Alter World RPG

Дали пък Мико не беше изпуснала обяда? Преди да влезе тук, Хиитоми довършваше вече яденето си, може би все пак се беше забавила и не беше останало храна. Това предположи Мико след като забеляза че мястото беше почти празно. Ако беше така, то това остави Мико леко разочарована още с влизането. Все пак тя беше дошла с намерението да се нахрани, а изглежда нямаше да получи този шанс. Определено не беше дошла и да слуша провокативните коментари на някой за представянето й на изпита. Макар Мико да беше съгласна с твърдението на непознатото момиче, че представянето й не беше особено добро, то тя нямаше да остави някой да се подиграва с нея с цел да настъпи достойнството й, макар че лесно Мико можеше просто да игнорира девойката.

-И кой казва това? - изненадващо за другото момиче или не съвсем, Мико реши да се отнесе с нея също високомерно, при което Мико бе скръстила ръце и повдигна самоуверено вежда. Може би за непознатата това щеше да дойде като подигравка или егоистично изказване, но Мико наистина не знаеше коя беше тя. И все пак за да вметне и тя някоя подигравка с цел наистина да я подразни, Мико щеше да се престори че се беше досетила.

В действителност Мико не смяташе за нея че имаше дейността на "прислужница" или пък че беше прекалено възпитана личност за да гледа към останалите като такива с по-ниска класа от нея или нещо от сорта. Всъщност Мико нямаше обективно мнение тъй като не я познаваше все още, но понеже тя я нарече "дивачка", Мико беше решила да отвърне на обидата й подобаващо и в тонът й също имаше лека нотка лютивост. Най-вероятно да я игнорира беше по-добрия отговор, но все пак Мико беше борбена личност която отстояваше позицията си когато бе нужно, не беше от ниско-профилните типове които биха търпили подобно унизение да търпят обидите на някой, но пък със сигурност физическата саморазправа нямаше да е по-добра идея, за това за сега Мико разчиташе предимно на вулгарни нападки, в противен случай нивото на моралът й щеше да спадне ако беше решила да я нападне, без да имаше причина. А и Мико вече си беше навлякла голяма неприятност именно заради лошия избор да конфронтира някого без причина, което тя нямаше да повтори отново.

Що се отнасяше до изпита, Мико вече всякаш беше мотивирана да отиде на арената, без всъщност да се е нахранила, и да даде всичко от себе си, дори противникът й да една от най-добрите й приятелки. Със сигурност обаче това момиче, което Мико срещна току-що не фигурираше в изпита за магически следовател. Може би беше решила да участва в някой от другите и двете със Мико със сигурност щяха да се срещнат и в бъдеще. Разбира се, Мико не можеше да прави приятели през целия път. Можеше да ползва и малко надпревара със съперник, какъвто виждаше в очите на непознатата, макар и да се срещат лице в лице за пръв път.

- Ти малка... - преди дори Мико да разбере какво се случва, в ръката на момичето с фалшива усмивка блесна талисман зареден с магическа енергия.

Двете й приятелки започнаха да я успокояват, като едната махаше с ръце пред нея, а другата я бе хванала за ръце иззад гърба й. В края на крайщата талисманът й изгасна и тя позволи на другарките й да я изведат от столовата.

- Ще си платиш за това - заплаши тя, преди да излезе.

[color=#FF0040 - За какво беше всичко това?[/color] - попита Хиитоми, която довършваше такото си. Мико вече бе излязла, може би със възобновени сили от случилото се, въпреки че не бе сложила дори залък устата си.

Внезапната промяна в поведението от страна на момичето с лъжливо приятелско изражение след думите които изказа Мико беше очаквано, но зениците на Мико се бяха разширили за момент когато тя реши да използва талисман. Мико знаеше че щеше да я раздразни, но не очакваше да бъде до такава степен, че да иска да използва талисман срещу нея. Явно непознатата която се държеше по благороден начин таеше огромна злоба срещу такива като Мико поради някаква причина.

Мико за малко да влезе в отбранителен режим, но се спря след като приятелките на "съперничката" й рещиха да я укротят, следователно Мико върна и нормалния си спокоен вид. В този момент една от приятелките на момичето което доста умело скриваше истинските си намерения допреди Мико да я ядоса до краен предел, издаде и нейното име - Кийоко. Във всеки случай, Мико тук осъзна че се беше измъкнала на косъм, но тя вече беше наясно че законите в тази страна не позволяваха да нападаш хората току-така, поради тази причина Мико си изигра и картите по този начин. И все пак, тя не изглеждаше жалката в този момент.

"Ще си платиш за това" - бяха думите с които момичето с хапливо поведение напусна столовата, подкрепяна от приятелките си, при което Мико отвърна просто със самоуверена усмивка, всякаш й казваше да даде всичко от себе си, можеше да обърне каквито и провокации да бяха използвани срещу нея. При излизането си, Мико видя Хиитоми, която все още стоеше пред столовата, и беше доловила случката, след като попита Мико за какво беше всичко това.

-Не знам, Хиитоми-сан. Просто си казахме "здрасти" и тя избухна. - съвсем цивилно обясни тя на Хиитоми, макар и това да не беше наистина причината. Докато Хиитоми все още беше тук, Мико беше длъжна да й каже за това как стояха нещата на изпита.

Целта зад това изказване на Мико беше пределно ясен и се виждаше в нейния предизвикателен поглед, но и поглед, с който Мико всякаш изгледа Хиитоми така, като че ли ако бяха на планина, Мико стоеше на върха и я гледаше от там. Но може би тя не искаше със сигурност да подценява Хиитоми. Опитът на Мико в битките досега наистина й беше помогнал да се надгради. Въпреки и на моменти да се държеше нестабилно, тя се учеше от грешките си, и точно тук тя щеше да обясни за своя възглед към нещата, докато погледна към един от прозорците отсреща докато продължи с диалога който се опитваше да осъществи с нея.

-Разбира се, би могла да се откажеш, но се съмнявам нещата да преминат толкова плавно. Все пак ти сама ще си прецениш. Искам да кажа, че животът ми тук е заложен на карта заедно с вашите с Уинри. Ако не премина нито един от тези изпити, може би е свършено и с трите ни. Имай това в предвид. Искаше ми се да не е така, но ти също беше потърпевша на това което се случи на Фестивалът, както и на Демоничния влак. Ако бъда заличена, мракът ще превземе цялата страна и ще умрете и вие независимо от това каклко се съпротивлявате, така усещам аз този вероятен край. Мразя, че трябва да бъда отговорна за изпитанието в което ви въвлякох вас също и в момента наистина ме боли сърцето за това, но няма как, трябва да си понеса последствията от несправедливото наказание. Но пък може би има нещо, което те не могат да видят. Ако се обединим, вярвам че има шанс да се справим с тази почти непосилна задача, която ни дадоха. - след тези думи, Мико гледаше към Хиитоми всякаш не я подценяваше и двете бяха на едно ниво, като Мико взе такава стойка облегнала се с гръб в стената до Хиитоми и със скръстени ръце, очаквайки нейното решение.

Съвсем разумно, Хиитоми реши да отстои своята позиция, но не беше така всякаш Мико щеше на сила да я накара да се откаже от изпитание, все пак тя не беше бунтарка като момичето което срещна по-рано във стола макар и тя да беше онази която наричаше Мико "дивачка". Червенокосото момиче която отпиваше от напитката си имаше също силен дух както Мико и не смяташе да отстъпи, което Мико можеше само да уважи. Честно казано, ако беше толкова лесно да мине напред, Мико можеше да спечели още от този момент, но тя имаше едно на ум за това че всички тук явно бяха доста нахъсани да преминат напред и не смятаха да отстъпват, дори и онези които не присъстваха в изпита за магически следовател. Всъщност тук Мико се почувства малко неловко, че изобщо й дойде на ум този план да се измъкне без битка, но пък от друга страна може би беше напълно оправдано.

-Виждам. - изрече тя с безразличен тон, но след това Мико погледна към Хиитоми проницателно, всякаш се опитваше да я разбере, също с поглед който не излъчваше враждебност, дори след като Хиитоми отрече нейното предложение.

Движеха се заедно от толкова време, а Мико все още не знаеше отговора на този фундаментален въпрос както за Хиитоми, така и за Уинри. Щеше да бъде полезна за Мико информация, която щеше не само да й позволи да научи повече за приятелкта си, но всякаш вътрешно Мико търсеше някаква мотивация да се бие, може би целта на Хиитоми беше достатъчно силна за да нахъса Мико повече за предстоящия сблъсък между две приятелки. Разбира се, дори и Хиитоми да беше отказала да разкрие целите си, това нямаше да попречи и на Мико да участва, независимо от физическото състояние в което беше самата Мико. Малко психически тласък би й помогнал на Мико да се разведри обаче. Но дали можеше да разчита на приятелката си, или трябваше сама да намери нужното настроение за борбата си за оцеляване?

Хиитоми не каза нищо за няколко секунди, след което изпусна въздух и склони поглед.

Хиитоми вдигна поглед и присви очи с иронична усмивка.

Хиитоми сложи ръце на кръста и погледна Мико.

Очаквано за Мико, целта на Хиитоми беше свързана прямо с академията и нейното развитие, тъй като имаше връзка з магията. Магията беше концепция която Мико не разбираше до скоро, и бе започнала да схваща едва след няколко битки как всъщност работеше магията до такава степен, че да можеше да я различава. Може би нещо на което тя щеше да разчита в предстоящия рунд на изпита, освен, че този разговор й помогна да опознае Хиитоми по-отблизо.

Хиитоми беше избрала да следва пътя на близък за нея човек по собствен начин. Мико си спомни че беше срещнала сестра й преди време но не знаеше че вече беше минала през всички квалификации. Мико се чудеше дали не можеше да премине също през всички? Все пак целта на Хиитоми може би беше достижима, колкото и непосилно да звучеше за Мико това да накараш всички да те уважават, защото доскоро Мико беше направила врагове, въпреки опоритостта си да се впише в обществото. Отгоре на всичко й се беше случило онова което стана в магическото бюро, което Мико се опитваше да изтрие от спомените си и да се абстрахира от тази случка. Беше момент на нестабилност когато тя нападна онзи страж и това й коства почти да изгуби животът си. Разбира се, не беше изключено това да се случи отново, но колкото повече Мико не обръщаше внимание на онази случка, толкова повече тя щеше да има свободата да се развие като някой който не беше пълен аутсайдер. Но въпреки мотивацията която Мико търсеше в думите които щеше да изрече Хиитоми, и те наистина звучаха мотивиращо, Мико беше изгубена що се отнасяше до собствените си цели, тъй като тя все още може би нямаше такива.

-Виждам. - отвърна Мико, унесена в мислите си, макар че в този момент тя не гледаше към Хиитоми, а към пейзажът който се откриваше отвъд един от прозорците, по-скоро към небето.

-Попитах те това за да те опозная повече. Мислих че също така това ще ме мотивира да открия и своите цели, но дори да имам такива, все още не смятам че са свързани с този свят който познавате. Предполагам, че съм просто изгубена. Ще опитам да намеря свой път по който да поема, без да следвам стъпките на някой и за сега.....смятам да надградя над грешките които достъпих и да се развия към по-добра версия на себе си. Дали ще ми помогнете по пътя или не, някой може само да гадае. - Мико направи кратка пауза през която щеше да си отдъхне, след което да погледне към Хиитоми респективно, но в същото време конфротално.

- Уоу, погледни се само, колко сериозно звучиш - Хиитоми каза иронично с широка усмивка. - Нека да започнем с опознаване на бойното поле - с тези думи Хиито чукна леко юмрук в рамото на Мико и я подмина. Малката лисица изгледа Мико докато се отдалечаваше и се наежи заплашително.