Зала #3

[Miko Zatsune]

Отново провал. И то лош за Мико защото всяка следваща негова атака можеше да бъде голямо бедствие за нея, а тя беше с решителността, че трябваше да спечели на всяка цена. Решителност, която обаче не й се отплащаше много добре до момента. Ритникът й бе неуспешен след като той за пръв път успя да се защити с неговата странна ръка. Интересно, всеки един негов удар, колкото й слаб да беше, попадаше право в целта, като последва един в слепоочието на Мико. Окото на Мико се затвори за момент при контакт с юмрука му, и тя за малко залитна с горната част на тялото си назад, и се подпря с единия крак, изпъвайки го назад, запазвайки баланс и отново заставайки в нещо като бойна поза. Може би ако той беше използвал странната си ръка за да нанася щети вместо за самоотбрана, щеше да има доста по-голям успех срещу нея, но пък от хубавата страна, тя не поемаше кой знае колко големи щети, макар и до момента физическото й състояние да не беше в тип-топ състояние.

-Хехех - подсмихна се момичето мистериозно, сякаш тя кроеше нещо.

-За някой без бойно умение, не си по-бавен от мечка. - незнайно дали това беше комплимент или обида спрямо него. Ако беше обида щеше да използва друга дума освен мечка. Но опитът на Мико беше такъв че досега тя се биеше само с по-големи от нея противници. И още повече сега той щеше да си изпати, защото с всяка изминала атака, Мико се чувстваше по-силна. Явно противникът й доста се беше възгордял, като си мислеше че можеше да я бие в ръкопашен бой, обаче.

-НО ЩЕ СИ ИЗПАТИШ ЗА КЪДЕТО МЕ ПОДЦЕНЯВАШ!!!

При тези думи Мико се насочи към противника си като се готвеше да го нападне с пореден *Roundhouse Kick* като този път Мико щеше да се прицели право в главата на противника с издигащ ритник.Трябваше й единствено един удар който успешно да нанесе в целта, за да препарира противника си на място. Въпреки натрупания адреналин, Мико реши да заложи на сигурно като използва своя сигнатурен ход.

След като противникът й каза "Ела!", тя вече нямаше да се задържа назад. Мико изолира всичките мисли и около нея сякаш всичко причерня, единственото което виждаше беше той като мишена която Мико този път трябваше да сломи. И ако се беше опитал да контрира с юмрук, Мико имаше начин как да го обезвреди, но за сега тя заложи на това да го довърши, защото тази битка протече прекалено дълго, ако Мико имаше повече късмет може би щеше да зъвърши по-рано, но нещата бяха такива каквито са. С подсичащ ритник, Мико се приготви буквално да откърти главата му от тялото му. Ако атаката й попаднеше с точност, тя щеше да се увери да замахне по-бързо и този път по-грациозно от преди от колкото той да може да вдигне ръката си и с всичка сила. Изпълни този ход за нейните приятелки и за всички които трябваше да защити. Щеше да го накара да си плати!

Зар за атака: *Roundhouse kick*
1d20

[Shen Lee]

Ритникът на Мико бе изпълнен с физическа и емоционална мощ. И въпреки това тя не успя да пробие за пореден път . Покрита отново с Devil Guard, онази ръка сякаш я предизвикваше подигравателно. За щастие този път тя успя да отклони лявото круше на Накамура.

- Знаеш ли. Има някой точно като теб, на когото искам да помогна. Нe знам какви са твоите обстоятелства, но това определено не сработи добре за нея.

Физиономията на Накамура зад Devil Guard потъмня.

- Тя изглеждаше като добър човек. Но сега мракът на свят, за който никой от нас не подозираше в онзи ден, я е погълнал.

- Мислиш ли, че тази ръка може да спре онзи мрак?

Зар за атака(ляво круше):
1d20

Code: Select all

Мико:
-15 Издръжливост
Безопасност: 9 хода
Адреналин: 20

[Miko Zatsune]

Момичето беше убедена че този път го беше спипала на място, но този път вместо атаката й да пропусне, той успя да блокира ритникът й. Магьосникът отново замахна към нея с ляво круше, сякаш избягваше да използва ръката си за да нападне. Дали беше защото отстъпваше, или защото събираше енергия която да използва за нещо голямо? Определено имаше нещо гнило зад стратегията му и на Мико не й харесваше накъде отиват нещата. Може би Мико беше до тук?

След като отклони успешно юмрукът му, изражението му се промени и притъмня зад гардът на ръката странната ръка. Мотивацията на Мико за победа вече се губеше но нещо което той каза явно щеше да промени това. Той разказа за това как някой бе потънал в мрак, но Мико можеше да каже, че не ставаше въпрос за ръката му, както би сметнал обикновен човек, а за някого, който същност беше ценен за него и е бил изгубил. Значи и той се бореше с цел да помогне на някого? Е, Мико също имаше подобна цел, но в нейния случай не ставаше дума за един човек, а за много. Мико изслуша каквото имаше да казва той, като тя също придоби сериозен вид, заемайки бойна полза в стил Rush, като с това тя искаше да му придаде впечатлението, че си е повдигнала също гардът, а не просто стоеше мирно.

-Не знам. - искрено се изрази Мико насреща му, след което все пак щеше да отрази мнението си по въпроса му: -Предполагам че имаме толкова общо, че дори не подозираш. Самата аз трябва да се боря срещу мракът и тази твоя ръка определено не ми помага. Но съм убедена че ще ти е от полза най-накрая да я вкараш в употреба, вместо да хвърляш тези слаби крушета, защото с тях няма да спасиш никой.

Безкрупулна както винаги, след като разтресе разумът му с грубото си изказване, Мико отново щеше да кривне вратът си леко настрани и да му каже с едната си ръка да се зададе към нея. Целта й беше момчето да свали гардът си като след това Мико щеше да го неутрализира. Нямаше атаки с които да контрира но определено имаше ход с който да се опита да го удари преди самия той да атакува. Мико щеше да използва Monstreous Barrage още веднъж, едва след като той щеше да си свали гардът, това изглеждаше като най-добрия вариант, да нанесе възможно най-много щета върху него, а и освен това Мико искаше да му покаже от една страна какво беше да раздаваш стабилни крушета, които да отговарят на решителността ти, като Мико този път не смяташе да показва никаква милост.

Зар за атаки:5d20

Зар за щети:3d12+27

[Shen Lee]

Накамура се приготви за поредната атака на Мико с напрегната физиономия. Първото й круше пропусна и той използва този шанс за да нанесе Devil Counter, който удари Мико тежко в реброто. Един сантиметър разлика и щеше да уцели черния й дроб. Това обаче го остави отворен за следващите удари, три от които го удариха по гърдите, рамото и брадичката. Последният го отхвърли назад и той падна по гръб на земята, неспособен да се помръдне.

- Томо е победител в магическата схватка - обяви квесторът от далечен край на арената. Той бе наблюдавал боя през цялото време, готов да се намеси, ако нещата излязоха извън контрол.

Публиката бе затихнала в последните минути на боя, но сега започнаха да обсъждат случилото се, някои на глас, а други в шепот.

- Изглежда това е границата ми в момента - каза Накамура от земята, гледайки в неопределена посока.

Code: Select all

Мико:
-22 Жизнени точки
-5 Йоуки
Безопасност: 13 хода

[Miko Zatsune]

В разгара на схватката, Мико за малко да пострада доста при точен удар от неговата ръка, с която той беше успял да контрира само един от ударите на Мико. Ако се беше опитала да го нападне само с демоничното си комбо или да го нападне с раундхаус отново, Мико определено щеше да се провали, заради това тя разчита на баражът от юмруци, с който успешно докара опонента до неговия предел. Въпреки щетите които Мико понесе в тази битка, тя спечели, но пое огромен риск. Риск, който ако не беше поела, може би щеше да загуби тази битка така или иначе. След като чу думите на квесторът, Мико се чувстваше достатъчно свободна да излезе от своя демоничен режим и да се върне в нормалната си форма, като тя пое няколко тежки въздишки.

За малко, Мико да беше тази която бе докарана до границата, но някак си успя да си спести енергия това да се случи, така че тя силно му съчувстваше. Особено понеже Мико усещаше че би направила грешка, ако го остави да се бори сам за себе си, защото така нямаше да стигне много далеч.

-Виж... - започна Мико с уравновесен тон, напълно противоположно на това как се държа по време на схватката преди малко. -...Аз не съм като другите демони. Може да прозвучи клише, но същност и аз имам приятели които искам да защитя. Това беше причината поради която не се отпусках срещу теб. Тази твоя позната, за която спомена, възможно е тя да е част от същия мрак срещу който аз трябва да се изправя, но дори да не е това случая.... - Мико се приближи към него и му подаде ръка за да се хване за нейната и да му помогне да се изправи, усмихвайки се приятелски над него.

-....Бих могла да ти помогна да я спасиш.

Все още имаше много въпроси на които Мико не можеше да си отговори, но може би един посредник повече щеше да е от поза за да се приближи по-бързо до целта която Мико преследваше.

[Shen Lee]

- Значи приятелите ти дават силата да се справиш с мрака.

Момчето се изказа с отнесена физиономия от земята. Но скоро се усмихна окуражително и улови ръката на Мико, използвайки я като опора да се изправи.

- Тогава трябва да се потрудя и да я застигна възможно най-скоро, за да не бъде завладяна от този мрак. Ще се радвам да работя с теб.

- Аз съм Накамура Хироши.

[Miko Zatsune]

-Томо. Приятно ми е. - ентусиазирано се представи и Мико сякаш се радваше че той прие нейното приятелство, въпреки че самата Мико използваше псевдоним все още. Сега вече се чувстваше като победител не само в самата битка. Като увеличаваше бройката на познати Мико усещаше как силата й наистина нарастваше, както Накамура може би и забеляза когато хвана ръката й, защото Мико захвана силно неговата за да не го опусне докато се изправяше, след като това би било неловко. Малко след това тя щеше да му пусне ръката.

-Да, със сигурност ще се наложи да се потрудиш. Особено при положение, че има вероятност този мрак да бъде тук на самия изпит. Бих се два дена без почивка на Демоничния Влак и може би тук не се представих толкова добре, но няма да се откажа още сега само защото ми даде доста усилия за да те победя. Все още не знам срещу каква мрачна сила трябва да се изправя, но определено един човек не би могъл да направи разлика сам за това ще ми е нужна помощта ти. Аз трябва да стана по-силна също и да дам всичко от себе си. Все пак целта ми не е да подведа теб както и всички останали!

Представата на Мико за приближаващите събития не беше нещо особено, но може би сподели достатъчно за някой който все още не беше наясно под какви залози беше поставен животът й. За нещастие, Мико изразходи повече отколкото трябваше в тази битка, но позитивната страна беше, че загря с този дуел. Тя беше наясно, че следващият рунд нямаше да бъде по-лесен и определено щеше да се наложи да даде всичко от себе си. А решителността й се виждаше в очите й, докато самата Мико погледна в ръката си и стисна силно юмрук, сякаш също осъзнавайки че със всяка битка натрупваше повече опит и задобряваше въпреки сложността на изпитанието.

[Shen Lee]

Продължение