способна.

-Не бих предполагала, че и ти си способна да използваш магически печати. Впечатляващо. - похвали я Томо за добрия ход. Можеше да я изненада до толкова, че да я подтикне да обясни повече за това как техниката й действа.

- Макар че наистина трябваше да почакам малко докато я активираш. - с това Томо намекваше, че беше свободна да действа преди Хиитоми да успее да активира ходът си. Наистина си призна, че опонентката й я изкара извън гард обаче. Томо се страхуваше от това какво щеше да се случи, поради което все още беше стояла на мястото си. Ако беше тръгнала да препуска към Хиитоми, може би вече щеше да има шанс да я удари. Но пък ако Томо беше използвала силата на Червения си Демон безразборно, можеше да попадне в клопка. Томо осъзнаваше че това далеч не беше края, макар и да се беше изненадала за момент от това че демонът й изкрещя и този "печат" го накара да напусне теренът, Томо изгледа противничката си в стил "само това ли можеш?" всякаш очакваше и още от нея:

-Но не си мисли че си ме "заловила" все още!

Както никога, Томо изглеждаше като че ли използваше умът си и не смяташе все още да напада. Явно беше взела обидата на Кийоко от по-рано която я нарече дивачка доста навътре, и беше решила да промени начинът по който се биеше досега.

"Докато тази бариера е активна, не мога да използвам дори другата природа на второто си Аз. Ще изчакам да се махне бариерата. Само тогава мога да разчитам на тази способност."

Под другата природа, Томо имаше предвид червеното си огре. Макар и да осъзнаваше за тайната си сила, тя не визираше другото си аз с думата "демон", а по-скоро като "силната й страна която също й вдъхваше сила по време на битка и вариация от други атаки".

"За сега, мога единствено да използвам Раундхаус кик, както и другите си бойни атаки след няколко точни попадения. Но не и преди да вляза в близка битка с Хиитоми"-кун". Но може би е по-добре първо да я накарам да си изразходи енергията." - завърши тя с размишляването върху стратегията си.

[Shen Lee]

- Създаването на бариери е най-базисното умение за един Магьосник - заяви Хиитоми. - Но може би тази е доста бавна, защото я научих от един дядка.

- От друга страна - отговори Хиитоми на последното изречение на Мико. - Има ли значение, ако останеш там като седяща патица.

Хиитоми замахна с жезъла си отляво надясно по диагонал, движение, което първо зареди оръжието й с огнена енергия, след което я освободи в посока на Мико. Чернокосото момиче успя да отбегне тази атака лесно, но целта й вероятно беше просто да прецени реакциите на Мико.

Зар за атака(неизвестна магия):
1d20

[Miko Zatsune]

Разбира се, Томо е очакваше да спечели битката само като стоеше на едно място. Дори и да не можеше да разчита на демоничната си сила, тя трябваше все пак да предприеме някакво действие. Но първото което тя направи беше да накара противничката си да нападне, и тогава щеше да действа. Така работеше тактиката на Томо. Дали на Томо обаче й се рискуваше да накара някоя от атаките на Хиитоми да попадне в целта? Да. Може би щеше да се наложи да се изпържи и буквално да премине през Адът ако искаше да спечели тази битка.

Достатъчно разчиташе на умът си Томо, сега беше време да започне да разчита на инстинктите си, като през това време щеше да вкара своята стратегия за която се бе досетила по-рано в сила. Причината беше, че, да, докато избягваше атаките на Хиитоми, тя я караше да изтощи енергията си. Проблемът беше, че Томо не беше сигурна доколко Хиитоми си изразходваше енергията, след като използваше дървеният си жезъл. Може би не толкова, колкото на Томо й се искаше.

За това, Томо щеше да се втурне към Хиитоми. Твърде жалко че нямаше такива готини оръжия, иначе Томо можеше да прекрати някоя от тези битки доста силно. Но на кой му пука? Все пак Томо беше добър боец, дори без да разчиташе на демонът си. Томо щеше да скъси разстоянието между себе си и Хиитоми с 5 метра, като през това време си беше повдигнала гардът. Не знаеше какво щеше да се зададе към нея и ако Хиитоми беше изстреляла още някоя подобна енергийна атака от дървения си прът, то Томо трябваше да се дръпне встрани за да го избегне. Целта на Томо беше да се доближи достатъчно до Хиитоми, за да може да й влезе в близка схватка. Проблемът беше че Томо не знаеше колко щета можеше да продължава да поема все още и понеже не можеше да използва демонът си, щеше да бъде проблемно ако се приближи до това да умре. Но на този изпит животът на Томо така или иначе беше заложен на карта, заради това тя трябваше да се постарае да даде всичко от себе си. По погледът й можеше да си проличи също че тя вече приемаше нещата на живот и смърт и не смяташе да се задържа назад повече. Но всъщност Томо беше на щрек и щеше да разчита не само на инстинкта си но и на късмет за да отбегне още няколко нейни атаки ако беше възможно докато се движеше към нея.

[Shen Lee]

- О, няма да ти позволя! - каза Хиитоми и енергично завъртя жезъла си, спирайки го в хоризонтална позиция. - Spiritual Fire Art: Bakufu!

Момичето съпроводи това действие с талисман, който метна на земята на пътя на Мико.

Магическа енергия се оформи в огнена топка с радиус може би десет сантиметра, която излетя в посока на Мико. Чернокосото момиче не бе подготвено за това ново заклинание, и всичко опря до рефлексите й. Тя успя да отбегне магията на косъм.

- Не се отпускай толкова рано.

Внезапно кълбото от концентриран безникав огън експлодира в гърба на Мико, и въпреки че я нарани, тя изгуби равновесие и падна по лице на земята. Точно талисмана, който Хиитоми беше хвърлила.

"Blast Erruption"

Той блесна в светлина от магическа енергия и земята под Мико и тялото й беше хвърлено във въздуха, бомбардирано от чакъл създаден от взривената земя. За щастие силното й тяло я предпази от сериозни щети.

- Знаех, че си жилава, но въпреки това ме изумяваш - горчивата усмивка на Хиитоми показа, че тя бе очаквала по-добър резултат от комбинирания си ход.

Наистина, тях все още ги деляха само десет метра, което означаваше, че Мико скоро ще бъде "в елемента си". Не бе възможно Хиитоми да е добра в ръкопашен бой, нали?

Зар за атака(Spiritual Fire Art: Bakufu):
1d20

Зар за щета(Blast Erruption):2d2000212002d14

Code: Select all

Мико:
-3 Жизнени точки

[Miko Zatsune]

Атаката на Хиитоми можеше и да не изглежда много болезнено, но това беше защото чернокосото момиче беше използвала рефлексите си за да се опита да улекоти падането си до колкото това бе възможно. Макар и да беше успяла да се измъкне от огнената топка на Хиитоми, тя все пак не можеше да избегне комбинирания й ход напълно.

Както момичето полу-демон очакваше, противничката й беше дообре подготвена и разполагаше с богат арсенал. Нещо с което тя нямаше, или поне не като магии. А тъй като не можеше да използва демонът си, тя беше още по-ограничена. Но нямаше време да се отпуска. Трябваше да намери някакъв начин да се доближи до Хиитоми, дори след тези колосални щети които пое от взрива на опонентката, която макар и да не показваше жалост към приятелката си, явно имаше лош късмет. Но това не беше повод Томо да се отдръпва назад.

""Не мога да се предам тук. Трябва да намеря начин да се приближа към нея докато се опитам да избягна някое от движенията й." Може би не беше особено мотивирана в началото на тази битка, но сега момичето ставаше по-всеотдайна към това да победи, като понечи да се изправи от земята. Въпреки жалкия начин по който изглеждаше след като беше паднала, Томо все още беше сериозна.

-По дяволите! - щеше да изругае на себе си чернокосата докато се надигаше от пода. Макар и Томо да беше видяла магиите на противничката, все още я деляха 10 метра от нея. Съдейки по бронежилетката която носеше Хиитоми, едва ли тя беше добра в близък бой, но за сега Томо не се притесняваше за това, а по-скоро как да се докопа до нея възможно най-невредима, и беше вече време Томо да направи някакво действие.

Изглежда огнената топка която Хиитоми беше изстеляла по-рано имаше среден-до-голям обсег. Макар и да не беше засегната от нея, Томо не беше успяла да избегне взрива, който имаше опасност да я отблъска назад. Взрив който дойде от талисманът който Хиитоми хвърли заедно с огненото кълбо. Така че Томо беше наясно с комбинираната й атака.

За да предодврати някой още по-тежък сблъсък, Томо беше решила да се опита да избегне да бъде повторно ударена от Blast Erruption техниката на Хиитоми. Не искаше втория път да посдрада още по-силно до толкова че да си нарани някоя част от тялото. Макар огненото кълбо също да можеше да й нанесе изгаряния, Томо беше решила да заложи донякъде на късмета си, но и на отстояването на огън което бе получила по-рано от освежаването в тоалетното помещение, дори и тя да беше отминала вече. А и имаше шанс огненото кълбо на Хиитоми да пропусне.

Залагайки на това че трябваше да избегне взрива на всяка цена, Томо щеше да се запъти към Хиитоми скъсявайки разстоянието между тях двете с още 5 метра в процеса. Може би интуицията на чернокосата й подсказваше че трябваше да внимава повече от магиите с талисмани отколкото от тези които са изстреляни директно със заклинание.

[Shen Lee]

Хиитоми проследи Мико с поглед, сякаш се опитваше да прецени нещо. Когато чернокосото момиче скъси пет метра разстояние помежду им, тя вдигна жезъла си с една ръка, насочвайки другата към Мико.

- Spiritual Fire Art: Kurenai.

В част от секундата, Мико забеляза нещо, което може би не бе забелязала преди, заради разстоянието, което ги делеше. Докато Хиитоми изпълняваше заклинанието, очите на малката й лисица блеснаха в червено.

Но сега Мико имаше по-голям проблем. Изпод краката й се появиха огнени езици, наподобяващи образа на цвете. Те бяха четири на брой и наподобяваха цвете. Повечето цветя имаха пет или повече листчета, но бе най-близката аналогия, за която Мико можеше да се сети. Тези езици се издигнаха и я обградиха, сключвайки се в смъртоносна клопка от огнен вихър.

Когато вихрушката се уталожи, Мико бе вцепенена за момент от болката, която изпита. Хиитоми все още бе на същото място, дишайки тежко, но концентрирана. В дясната си ръка държеше талисман, който не бе активирала по време на атаката си.

Мико(зар за наблюдение): 1d200025
Хиитоми(зар за атака): 1d20
Хиитоми(зар за щета): 4d100024

Code: Select all

Мико: -30 Жизнени точки

[Miko Zatsune]

Това беше отвратително. Хиитоми всякаш беше преценила с точност дистанцията с която трябваше да активира тази магия, преди да хване Томо в нея. Не изглеждаше като че ли чернокосата можеше да избегне този ход, тъй като преди това все още не знаеше напълно какво се опитваше да направи Хиитоми, иначе ако разполагаше с подобно познание, може би тази битка щеше да е свършила преди Томо да пострада драстично, като например от този топлинен вихър който последва, след като Томо беше впримчена от цветята с езици, които сами по себе си бяха достатъчни да накарат момичето да се отврати до толкова че за малко да изпищи от страх като че ли тези цветя бяха някакви первезрзници.

Изглеждаше също така че тази магия не дойде точно от Хиитоми, а от служителя й-лисица която й помогна, но като че ли огненокосата беше изтощена след като използва толкова енергия, и сега държеше талисман, който не успя да активира по време на заклинанието, както наприме при онази магия с огнената топка която използва по-рано. Тоест означаваше, че това беше нещо друго. Магия подсилваща я в близка схватка може би? Томо беше видяла нещо подобно докато се биеше срещу Накамура, макар че той използваше ръката си в случая.

Макар че едвам можеше да си поеме дъх заради опарването което усети като че ли все едно беше продухана от шушуар на доста силна топлинна степен, и вече можеше да се каже че не само беше изсушена от влагата, но това почти не я изгори, Томо стоеше права със скръстени пред себе си ръце, които спускаше надолу при всяко издишване, като че ли едвам окрепваше баланс. В момента тя се чувстваше всякаш беше минала през пустиня и едва ли не зрението й беше започнало да се замъглява от парниковия ефект. Със сигурност обаче тя не позволяваше на нещо подобно да я накара да се срине на пода, дори Хиитоми да си беше помислила че я беше хванала на тясно.

-А-а-ргх! Достатъчно от това! - провикна се ядосано Томо, докато спусна ръцете си. Но това далеч не означаваше, че се отказваше, по-скоро показваше, че Томо беше готова отново да влезе в близка схватка. Томо вече се задейства в движение и може би щеше да нападне Хиитоми всеки момент. Както се беше настройла Томо, тя премина през самия Ад за да се доближи до противничката си. Дали обаче тя нямаше някоя атака за близка схватка с талисманът, който беше подготвила?

Едва ли Томо можеше да достигне Хиитоми преди тя да беше успяла да активира своя талисман. В случай че Хиитоми се беше опитала да използва талисманът към тялото на Мико, тя щеше да се опита да дръпне тялото си встрани за да го избегне, след което щеше да насочи ляв издигащ се отдолу-нагоре юмрук право към брадичката й. Ако поради някаква причина Хиитоми не беше успяла да активира талисманът си до този момент, то Томо щеше да се опита да я халоса толкова силно, че да накара Хиитоми да отслаби силата с която държеше талисманът, и Томо да го изтръгне от ръката й със своята дусна ръка в процеса. Един вид Томо щеше да използва диверсия за да се опита да открадне талисманът на Хиитоми. Дори ако Хиитоми се беше опитала да избегне атаката й с юмрук тя навярно нямаше да види как Томо щеше да се опита да се присвои с талисманът й съдържащ магическо заклинание. Заклинание, което Томо не знаеше какво е, но имаше предпоставка че беше нещо подсилващо опонентката й в близка битка. Като огнено кълбо от близко или нещо от сорта. За това Томо имаше доста добра идея как би могла да го избегне в случай че Хиитоми се беше концентрирала достатъчно за да го задейства на време преди юмрука на Томо. Ако всичко беше написано по план, може би Томо щеше да се опита да използва талисманът на Хиитоми, без дори да знаеше съдържанието му. Беше залогила на голям риск, но както се казва - без риск няма победа.